Днес се навършват 21 години от падането на комунистическия режим в България и началото на демократичните промени. Промени, които все още продължават и все още не са довели до истинско преосмисляне на миналото. Нито пък до категорична и недвусмислена победа на демокрацията.

Какво точно се случи на 10 ноември 1989 година е въпрос, който продължава да занимава историци и политолози, оценката за събитията оттогава е многозначна. На 10 ноември 89-та на пленума на ЦК на БКП е освободен от поста генерален секретар на партията Тодор Живков, управлявал еднолично страната в продължение на 33 години. Със свалянето му от власт започват политическите промени в България. Ден преди свалянето на Живков в Германия е съборена Берлинската стена – тоталитарния символ на разделението и Желязната завеса. 

Живков е принуден да подаде оставка от доскорошните си близки съратници, основни организатори за това искане за Петър Младенов и Андрей Луканов. Пленумът на БКП предлага на НС да освободи Живков и от поста п-л на Държавния съвет.

На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно - на 11-13 декември.

Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г. През юни 90-та в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България след 45 години тоталитарна система. Тодор Живков умира на 5 август 1998 година без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление. Останалото, както се казва, е история...