Болката за 8,5 декара от резиденция “Евксиноград” обаче остава. Още повече през юни съдия-изпълнител опита да му ги върне, но не бе допуснат в резиденцията от Националната служба за охрана. Последва обжалване от страна на държавата и миналия месец дойде ново решение на Върховния съд, с което той на практика отмени собственото си постановление. И създаде абсолютен правен прецедент, за да удовлетвори искането на държавата да си запази лозята в резиденцията.
Васил Скутунов наследява част от “Евксиноград” от баща си, адютанта на цар Борис Трети - Коста Скутунов. Той купува земята през 1925 г. и тя е извън територията на царския дворец край Варна.
“Аз претенции към съдебната система може да се каже, че нямам. Обаче при всичките режими, които се смениха, изпълнителната власт не се съобразяваше с решенията на върховните съдебни органи”, заяви Скутунов. На 13 юни тази година излиза окончателното решение на ВКС - държавата е осъдена и задължена да върне имота на Васил Скутунов. Но от тогава до сега на съдия-изпълнителя и адвоката на Скутунов 4 пъти е отказан достъп до правителствената резиденция и той не може да си влезе в имота.
Абсурдът според Скутунов е, че за пореден път Министерският съвет, който е държавен орган и за който също съдебното решение има задължителна сила, му предлага да отложи изпълнението. Без обаче да сочи каквото и да било правно основание за това, обясни съдия-изпълнителят Станимира Данова, която е наета от Скутунов.
“Има текст в НК, който повелява, че държавен орган, който препятства изпълнение на съдебно решение или осъществяване на права на реституция, какъвто е този случай, се наказва с лишаване от свобода”, заявиха адвокатите на Скутунов. От НСО пък се оправдаха, че няма издадена заповед от МС за допускане, а те са подчинени само на кабинета, който стопанисва резиденцията.
След 22 години съдебни дела се оказва, че законите се прилагат избирателно, не са за всички еднакви, размишлява Васил Скутунов. И пише писмо до главния прокурор. В крайна сметка, след като държавата се жалва, Върховният съд разгледа окончателното си решение и на практика го отмени.
Родът Скутунови е от Шумен и родоначалникът му Георги е опълченец, който се е бил на връх Шипка. И досега обаче не се знае произходът на името, смята се, че е име на някогашно село. Тримата синове на Георги са приети във Военното училище. Чичото на Васил е един от първите пилоти, които бомбардират Одрин през Балканската война.
Бащата Коста пък е бил артилерист в същата битка, после завършва и Военноморското училище и стига до капитан втори ранг.
“Баща ми беше адютант на цар Борис Трети, а единият ми чичо стана военен прокурор. Другият пък бе участник в кръга “Звено”. Майка ми Надежда Попова е от богат български род от румънския град Тулча и е следвала право в Германия по поръка на баща си. Брат Веселин Попов завършва Сорбоната, другият ми вуйчо следва минно-геоложко дело. Имал е леви убеждения и през 20-те години емигрира в Белгия. После отива да работи в Конго и там със съдружник купува плантация за кафе. В нея открива златни залежи и натрупва огромно състояние. Бил е обаче патриот и не си е сменил поданството. След Втората световна война белгийската държава му конфискува всичко, защото бил гражданин на България, която участвала в хитлеристката коалиция”, спомня си Васил, който също е минен инженер.
Докато баща му бил адютант, майка му става придворна дама в “Евксиноград”. Писали са си със Симеон дълги години, но когато царят се връща в България, въобще не обръща внимание на исканията на Скутунов за декарите в резиденцията. “На 9 септември арестуваха баща ми за 8 месеца и бе в затвора като свидетел на Народния съд. Майка ми обаче се е познавала с шуменеца Васил Коларов и го освободиха. Той стана голям специалист по Руско-турската война и направи възстановката на боевете при Шипка”, свидетелства синът.
Коста Скутунов нашумя с книгата си за Борис Трети. Офицерът е бил близък на царя от 1920 г. до неговата смърт през 1943 г. Отначало Скутунов бил царски адютант, след това военен комендант на двореца и титулярен капитан на царската лодка “Вяра”. Отговарял за строежа на пристанищата у нас през 20-те години на миналия век.
През 1962 г. Скутунов пише два тома интересни спомени, които разкриват непознати досега факти и събития, свързани с Борис III. През 50-те и 60-те години на миналия век бившият царски капитан бил сътрудник на Военно-историческата комисия към Генералния щаб на армията и тогава написал своите мемоари. Той бил засегнат от подмятанията на някои историци и не приемал версията им, че царят е имал гибелна роля за съдбините на България.
За това Коста Скутунов пише как заедно с Борис Трети са рискували живота си през януари 1920 г. Тогава царят научил от външно министерство, че на път за България през Цариград е минал един френски кораб, на който пътували идващите от Корсика наши освободени военнопленници. С моторна лодка Борис III и Скутунов пресрещнали към устието на р. Камчия военнопленниците. Рискувайки живота си, царят успял да се качи на кораба, да се ръкува с българите и да ги покани на среща в двореца. По-късно двамата мъже преодолели голяма буря. В този труден момент монархът оценил характера и познанията на Коста и го назначил за началник на военната и полицейската охрана към двореца.
“Завърших минно инженерство и се занимавах с проектиране и производство на апаратура за мините. Работих и в лаборатория към ВМЕИ в София и станах старши научен сътрудник втора степен. Имам над 40 подобрения и 11 изобретения. Но в началото не ми даваха да следвам, защото бях син на царски офицер. Наложи се да уча задочно. По линия на дядо ми сме имали 4000 декара земи в Румъния, а в Бургаско - 3000 декара. Съпругата ми Емилия е инженер. Майка ми, която е следвала право в Германия, се занимаваше с реституцията. Не ни дават тези 8,5 декара и това е. Исках поне да ме овъзмездят по някакъв начин. Но все се сменят режимите и работата се разсъхва. Аз съм сам-самичък срещу държавната машина, не зная дали да ходя да се съдя в Страсбург. То сега и няма да ми разрешат да строя до морето. Може преди земята ми е да е струвала 50 милиона евро, сега със сигурност не струва толкова”, размишлява Васил Скутунов.
Поглед на място показва, че на земята на Скутунов освен ботаническа градина има и лозя. Тя обаче е оградена с бетон и желязо. Гледката към морето е превъзходна. А само на метри от 8-те и половина декара на Скутунов прозорците на новобогаташките вили и хотели се блещят спокойно и като че ли се надсмиват над цялата история.