Бавното доставяне с коне и каруци, както и евакуацията на ранени войници от фронтовете по време на световните войни през втората половина на XIX век, налага идеята за създаване на нещо по-бързо. Благодарение на френския предприемач, конструктор и общественик - Пол Дековил, през 1875 година се появява дековилката (теснолинейката). Тя не само, че предлага бърз релсов път, но и изисква малко инвестиции като релсови звена, метални траверси и вагонетки.

Първоначално дековилките са се използвали масово в армията, а след войните - предимно в рудниците и промишлените предприятия. В България също е имало специална армейска част по фронтовите линии, припомня Moreto.net

През лятото на 1921 година се появява идеята за построяването на дековилна линия във Варна по предложение на Общинската тричленна комисия с председател Йордан Пекарев и членове д-р Н. Бочев и Илия Христов. Те съобщават в няколко броя на „Варненски общински вестник“, че ще бъде построена дековилна линия от Морската градина по посока на Траката и манастира „Св. Константин“.

Главен мотив на комисията е, че в тези райони са построени стотици сгради (кьошкове) и достъпът до тях е затруднен от липсата на евтини превозни средства. Дековилката освен, че ще свързва града с манастира „Св. Константин“, ще допринесе за облекчаване на жилищната криза, защото кьошковете в този район ще могат да се ползват целогодишно.



В процеса на работа се изменя началото на маршрута, който започва от Съборната църква, а депото е в района на Пожарната команда (по това време тя се намира в сградата на старата турска болница, днес - зад сградата на Окръжно пътно управление).

Усилената работа по построяването на дековилна линия във Варна спира през март 1922 година, когато новият кмет инж. Теодоси Атанасов назначава комисия, която да огледа направеното и да прецени нейната ефективност.

На заседание на Общинския съвет се казва, че председателят на вече бившата тричленна комисия - Йордан Пекарев, е предприел постройката на дековилната линия да се разстила до кил. 4+800 по Евксиноградското шосе, без надлежно разрешение от компетентните органи.

Поради това е решено да бъде вдигнат материалът от дековилката и да се складира в двора на Ветеринарното отделение при общината, за да се използва за линията към „Сес-Севмес” и евентуално към гората и новите гробища. Според тогавашната комисия и кмета инж. Теодоси Атанасов, дековилката би повече ползи за движението към Добричкото шосе. Въпреки това обаче, нова дековилна линия така и не се построява.