Когато човек се чувства добре, рядко се сеща за проблемите на околните. И още по-рядко се замисля как да ги реши. Но не и Георги Чипов. Студентът от Техническия университет вече има едно изобретение и доста идеи как да направи живота на хората с увреждания по-лесен. За проекта си "умна ръка" той дори получи наградата на фондация "Емпауър". С 50 000 лева, съпровождащи приза, младежът в момента доразработва протезата, която лови импулси от мозъка и ги преобразува в съвсем реални действия.



"Не обичам да измислям "глезотийки". Предпочитам да решавам реални проблеми", разказва Георги. Не си пада по това да съчинява прескъпи високотехнологични екстри за богаташи. Иска да помага на хората, които наистина имат нужда животът им да бъде подобрен. И си е направил цял списък с идеи, които ще се опита да осъществи след дипломирането си като магистър. Сам признава, че едва ли ще му стигне времето за всичко. "Умната ръка" обаче ще бъде изведена докрай.

"Обичам да наблюдавам хората и да подобрявам нещата около тях, ако мога. Като дете редовно разглобявах уреди, за да видя как работят, и покрай това съм изял доста бой", шегува се младежът. Поправяйки уреди, с които дори техници са се провалили, Георги направил прощъпалника си към бъдещата професия.

Още преди да стане студент, веднъж наблюдавал човек без ръка и идеята как да се направи протеза, задвижвана със сигнали от мозъка, се загнездила в съзнанието му. По-късно записал електроника, решил проблема, а "умната ръка" се превърнала в негова дипломна работа в края на бакалавърската степен. "Първия макет го направих много аматьорски,

с подръчни материали

Слава Богу, елементите, които ми трябваха, се продават навсякъде, така че не ми се е налагало да търся лаборатории и скъпа апаратура", спомня си той. Тествал протезата с мускулите на собствената си ръка. На същия принцип това става и при ампутирания крайник - мозъкът подава сигнал, въпреки че ръката вече я няма. "Парите от наградата стигнаха да направим прототип, за да изчистим грешките. Извърших доста подобрения, вече няма и следа от аматьорщина", доволен е Чипов. Остава да се направят още два прототипа, за да се отстранят всички възможности за грешка - и ръката може да бъде пусната в производство. За него обаче парите от наградата, естествено, няма да стигнат - тук вече ще се наложи участието на инвеститор. Георги признава, че засега няма такъв. Сам е изчислил цената на една подобна протеза - между 4000 и 6000 лева.

"В момента протезата ми замества около 70 на сто от способностите на една истинска човешка ръка", разказва Чипов. Тя може да се свива в юмрук, да сочи с показалец и съответно да пише по клавиатурата на компютъра с един пръст. Освен това може да застава в "щипка",

сгъвайки два пръста

За момента разработеният проект е само за протеза, която ще замени ампутирана под лакътната става ръка. Георги обаче смята да не спира дотук - вече се готви да създаде и протеза над лакътя, както и заместител на целия отрязан крайник.

Електрониката на проекта си той прави сам. В останалата част му помагат доц. Валентин Николов и проф. Веселин Павлов. Има и хора в екипа си, които се занимават с бизнес страната на проекта. "Вече съм готов и със следващ замисъл, макар че засега не съм пристъпил към реализацията му", разказва Георги. Не е изненада - новото изобретение също е насочено към хора с проблеми. Идеята е свързана със създаване на електронно устройство, което да помага на слепи хора да четат книги в интернет. Момчето от Казанлък ще пристъпи към нея обаче едва когато изкара

поне още една магистърска степен

"Засега уча тук и искам в бъдеще да се реализирам в България. За да се развия в своята област обаче, е добре известно време да уча в чужбина. Затова смятам да изкарам втора магистратура или докторантурата си в Европа." Набелязал си е няколко страни - Норвегия, Швеция или Дания. Извън възможността за безплатно обучение там го привлича много и репутацията на университетите, и средата, която създават - доста далеч от онова, което предлагат нашите вузове. "Ще мога да наваксам в области, които сега не ми достигат, за да развия някои от идеите си. Засега само ги записвам - в един огромен списък, и се надявам поне за част от тях да ми стигне времето."