Лентите са включени в панорамата „Поглед към френското кино“, представяща днешния ден на една от безспорно водещите европейски кинематографии, а присъствието им във фестивалната програма е плод на дългогодишното добро партньорство между ФКЦ, Френския културен институт и Франкофонския център – Варна. Заглавията са осигурени чрез платформата IFCinema. Феновете на френското кино несъмнено си спомнят, че такава панорама с вход свободен имаше и на миналото издание на „Любовта е лудост“2016. Всъщност, след нейния изключителен зрителски успех тримата организатори не само решиха да повторят опита отново, но и обмислят да я превърнат в традиционна за фестивала. А селекцията е наистина амбициозна – да покаже на варненската публика най-доброто от онази част на съвременното френско кино, която е останала извън полезрението на българските киноразпространители и това е единственият шанс да бъде видяна на големия екран.
Както винаги великолепната Катрин Деньов е звездата на нежната комедия „Жена в двора” . Партнира й Гюстав Кервери като 40-годишният рокмузикант Антоан, за когото сцената се е оказала твърде изнервяща и който решава да си намери по-спокойна работа. Портиер в парижка кооперация е точно длъжността, за която нито има опит, нито представа какво би следвало да върши. Но Матилда на Деньов си дава ясна сметка, че само такъв човек би обърнал внимание на страховете й, че кооперацията е пред срутване, след като е открила мъничка пукнатина в стената на стаята си, и той е нает. С външност на лъвица и ранима душа, възрастната дама има нужда от някого, с когото да си говори, а Антоан с новата си работа има време за живущите в кооперацията колкото си поиска. Разбира се, докато се огледа, ще успее да свърши доста неща точно както не трябва. Но междувременно между него и Матилда, и двамата на ръба на нервна криза, ще се породи взаимно разбиране. „Силният и много фин актьорски дует на най-голямата звезда на френското кино днес Катрин Деньов и достойния да стои до нея на екрана Гюстав Кервери превръща скромния сюжет на „Жена в двора“ в изключително изживяване“ – пише „Варайъти“ след премиерата на филма на една от специалните гала-вечери на Берлинския филмов фестивал.
Със звезден състав се отличава френско-швейцарската драма със силен привкус на трилър „Любовта е идеално престъпление” на братята Арно и Жан-Мари Ларьо. Действието се развива край красивото езеро на Лозана, където Марк (Матийо Амалрик) е университетски преподавател по литература. Онова, което не му се удава, е да устоява на чара на своите студентки – докато не намират една от тях мъртва в леглото му. Младата мащеха на момичето Анна (самата Майвен) решава да направи собствено разследване на случая и не се оказва никак трудно на свой ред да съблазни Марк. Очарован от нея, той прави всичко възможно да избягва не само поредното си завоевание, напористата студентка Ани (Сара Форестие), но дори и сестра си (Карин Виар), с която делят една къща. Само че когато разследването на полицията се задълбочава, се оказва, че Анна съвсем не е такава, за каквато се представя.
Леа Сейду пък блести във френско-австрийската копродукция „Гранд Централ“. Тя е жената, в която безумно се влюбва главният герой, Гари. Гари е неквалифициран младеж, който започва работа по обезопасяване на отпадъците в ядрена електроцентрала. Работата му е опасна не само на книга и изисква изключителна прецизност. Да се справи му помагат опитните Жил и Тони. Има моменти, в които всеки от тях държи живота на другите буквално в ръцете си и Гари им дължи много. Но Карол, в която е влюбен, е годеница на Тони. Нещо повече, от работата в централата Тони е стерилен и Карол забременява от Гари. А тази забранена любов и ежедневната опасност го изгарят отвътре... „Гранд централ“ е носител на голямата награда на Фестивала на романтичния филм в Кобур, специална награда „Люмиер“ за 2014 и наградата „Франсоа Шале“ за филм с хуманитарно послание от фестивала в Кан.
Две жени са в основата на творческия състав във „Фиделио, Одисеята на Алис“ – режисьорката Люси Борлету и актрисата Ариан Лабед, а филмът показва от определено женска гледна точка традиционно мъжкото ежедневие на един товарен кораб. 30-годишната Алис си е избрала професия, която според всички е абсолютно неподходяща за жена – корабен инженер, а съдбата я изпраща като втори механик на „Фиделио“. И за да стане ситуацията още по-сложна, не стига, че годеникът й остава далеч на сушата, но и капитан на „Фиделио“ се оказва първата й и все още най-голяма любов. Сега истинското предизвикателство пред Алис е да се справи не само с техническите проблеми и екипажа, но и със собствените си чувства. Филмът е отличен с наградата за най-добра женска роля и с наградата на „Европа синемас“ на Международния кинофестивал в Локарно 2014.
И още един филм с наградата на „Европа синемас“, от Венеция 2015 – „Докато си отворя очите“ на режисьорката Лейла Бузид, копродукция с Тунис, отличен освен това с награди в Картаген (на ФИПРЕССИ) и Дубай (най-добър игрален филм) и представен в официалната селекция на Ротердам, Стокхолм, Истанбул, Сан Франциско, Сиатъл, Торонто, Тайпе. Филмът не случайно шеметно преминава от екран на екран на три континента – след премиерата му във Венеция „ИндиУайър” го определя като: „най-добрият игрален филм досега, посветен на Арабската пролет”. Всъщност в сюжета никъде и по никакъв начин директно не става дума за това - просто филмът разказва за лятото на 18-годишната Фара, която току-що е завършила училище с отличен и всички в обкръжението й виждат в нея бъдещ лекар. Но момичето не иска да живее в тяхното статукво. Става вокалистка на младежка рокбанда, пее песни за неподчинение и бунт – срещу семейството и срещу всичко, което ограничава нея и приятелите й, с цялото си същество се стреми да се впусне в живота, който дотогава не познава. Като че става дума за обичайния тийнейджърски бунт. Само че лятото е на 2010-та, малко преди началото на така наречената Жасминова революция. Фара и групата са поставени под полицейско наблюдение, а младата режисьорка неусетно и ненатрапчиво извежда повествованието към внушения от друг ранг.
Много различни по стилистика, но до един на ниво, достойно за всеки престижен международен форум, петте филма от панорамата „Поглед към френското кино“ са несъмнено изкушение за варненските киномани – напомняме, организирана от Френския институт, Франкофонския център – Варна, и Фестивален и конгресен център с вход свободен в рамките на „Любовта е лудост“2016. А организаторите на фестивала твърдят, че същото високо ниво бележи и програмата на цялото му 24-то издание.