1709 г. — В Португалия е извършен първият успешен опит са полет с балон, изпълнен с топъл въздух.

1786 г. — С покоряването на връх Монблан Джак Балма и Мишел Пакар поставят началото на съвременния алпинизъм.

1815 г. — Наполеон I Бонапарт напуска завинаги Франция, за да изтърпи заточение на остров Света Елена, където умира.

1876 г. — Томас Едисън патентова мимеографа, използван като технология при циклостила.

1886 г. — На 8 срещу 9 август е извършен преврат в България от група офицери русофили, които заставят княз Александър I Батенберг да се откаже от престола.

1918 г. — Първата световна война: Започва битката за Амиен, в която войските на Антантата настъпват срещу 20 германски дивизии.

1929 г. — Германският дирижабъл Граф Цепелин започва околосветски полет, излитайки от Лейкхърст (край Ню Йорк), с 3 междинни кацания (Фридрихсхафен, Токио и Лос Анджелис) и преодолява разстоянието от 34 хил. км за 20 денонощия.

1937 г. — Официално е открит Паметникът на загиналите във войните в град Чепеларе от Пловдивския митрополит Максим, в присъствието на Васил Дечев и други видни граждани и общественици.

1941 г. — Втората световна война: Съветската авиация извършва първите бомбардировки над Берлин.

1944 г. — Започва мисията на Стойчо Мошанов за сключване на мир с Великобритания и САЩ.

1945 г. — Втората световна война: СССР обявява война на Япония и навлиза в Манджурия.

1946 г. — У нас е приет Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите.

1949 г. — Бутан става независима от Великобритания държава.

1956 г. — В мината Боа дю Казие става най-тежкият инцидент в историята на белгийската добивна промишленост.

1963 г. — Извършен е т. нар. "Голям влаков обир" във Великобритания от пощенски влак по линията Глазгоу — Лондон; откраднати са 2,6 млн. британски лири.

1965 г. — Във Варна е открит Първи балкански филмов фестивал.

1967 г. — Учредена е Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).

1969 г. — В Милано избухват няколко бомби, поставени във влакове от крайно десни терористи.

1974 г. — Президентът на САЩ Ричард Никсън подава оставка заради аферата Уотъргейт.

1989 г. — Космическата совалка Колумбия е изстреляна в космоса на 5-дневна тайна военна мисия.

1990 г. — Президентът на Ирак Саддам Хюсеин анексира Кувейт и го обявява за иракска провинция.

1991 г. — Край Константинов (Полша) пада най-високата изградена до момента конструкция — мачтата на Полското национално радио (646,38 м).

2004 г. — Състои се премиерата на индийския филм Аз намерих някого.

2008 г. — Откриване на Летни олимпийски игри в Пекин

2008 г. — Грузия започва война в Южна Осетия

Родени

1748 г. — Йохан Фридрих Гмелин, германски учен († 1804 г.)

1754 г. — Луиджи Маркези, италиански певец-кастрат († 1829 г.)

1775 г. — Камило Боргезе, италиански аристократ († 1832 г.)

1825 г. — Алайос Кароли, австро-унгарски дипломат († 1889 г.)

1831 г. — Николай Николаевич, велик княз на Русия († 1891 г.)

1843 г. — Христо Танев Стамболски, български лекар-анатом († 1932 г.)

1851 г. — Георги Кандиларов, български просветен деец († 1943 г.)

1858 г. — Петър Пешев, български политик († 1931 г.)

1877 г. — Илия Балтов, български военен и революционер († 1934 г.)

1879 г. — Боб Смит, американски лекар, основател на метода анонимни алкохолици († 1950 г.)

1879 г. — Емилиано Сапата, мексикански революционер († 1919 г.)

1881 г. — Алберт Кеселринг, германски генерал († 1960 г.)

1881 г. — Паул Лудвиг Евалд фон Клайст, германски военачалник († 1954 г.)

1901 г. — Ърнест Лорънс, американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1939 г. († 1958 г.)

1902 г. — Пол Дирак, британски физик, Нобелов лауреат през 1933 г. († 1984 г.)

1904 г. — Сергей Бирюзов, съветски военен деец, маршал († 1964 г.)

1907 г. — Бени Картър, американски музикант и композитор

1920 г. — Александър Пипонков, български партизанин († 1944 г.)

1920 г. — Сава Ганчев, български офицер († 1944 г.)

1922 г. — Алберто Гранадо, аржентински и кубински доктор, писател и учен († 2011 г.)

1925 г. — Алия Изетбегович, босненски политик († 2003 г.)

1931 г. — Александър Баров, български архитект († 1999 г.)

1931 г. — Роджър Пенроуз, английски физик

1932 г. — Зито, бразилски футболист

1937 г. — Дъстин Хофман, американски актьор

1940 г. — Денис Тито, американски бизнесмен, първият космически турист

1941 г. — Николай Поляков, български режисьор

1943 г. — Есма Реджепова, македонска певица

1948 г. — Светлана Савицка, руска космонавтка

1951 г. — Луис ван Гаал холандски футболист

1951 г. — Пламен Цветков български историк

1951 г. — Мартин Брест, американски режисьор, сценарист, продуцент и актьор

1953 г. — Найджъл Менсъл, пилот от Формула 1

1955 г. — Херберт Прохаска, австрийски футболист

1957 г. — Орлин Горанов, български естраден и оперен певец

1958 г. — Христо Тодоров, български философ

1959 г. — Леонид Юдасин, израелски шахматист

1961 г. — Дейв "Едж" Евънс, британски китарист

1962 г. — Ралф Рикерман, немски музикант

1964 г. — Клаус Ебнер, австрийски писател

1967 г. — Владимир Василев, руски писател

1968 г. — Тодор Праматаров, български футболист

1972 г. — Люпус Тъндър, американски музикант

1974 г. — Брайън Харви, британски певец

1978 г. — Александер Бугера, германски футболист

1978 г. — Луи Саа, френски футболист

1981 г. — Роджър Федерер , швейцарски тенисист

1981 г. — Харел Скаат , израелски певец

1985 г. — Ференц Беркеш , унгарски шахматист

1986 г. — Катерина Бондаренко , украинска тенисистка

1989 г. — Сесил Каратанчева , българска тенисистка