86 пр.н.е. г. — Битка при Херонея (86 пр.н.е.): Римляните съумяват да превземат Атина.

317 г. — Константин I Велики провъзгласява сина си Крисп за цезар в Сердика и го изпраща като префект на Галия.

1331 г. — Османският владетел Орхан Гази превзема Никея.

1462 г. — Френската благородничка Шарлот дьо Валоа, дъщеря на крал Шарл VII и неговата метреса Агнес Сорел, сключва брак с граф Жак дьо Брезе.

1555 г. — Нострадамус публикува книгата „Столетия“, съдържаща предсказания за събития от европейската история.

1562 г. — Във френския град Васи католици-екстремисти избиват над 1000 хугеноти, което е начало на Религиозната война в тази държава.

1565 г. — В Бразилия е основана колонията Рио де Жанейро.

1700 г. — В Швеция е въведен нов календар, известен като Шведски календар.

1803 г. — Охайо става 17-я щат на САЩ.

1841 г. — Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно училище, с днешно име СОУ „Иван Вазов“.

1845 г. — Президентът на САЩ Джон Тайлър приема законопроект с който САЩ анексира Република Тексас.

1848 г. — Германска революция 1848/49: Започва Мартенската революция в Баден с окупирането на сградата на баденския парламент в Карлсруе.

1859 г. — Експедицията на английския полярен изследовател Френсис Макклинток достига северния магнитен полюс.

1872 г. — В САЩ е открит Йелоустоун - първият национален парк в света.

1873 г. — Фирмата "E. Remington & Sons" започва производство на първите пишещи машини за масова употреба.

1878 г. — Направено е първото зимно изкачване на връх Ането — най-високият връх в Пиренеите от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже.

1879 г. — Положен е основният камък на Мавзолея-костница на руските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков.

1881 г. (стар стил) — Убийството от първомартовци на руският цар и император Александър II.

1896 г. — Анри Бекерел открива радиоактивността.

1912 г. — Създадена е Военната академия „Георги Раковски“

1912 г. — Американецът Албърт Бери извършва първият парашутен скок от самолет.

1921 г. — Съюзниците влизат в Германия, за да я принудят да плаща репарации след Първата световна война.

1932 г. — Основан е уругвайският футболен отбор Данубио от българските имигранти Мигел и Хуан Лазароф.

1932 г. — Създадена е марионетна държава Манджоу-Го от Япония в китайската област Манджурия, която просъществува до 15 август 1945 г.

1934 г. — Крайцерът Аякс е спуснат на вода.

1936 г. — Излиза първият брой на вестник Дневен Труд в София.

1936 г. — Излиза първият брой на списанието Боен подвиг, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за храброст.

1937 г. — Давао, най-големият град и най-голямото пристанище във Филипините, официално получава статут на град.

1941 г. — Втората световна война: Министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване към Тристранния пакт, с което се слага край на политиката на неутралитет и Царство България става съюзник на Нацистка Германия.

1941 г. — В Нашвил (щата Тенеси) започва да излъчва първата УКВ радиостанция.

1943 г. — Подписана е Доломитската декларация.

1945 г. — Саудитска Арабия влиза във Втората световна война на страната на Съюзниците.

1946 г. — Английската централна банка е национализирана заради операция Бернхард.

1947 г. — Започва работа Международният валутен фонд.

1948 г. — Излиза първият брой на списанието Нова македонка.

1950 г. — Студената война: Клаус Фукс е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз, който се състои в предаване на строго секретни планове на атомната бомба.

1954 г. — САЩ извършват опит с 15-мегатонна водородна бомба на атол Бикини в Тихия океан.

1954 г. — Националисти от Пуерто Рико атакуват сградата на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на парламента.

1961 г. — Президентът на САЩ Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.

1966 г. — Съветската космическа сонда Венера 3 се разбива на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки произход достигнал повърхността на друга планета.

1966 г. — Основан е Централният институт по изчислителна техника.

1973 г. — Състои се премиерата на анимационния филм Паяжината на Шарлот.

1978 г. — Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище, с цел да бъде искан откуп за него.

1980 г. — Открит е естествения спътник на Сатурн - Елена.

1982 г. — Спускаемият модул на съветския космически апарат Венера 13 достига повърхността на Венера.

1986 г. — Открит е естественият спътник на Уран - Жулиета - на снимки, заснети от апарата Вояджър 2.

1990 г. — Мамили е обявен за национален парк.

1991 г. — Състои се премиерата на американския филм "Дъ Дорс"

1992 г. — Босна и Херцеговина провежда референдум за отделяне от Социалистическа федеративна република Югославия.

1996 г. — Изстреляна е космическата станция Фрийдъм.

1999 г. — Влиза в сила Отавската конвенция, която забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и предвижда тяхното унищожаване.

2001 г. — Започва официално преброяване на населението в България.

2002 г. — В Испания излиза от обращение националната дотогава валута песета, която е заменена с евро.

2003 г. — Международният наказателен съд встъпва в длъжност в Хага.

2003 г. — Създадена е Комисията за финансов надзор на Република България.

2003 г. — Създадена е Службата за гражданство и имиграция на САЩ.

2007 г. — Закрита е Агенцията за чуждестранна помощ.

2007 г. — Балеарските острови получават автономен статут.

2008 г. — Образуван е Забайкалски край като субект на Руската федерация, след сливането на Читинска област и Агински-Бурятския автономен окръг.

2009 г. — Официално е открито Радио Видин - най-новият проект на Българското национално радио.

Родени на 1 март

1445 г. — Сандро Ботичели, италиански художник († 1510 г.)

1554 г. — Уилям Стафорд, английски икономист († 1612 г.)

1810 г. — Фредерик Шопен, полски композитор († 1849 г.)

1846 г. — Киро Тулешков, български книжовник († 1904 г.)

1858 г. — Васил Данаджиев, български офицер († 1885 г.)

1858 г. — Георг Зимел, немски философ († 1918 г.)

1859 г. — Георги Янков, български военен деец († 1920 г.)

1866 г. — Стоян Пушкаров, български военен деец († 1925 г.)

1871 г. — Йоаким Лептидис, гръцки духовник († 1931 г.)

1875 г. — Жан Огюст Мари Тийо, френски офицер († 1956 г.)

1875 г. — Кирил Пърличев, български революционер († 1944 г.)

1876 г. — Анри дьо Байе-Латур, белгийски президент на МОК († 1942 г.)

1878 г. — Георги Йорданов, български политик († 1950 г.)

1879 г. — Александър Стамболийски, министър-председател на България († 1923 г.)

1880 г. — Литън Стрейчи, английски писател († 1932 г.)

1881 г. — Александър Кипров, български революционер († 1931 г.)

1886 г. — Оскар Кокошка, австрийски художник († 1980 г.)

1887 г. — Георг-Ханс Райнхарт, германски офицер († 1963 г.)

1897 г. — Сава Гановски, български политик († 1993 г.)

1904 г. — Глен Милър, американски музикант († 1944 г.)

1910 г. — Дейвид Нивън, британски актьор († 1983 г.)

1916 г. — Георги Пачеджиев, български футболист († 2005 г.)

1921 г. — Петър Куцаров, български художник

1921 г. — Ричард Уилбър, американски поет

1922 г. — Ицхак Рабин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат през 1994 († 1995 г.)

1923 г. — Неделчо Чернев, български режисьор († 2000 г.)

1924 г. — Доналд Слейтън, американски летец († 1993 г.)

1926 г. — Атанас Бояджиев, български композитор

1926 г. — Людмила Исаева, българска поетеса († 1991 г.)

1927 г. — Димитър Панделиев, български писател († 1994 г.)

1927 г. — Хари Белафонте, американски актьор

1929 г. — Георги Марков, български писател († 1978 г.)

1939 г. — Цветан Тодоров, български философ

1942 г. — Ричард Майърс, американски генерал

1942 г. — Сократ Мойсов, македонски футболист

1943 г. — Георги Китов, български археолог († 2008 г.)

1944 г. — Роджър Долтри, английски музикант (The Who)

1946 г. — Лиляна Димитрова-Тодорова, български езиковед

1947 г. — Дора Христова, български диригент

1949 г. — Виолета Димитрова, български хирург

1952 г. — Мартин О'Нийл, североирландски футболист

1952 г. — Стивън Барнс, американски писател

1954 г. — Рон Хауърд, американски режисьор

1956 г. — Юрий Трутнев, руски политик

1958 г. — Бертран Пикар, швейцарси учен

1963 г. — Томас Андерс, германски рок-музикант (Modern Talking)

1964 г. — Пол Льо Гуен, френски футболист

1965 г. — Емил Съндой, румънски футболист

1966 г. — Зак Снайдър, американски режисьор

1969 г. — Хавиер Бардем, испански актьор

1970 г. — Ути Бъчваров, български актьор

1973 г. — Добромир Георгиев, български поет

1974 г. — Мария Манакова, сръбска шахматистка

1974 г. — Ромина Мондело, италианска актриса

1974 г. — Светослав Бърканичков, български футболист

1978 г. — Дженсън Екълс, американски актьор

1983 г. — Алисия, чалга певица

1983 г. — Даниел Карвальо, бразилски футболист

1983 г. — Джорджие Четкович, черногорски футболист

1983 г. — Станка Златева, българска състезателка по борба

1985 г. — Андреас Отъл, немски футболист

1987 г. — Кеша, американска поп изпълнителка

1989 г. — Карлос Вела, мексикански футболист

1994 г. — Джъстин Бийбър, канадски изпълнител