Световната здравна организация представи най-големите рискове за здравето за 2019-та година:
1.Замърсяване на въздуха и изменение на климата
Всяка година умират 7 милиона души от заболявания като рак, инсулт, сърдечни и белодробни заболявания. Около 90% от тези смъртни случаи са в страни с ниски и средни доходи, с високи емисии от промишлеността, транспорта и селското стопанство, както и в страни, в които се използва твърдо гориво за битово отопление на домовете. В Европа регионите с най-лоши нива на фини прахови частици са в източноевропейски държави като България, Полша и Словакия.
Фините прахови частици във въздуха могат да проникнат в дихателните и кръвоносните системи, да увредят белите дробове, сърцето и мозъка. Децата са едни от най-уязвимите от замърсения въздух, защото все още неразвилите се органи и нервна система са податливи на дълготрайно увреждане. Според СЗО: Между 2030 и 2050 г. се очаква изменението на климата да причини 250 000 допълнителни смъртни случая годишно по причини като недохранване, малария, диария и топлинен стрес.
2. Неинфекциозни болести и затлъстяване
70% от всички смъртни случаи в света са в следствие на неинфекциозните болести като диабет, рак и сърдечни заболявания. Това са над 41 милиона души, като от тях 15 милиона души умират преждевременно на възраст между 30 и 69 години. По данни на ОИСР: България е сред страните в Европа с най-високата преждевременна смъртност, причинена от неинфекциозни болести. Годишно около 17 000 български граждани умират на възраст между 25 и 64 години.
Нарастването на тези заболявания се дължи на пет основни рискови фактора: употребата на тютюн, липса на добра физическа активност, консумацията на алкохол, вредни навици и замърсяването на въздуха. Изброените рискови фактори пък влошават психичното здраве, като проблеми възникват от ранна възраст: половината от всички психични заболявания започват на 14-годишна възраст, но повечето случаи остават незабелязани и нелекувани. Самоубийството е втората водеща причина за смърт сред 15-19 годишните.
Световната здравна организация ще работи с правителствата с цел намаляване на физическата неактивност с 15% до 2030 г., за да се помогне на повече хора да бъдат активни всеки ден.
3. Глобална грипна пандемия
За света предстои да се изправи пред глобална грипна пандемия - единственото нещо, което не се знае, е кога това ще се случи и какви ще са последствията. СЗО постоянно следи движението на грипните вируси за откриване на потенциални пандемични щамове: 153 институции в 114 страни участват в глобалното наблюдение и реагиране. Задача на Здравната организация е да препоръчва кои щамове да бъдат включени във ваксините срещу грип за защита на хората.
4. Нестабилни и лоши условия на живот
Повече от 1,6 милиарда души в света живеят на места, където продължителни кризи (включващи комбинация от суша, глад, конфликти и др. на населението) и лоши или липсващи здравни услуги ги оставят без достъп до основни нужди. СЗО ще продължи да работи в тези страни, така че те да са по-добре подготвени и получат висококачествени здравни услуги, включително имунизация.
5. Лекарствена резистентност
Развитието на антибиотици, антивирусни препарати и такива срещу малария, са някои от най-големите успехи на съвременната медицина. Но успехът им вече намалява. Антимикробната резистентност - способността на бактериите, паразитите, вирусите и гъбите да се противопоставят на тези лекарства - заплашва да ни върне към времето, когато не можехме лесно да лекуваме инфекции като пневмония, туберкулоза, гонорея и салмонелоза. Невъзможността за предотвратяване на инфекции може сериозно да компрометира хирургията и процедурите като химиотерапия.
В световен мащаб от туберкулоза са заболели около 10 милиона души, над 1.6 милиона души умират всяка година. През 2017 г. около 600 000 случая на туберкулоза са били резистентни към рифампицин - най-ефективното лекарство от първа линия - и 82% от тези хора са имали мултирезистентна туберкулоза. За щастие, в България се наблюдава намаляване на болните от туберкулоза в последните години, макар че миналата година бе регистриран смъртен случай от болестта.
Резистентността към лекарства е факт, не само поради прекомерната употреба на антибиотици и други антимикробни лекарства от хора, но също и при животни, особено тези, използвани за изхранване на населението. Цел на СЗО ще бъде насърчаване на разумното използване на антимикробни средства през 2019 г.
6. Високоопасни патогени
Засегнати от високоопасен патоген като Ебола, Зика, ТОРС, могат да се окажат не само селските, но и градските райони. През 2018 г. в Демократична република Конго са наблюдавани две отделни огнища на Ебола, като и двете се разпространяват в градове с повече от 1 милион души.
7. Слаба първична здравна помощ
За постигане на универсално здравно покритие са необходими здравни системи със силна първична здравна помощ. Въпреки това, много страни нямат адекватни първични здравни заведения и услуги. България е сред страните с най-нисък дял на общопрактикуващи лекари на 100 000 жители сред страните в ЕС, показват данни от анализ на Евростат за броя на първичните изпълнители на медицинска помощ в страните на ЕС през 2017 г. На 100 хиляди българи се падат 64 общопрактикуващи лекари, като зад нас по този показател е само Гърция с брой на ОПЛ от 42 на 100 000 жители.
8. Колебание дали да ваксинираш дете
Нежеланието или отказът на хората да ваксинират децата и себе си, въпреки наличието на ваксини, заплашва да обърне напредъка, постигнат в борбата с болестите, предотвратими с ваксини. Ваксинацията е един от най-рентабилните начини за избягване на болести - понастоящем тя предотвратява 2-3 милиона смъртни случая годишно, а допълнителни 1,5 милиона могат да бъдат избегнати, ако глобалното покритие на ваксинациите се подобри.
Например, при морбили се наблюдава увеличение от 30% на случаите в световен мащаб. Причините за това покачване са сложни и не всички от тези случаи се дължат на колебание дали да се ваксинират. В някои страни обаче, които са били близо до елиминирането на морбили, болестта претърпява възраждане.
В Европа за миналата година повече от 41 000 души са били заразени за първите шест месеца на 2018 г., като 37 са починали. През 2017 г заразени са били 23 927 души, през 1016 г, - 5 273 души.
През 2019 г. СЗО ще увеличи работата си за премахване на рака на маточната шийка в световен мащаб чрез увеличаване на обхвата на ваксината срещу HPV, наред с другите интервенции. 2019 може да бъде и годината, в която предаването на дивия полиовирус е спряно в Афганистан и Пакистан. Миналата година в двете страни бяха докладвани по-малко от 30 случая.
9. Денга
Болеста денга, пренасяна от комари, причинява грипоподобни симптоми и може да бъде смъртоносна, убива до 20% от хората в тежко състояние. Около 40% от хората по света са изложени на риск от треска от денга, а годишно има около 390 милиона инфекции. В България за първи път случай на денга е регистриран през 2016 г.
10. ХИВ/СПИН
Въпреки огромния напредък, постигнат срещу ХИВ, епидемията продължава да бушува. Почти 1 млн. души умират всяка година от ХИВ/СПИН. От началото на епидемията повече от 70 милиона души са придобили инфекцията и около 35 милиона души са починали. Днес около 37 милиона души по света живеят с ХИВ.
Тази година СЗО ще работи със страните в подкрепа на въвеждането на самотестване, така че повече хора, живеещи с ХИВ, да знаят своя статус и да получават лечение (или превантивни мерки в случай на отрицателен резултат от теста).