Често дори не можем да си обясним как се сдобиваме с толкова неща, от които после нямаме нужда, как става така, че се поддаваме на импулсите си и загърбваме всякакъв здрав разум.
Ефектът "Дидро"
Това е случаят, когато си купуваме нещо страхотно, но се оказва, че на негов фон другите ни неща изглеждат стари и грозни. Изведнъж изпитваме нужда да заменим и тях за също толкова нови и красиви. Това е безкраен цикъл от обновяване, който ни сдобива с куп непотребни вещи и създава чувство за неспиращо неудовлетворение. Дени Дидро, френският философ, често е изпитвал подобни страдания - бил беден, но си купувал пищни дрехи от суета, щом се сдобиел с пари, а те не подхождали на останалите му дрехи и постоянно трябвало да купува нови и нови.
"Защото само аз ще имам това"
Често си купуваме вещи от чист егоцентризъм, суета и от желание да изпъкнем. Смятаме, че като се появим с ефектно палто или последен модел смартфон, това ще ни достави възхищението на околните, завистта дори. Това ни кара да се чувстваме значими и важни. Суетата е един от смъртните грехове, но е и грях спрямо бюджета и спрямо нас самите. Само с материални неща ли можем да впечатлим околните?
"Защото всички имат това"
Обратният случай на горния. Желанието да се идентифицираме с група, която искаме да впечатлим, е една от причините да я има модата. Стремежът да бъдем забелязани, припознати като един от много, е естествен порив, който ни кара да купуваме разни неща, само защото всички го правят. Загърбваме индивидуалността си и искаме да сме "като всички".
"Ще ми потрябва в бъдеще"
Типичен синдром на Плюшкин. Не защото нещо ни трябва сега, а защото може, евентуално и не много сигурно, да ни потрябва в бъдеще. Така се сдобиваме с безумно много вещи на промоция, на разпродажба, понякога приемаме ненужните вещи на приятели, дори на непознати, само и само защото може да потрябват. В резултат се зариваме с куп вещи, а звездният момент на тяхната употреба така и не настъпва.
"Защото това ще ме накара да се чувствам по-добре"
Емоционалното пазаруване е една от основните причини да купуваме непотребни неща. Да, скарали сме се днес с партньора или шефът не е бил доволен от работата и какво може да ни вдигне настроението по-добре от някоя хубава рокля (жените са по-податливи да следват импулсите си). Еуфорията е кратка, а причината за нещастието ни остава. Да, все пак ще трябва да поговорим с партньора и да, ще трябва да си оправим проекта и да го представим пред шефа.
"Влизам за едно, а излизам със сто"
Магазините и техните маркетингови трикове. Екипи психолози, маркетолози и социолози разработват стратегии как да изглежда един магазин, за да накара хората да пазаруват повече. Осветление, аромат на печен хляб, тиха музика, подредбата на стоките - всичко това ни подканва да пазаруваме повече от това, заради което сме влезли. Познато ли ви е: "Влязох за хляб, а оставих 100 лв." Не сте сами!
Промоции и намаления
Още един евтин трик, на който винаги се хващаме. Промоциите имат своите закони, нито един от който не е в услуга на купувача. Нито цените са толкова смъкнати спрямо реалната стойност на стоките, нито са "ексклузивни", нито са "само сега!" Често точно тогава се пробутват стара стока, минали колекции и условията не отговарят на обявеното.
Разсъждаваме краткосрочно
Когато искаме да спестим пари и купуваме евтини и достъпни вещи, които дългосрочно се оказват нерентабилна покупка. Например можем да ползваме една хубава дамска чанта с години, но евтината може да се скъса и на втория месец. Но не само за дрехи и обувки, това важи и за по-едри покупки като хладилник и автомобил, което да ни коства не просто чант на боклука, а време и пари за ремонти и сервизи.
Талантливите търговци
Има хора, родени търговци. Те ни убеждават, че това е последният им артикул и трябва да го купим веднага, защото не очакват зареждане. Че промоцията е неустоима, че стоката е качествена, винаги сме мечтали за нея, че тя е всичко, от което имаме нужда. Изведнъж се оказваме с непотребни вещи и с неприятното усещане, че сме измамени.
Да зарадваме детето в себе си
Имате ли спомен като дете или тийнейджър да ви е отказвано постоянно нещо? Вероятно родителите ни са нямали средства, сега разбираме това, но преработили ли сме тази "травма"? Внезапно, след няколко години виждаме лачените обувки, за които винаги сме мечтали, нова уредба, страхотен смартфон и просто не можем да се стърпим да зарадваме детето в себе си.
По материали от www.brightside.me