Политолозите Кольо Колев и Димитър Ганев отчетоха започването на "Новата студена война". Те коментираха шпионския скандал с отравянето на Сергей Скрипал, който доведе до експулсирането на руски дипломати по цял свят.

Смятат, че решението на премиера Борисов да привика българския посланик в Руската федерация Бойко Коцев е добър ход. "От една страна се солидаризираме, от друга не гоним дипломати", коментира Кольо Колев.

"Самата тази сценка с експулсирането на посланиците изглежда безумна. Обществеността не е получила нито едно потвърждение, че това идва от Русия. Тереза Мей била казала", обясни Колев.

"Живеем в момента с най-ниската точка на отношенията между Запада и Русия от Кубинската криза насам. В последните четири години светът се движи към повишаване на напрежението и хората не си дават сметка колко сме близо до реален конфликт", обясни Димитър Ганев.

Той коментира, че светът се намира в много ясен преход от еднополюсен към многополюсен. "Когато минаваме от един световен ред на друг, това минава през война", добави Ганев.

"Отзоваването на посланика ни за консултации на езика на дипломацията е най-слабият начин за отговор на една ситуация. Отзоваване се прилага обикновено като има търкания между две страни. Това е очевидно недостатъчна мярка предвид отговора на основните ни съюзници в ЕС и НАТО. Предстои да видим дали ще последва нещо по-сериозно. Засега България фигурира в международните новини като страна, която не реагира на това, което голяма част от страните-членки на ЕС и НАТО признават за държавен тероризъм от страна на Русия", коментира пред НоваТВ Стефан Тафров, бивш зам.-министър на външните работи.

"Това, че най-вероятният извършител на тази атака е Русия се споделя от огромно мнозинство от членовете на ЕС и НАТО. Страните, които споделят този анализ на фактите, представляват 450 милиона от 500-те милиона граждани на ЕС. Там за моя изненада се оказаха и страни, които не очаквах да реагират по този начин, а именно Унгария и Италия. Македония също реагира, гонейки един дипломат", коментира Тафров.

"В момента в ЕС стават много дълбоки промени. Голямата опасност е България да изпадне от центъра на европейската интеграция. С подобно колебливо поведение в един такъв важен момент ние буквално не обслужваме националните си интереси. Трябва да вземем принципна позиция", смята бившият зам.-министър.

"Трябва да има някаква мярка в собственото безсилие и невъзможност да защитиш територията си. Мисля, че този натиск, който се оказва системно, върху ЕС и други партньори на Великобритания, трябва да се ограничи в рамките на разумното. В британските медии България беше сложена в държавите, които ще изгонят дипломати. Това е нецивилизовано и не смятам, че ЕС трябва да взима най-пошлите черти на Варшавския договор", коментира бившият вътрешен министър Румен Петков.

Той коментира поведението на Великобритания с еманация на българската поговорка "Някой ми изцапа гащите".

"Факт е, че до Солсбъри има британска лаборатория, която произвежда нервнопаралитични отровни вещества. Русия може да го е измислила, но го произвеждат редица държави. Вече веднъж британски премиер излъга по най-циничния начин света, като каза, че Ирак произвежда ядрени оръжия, дайте да я атакуваме, за да ги лишим от възможността да станат заплаха за света. След това същият този премиер с половин уста се извини", допълни Петков.

"България трябва да престане да бъде "барабар Петко с мъжете". Самият ЕС трябва да осъзнае какви са му потребностите. Ако ще имаме такива ръководители като Юнкер, които имат неадекватно поведение, и това се видя във Варна, трябва да се замислим дали самото ръководство на ЕС не ерозира европейските ценности", добави Румен Петков.

Припомняме, нападението над Скрипал предизвика дипломатичен скандал межу Русия и Великобритания. Британският премиер Тереза Мей заяви, че вижда Русия виновна за отравянето, а външният министър на Великобритания Борис Джонсън заподозря самия руски президент Владимир Путин като поръчител на нападението.

Припомняме, Европейската комисия ще представи днес план за действия за създаване на "военен Шенген". За целта се предвижда кофинансиране на десетина транснационални коридора.

Трябва да сме сигурни, че необходимите инфраструктури са налице, че тунелите са използваеми, че пътищата са достатъчно широки, че мостовете могат да издържат на теглото на транспортираната техника, каза дипломатически източник. Това е отговорът на ЕК на военната експанзия на Русия.