„Започнах със 7 коли през май 2009 г. Имах дейност и в София. Бях с ясното съзнание, че ще трябва да се преборя със сивия сектор. Тогава във Варна имаше мащабна акция срещу измамите с фиктивните ДЗЗД-та, към които масово караха шофьорите. Прецених, че имам шанс да пробия на варненския пазар“, спомня си Итевски.
Не минала и седмица, когато шефовете на централи заедно с председателя на съюза на таксиметровите превозвачи Румен Крумов и синдикалния лидер Максим Петков го поканили за среща, за да обсъдят навлизането му във Варна. „Стана ми ясно, че всички бяха против мен. Единствено Веселин Николов, представител на съюза на превозвачите, се застъпи за мен. Все пак успях да започна работа“, разказа бизнесменът.
„Трябваше обаче да се съобразявам с определени условия. Например това, кой хотел, заведение, дискотека, бар или институция обслужва определена фирма. Аз нямах право да взимам клиенти от там. Сигурен съм, че се плаща на стопаните на обектите под масата, за да работят само с определена централа. Всичко във Варна беше превзето“, разкрива шефът на „Паралел“. „Искам да кажа на тези, които скачат срещу мен, че централите печелят от шофьорите. В добри времена една голяма централа може да изкара до 80 000 лева на месец от нещо, което наричат или продажба на ефир, или наем на радиостанция“, твърди Итевски.
„Другото условие, за да стъпя във Варна, беше да не наемам шофьори, които работят в другите централи с обещания за безплатен ефир за месец-два. И трето, да не свалям тарифите, защото има споразумение цената да бъде 89 ст. Съгласих се. На която и врата да почуках във Варна, всичко за мен бе затворено, защото работеха с определени централи. Принудих се да участвам в търг за летището. И го спечелих с най-добри условия. Не мина много време, от мол Варна сами ми се обадиха да поискат моите услуги, защото са най-качествени и изгодни. Станах единствен оператор на мол Варна“, посочи той.
Плащал отстъпката от джоба си
В един момент се оказало, че шофьорите изнемогват. Тогава взел решението да направи прословутата отстъпка от 20% за повиквания по телефона. „Но забележете, тази отстъпка я заплащах от джоба си на шофьорите, за да не търпят те загуби. Плащах по 20-27 хиляди лева на месец в продължение на 8 месеца, както и ДДС, защото имам собствени автомобили. За мен карат 43 коли. Шофьорите са на трудов договор. Плащат им се данъци и осигуровки. Твърденията на Тодор Атанасов са измислици. Той въобще не е подавал сигнал в прокуратурата и четох, че от там са го потвърдили. Говори за стотици хиляди укрит ДДС и че имам само 4 касови апарата, регистрирани в НАП. Искам да му обясня, че касовите апарати на такситата се регистрират не в НАП, а в ДАИ. Щом той не знае за това, значи не го е правил никога. Аз ще заведа дело за клевета и набедяване срещу него. Действително минаха данъчни проверки при мен, но това е работа на държавата да проверява за нередности. Лесно е да се провери в НАП, КАТ, ДАИ и общината каква е истината“, заяви Итевски.
Радослав Итевски: Реалната цена е около 71 стотинки на километър
- Г-н Итевски, защо и протестиращи, и шефове на централи ви сочат с пръст и ви обвиняват за напрегнатата ситуацията?
- Преди 8 месеца, когато плащах отстъпките от джоба си на шофьорите, никой не се сети да ме попита дали имам нужда от помощ. В началото на 2010 г. ме повикаха отново, за да ме молят да спра отстъпките. Обещах от 1 юни да го направя. Малко преди да ги спра обаче, от GPS такси намалиха тарифите с 30%. Аз обаче съм мъж на честта и премахнах отстъпките. След сезона моите шофьори сами предложиха да ги въведем отново. Дори поискаха сами да си ги поемат, защото си искаха клиентите. Сега клиентите, моите шофьори и държавата са доволни. От година и половина нямаше никакви организирани незаконни протести срещу моята дейност. Но платежоспособността на варненци рязко спадна особено през есента и някои хора начело със синдикалния лидер в кавички Димчо Иванов, който седи по 3 часа на ден на общинската пиаца пред Спортна зала и не допуска коли на „Паралел“, решиха, че аз съм виновен за цялата световна икономическа криза. Станах им голям трън в очите. Смятам, че протестът преди няколко месеца бе организиран от шефа на „О'к такси“ заедно с Димчо Иванов. Тогава пак обсадиха офиса ни, но полиция ги разпръсна. Не съм виновен за техните финансови проблеми. Моите момчета въртят по 200 километра на смяна. Не може без километри да изкарваш пари. Бил съм в много европейски страни и в София, но такава злоба и алчност от страна на шефове на централи и уж синдикалисти не съм срещал.
- И все пак не само Димчо Иванов, но и шофьори от улицата ви обвиняват за ситуацията...
- Искам да кажа, че подкрепям инициативата на шофьорите за протеста против свалянето на тарифите. Знам за какво става въпрос, тъй като лично изпитвам на гърба си какво означава да поддържаш автомобилите всеки месец - масла, филтри, свещи, кабели, накладки, дискове, съединители. Непредвидените разходи са огромни. При другите централи повечето собственици нямат такива разходи, защото колите са на шофьорите. На техен гръб е всичко, включително да плащат лизинга на колите и да си гледат семействата. Моите шофьори не мислят за ремонти. Твърденията, че при 54 ст. на километър може да имаш печалба, са неверни. Ние тарифи повече от това няма да сваляме. С отстъпката, която правим при нас, цената е 71 ст. на километър. Това е реалната и разумна цена. Никой не може да ги застави да карат на каквато и да е цена. Имам данни, че колите, които са смъкнали тарифите за километър пробег, са вдигнали драстично началната такса.
- И все пак какъв е изходът от този омагьосан кръг?
- Очаквам скоро да се обнародва законът за автомобилните превози и общината да определи таван на цените. Вярвам, че това ще стане в близките 3 месеца. Тогава с моите шофьори ще определим заедно на колко да возим.
- След заплахите срещу вас, които са открити, чувствате ли се застрашен?
- Вече не се чувствам застрашен. Смятам, че последната обсада около офиса е организирана от Димчо Иванов и шефове на централи, които са мои конкуренти.
- За вас се говори, че сте свързан с Алексей Петров или братя Галеви...
- Когато дойдох във Варна, говореха, че съм човек на Бойко Борисов и Ахмед Доган. После стана Алексей Петров и братя Галеви. Забавлявам се, че ме приравняват до толкова известни личности от политиката и ъндърграунда. Истината е, че искам да работя честно, на светло, да съм обикновен данъкоплатец и да живея спокойно.