Новият фериботен кораб „Варна” е собственост на „Варнафери”, в която равни дялове имат двете параходства - „Български морски флот” (БМФ) и „Българско речно плаване” (БРП). Дружеството ще извършва превоза на товари по пряката железопътно-фериботна линия Варна - Кавказ, което създава значителни предимства пред бизнеса, като скъсява разстоянието между България и Русия с 800 км, а времето за доставка се намалява с около 40%.
Припомняме, че корабът беше закупен от компания от Обединените арабски емирства, която е превозвала с него автомобили в Червено море, Аденския и Персийския залив. Той беше докаран в „МТГ ”Делфин”, за да бъде преустроен в комбиниран фериботен кораб за превоз на вагони и камиони. В завода плавателният съд е удължен, разширен и значително модернизиран. Така фериботът ще може да превозва 42 вагона (50 цистерни) на горната си палуба и 25 камиона (прицепи) на долната. “Варна” ще предлага и луксозни каюти за екипажите на товарните автомобили. С пускането му в експлоатация “Варнафери” изпълнява задължението си като български превозвач по българо-руската спогодба за фериботните превози между Варна и Кавказ. Линията беше открита на 3 март 2009 г. , като в края на същата година заработи и митническият пункт. Това разшири възможностите пред българските превозвачи, тъй като там вече можеха да се обработват и акцизни стоки. Според споразумението България и Русия трябва да имат по един пристанищен оператор, един жп и един морски превозвач. Досега превозите по линията се осъществяваха само от двата руски кораба – “Авангард” и “Славянин”. Очаква се с предстоящото включване на българския ферибот „Варна” обемът на товарите да се удвои. Намеренията са той да извършва близо 50 пълни курса от Варна до порт Кавказ и обратно годишно, което прави превозени над 4000 вагона и повече от 2000 прицепа на товарни автомобили. За сравнение, както „Черно море” вече информира, общо 3094 вагона със 106 141 т товари са превозени със сегашните два фериботни кораба от порт Кавказ до Варна през миналата година. Това прави близо 300% ръст на пристигащите вагони и над 270% на товарите по линията в сравнение с 2011 г. Тази тенденция се запазва и през настоящата година. От порт Кавказ пристигат основно цистерни с пропан-бутан, чиито брой през миналата година е бил 2296, а през 2011 г. - 550. Тази година газът продължава да надхвърля 95% от вноса по фериботната линия.
Въпреки отчетения ръст на българските товари, които са изнесени по линията, все още не може да се говори за някакъв стабилен поток на износа към руския пазар, коментират експертите. През миналата година от общо 2937 вагона 2379 също са били изпратени без товар и това са предимно празни цистерни за газ. Един от проблемите е, че не достигат покрити вагони за превоз на българските стоки, заявиха още експерти от фериботното плаване. Все още не е пречупено и мисленето на нашите товародатели по отношение на интермодалните превози и основният товаропоток продължава да върви по традиционния начин с тежкотоварни автомобили, въпреки че по принцип е значително по-скъп. Надежда за прелом в тази практика дава предстоящото включване на новия ферибот „Варна” за комбинирани жп и автомобилни превози по море. Припомняме казаното за „Черно море” от Георги Минчев, зам.-председател (преди това два мандата председател) на Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика НСБС, зам.-председател на Българо- руската търговско-промишлена палата (БРТПП) и съпредседател на смесената комисия по въпросите на транспорта и комуникациите на Българо-руския бизнес форум, който е убеден, че с тръгването на „Варна” се създават условия за отпушване на товарните автомобилни превози по фериботната линия. В тази насока експертите допълват, че е нужен и нов дългосрочен договор, свързан с митата, таксите и навлата, за да се отпуши целият огромен потенциал на линията, който по първоначални сметки надхвърля 2 млн. т годишно.
Първият рейс на българския кораб
ще бъде главно с прицепи на товарни автомобили, тъй като жп вагоните са руски и преди това трябва да са дошли от порт Кавказ, но колко ще бъдат заявени, ще се знае след сключването на всички руски договори и обявяването на датата за товарене. Тогава ще стане ясен и първоначалният интерес от страна на българските автопревозвачи. Ако тук нещата до голяма степен опират до междудържавните търговски отношения, то има и друг, вече напълно нашенски проблем. Става дума за проточилото се втора година решаване на въпроса с ремонта на мостово съоръжение №2 на фериботния ни комплекс, за което „Черно море” многократно сигнализира. Преди година с много перипетии успя да приключи ремонтът на мост №1 от страна на собственика му БДЖ „Товарни превози”. По думите на Иван Вълчев сега той се използва за големите фериботи по другата линия - Варна – Батуми - Иличовск. Неремонтираният мост остана за линията Варна - Кавказ и работата с него е на косъм. Проблемът ще се усложни още повече с тръгването на българския ферибот „Варна”, тъй като коловозите са толкова изровени, че трудно ще могат да се качват товарните автомобили, каза той. Така че ремонтът на мост №2 трябва да започне час по-скоро. Що се отнася до експлотацията на линията Варна – Иличовск – Бутими – Поти, като цяло много добре заради продължаващата криза във водните превози като цяло. Засега с единия ферибот се правят по 3 кръгови рейса Варна - Иличовск - Батуми месечно, като другият е временно спрян, допълни Иван Вълчев.
Кап. Драгомир Кочанов, изпълнителен директор на „Параходство Българско речно плаване" АД: Ще развиваме връзката Дунав - Варна - Кавказ
Наистина тръгва нашият ферибот за комбинирани жп и автомобилни превози по линията Варна - Кавказ. Смятам, че неговото включване ще помогне за по-нататъшното развитие на търговските ни отношения с руската страна, които имат огромен потенциал, заяви за chernomore.bg кап. Драгомир Кочанов, изпълнителен директор на „Параходство Българско речно плаване” АД. Ще развиваме и връзката Дунав - пристанище Варна и от там за порт Кавказ. Това ще стане с модернизацията на жп линията Русе - Варна и насищането на двете пристанища с нова техника, свързана с обслужването на интермодалните превози. Очакванията ни за развитието на фериботната линия са много големи, защото тя е най-пряката и най-eфективна транспортна връзка към пазарите на Русия и Централна Азия. Трябва обаче да се има предвид, че всичко това няма да стане наведнъж, нужно е продължително време, докато се реализират плановете ни. Тръгването на кораба „Варна” показва, че ние последователно ги изпълняваме.