Предприятия ще спрат работа за един ден. Така работодателите ще протестират срещу поредното увеличение на тока от 1 юли, съобщи в събота председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. Преди дни КЕВР обяви, че ще вдигне за фирмите таксата "Задължения към обществото" от сегашните 18 лева на 40 лв. за мегаватчас.

По 10 млн. лева ще изгубят заводите, ако токът поскъпне от 1 юли. Причината е, че наредбата, която ще осигури компенсации на големите предприятия заради т. нар. такса задължения към обществото, ще трябва да бъде съгласувана с Брюксел като вид държавна помощ. А процедурата ще трае поне до ноември.

"Ако отстъпката не влезе в сила от 1 юли с поскъпването на тока, просто някои индустрии няма да издържат. Те не могат да плащат толкова много и да чакат месеци, за да влезе наредбата в сила. Това ще излезе грубо по 10 млн. на предприятие. Някои фирми са в криза и през последните години са теглили много кредити, за да могат да оцелеят". Това заяви за "Стандарт" Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори /БФИЕК/. "Ние настояваме да се намери механизъм, с който отстъпката също да влезе в сила от 1 юли. Ако не може, да се отложи поскъпването на тока", каза Стаменов.

Наредбата към Закона за енергетиката ще бъде готова първите дни на седмицата. "Ние очаквахме отстъпката да се базира на стария размер на "Задължение към обществото" - 18,93 лв. Но тази наредба трябва да се прилага спрямо увеличението, предложено от енергийния регулатор, което е 40,21 лв.", каза Стаменов.

През миналата седмица Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ представи проект за нов размер на фиксираната добавка "Задължения към обществото" към цената на производител през следващите 12 месеца. Така добавката ще скочи с рекордните 214.4%. От 1 юли индустрията ще трябва да плаща общо 100 лв. за мегаватчас при сегашни 80 лв. Подобен ценови скок от 20% увеличение в цените на потребители на високо напрежение и около 15% за средно напрежение е шокиращ за българската индустрия, алармираха всички работодателски и браншови организации.

"Обвиняваме КЕВР и цялата изпълнителна и законодателна власт в непрофесионално поведение и безотговорно отношение към българската икономика", заяви за "Стандарт" Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и представител на гръцкия холдинг "Виохалко", който има няколко металургични компании в България. По думите му няма страна, която да може да си позволи подобен ръст на цената на тока и която прави подобна мащабна промяна без предварителни разчети и анализ на въздействието й върху икономиката на страната.

За невъзможността българските предприятия, които са потребители на повече от 30 гигаватчаса годишно, да ползват компенсации от 1 юли, се е разбрало в събота на заседание на работната група по подготовката на специалната наредба към Министерството на икономиката. Фирмите са гневни, че министри, чиновници и КЕВР не са си свършили работата и не предупредили за ценовия скок по-рано. "Нито една компания не е в състояние да отделя няколко милиона повече разходи за ток на месец и да очаква до ноември парите й да бъдат възстановени", заяви Петров. Затова браншовите организации настояват новият размер на добавката "задължения към обществото" да влезе в сила едва когато наредбата за компенсациите бъде ратифицирана.

Дори и със задействането на клаузата за компенсиране българската индустрия ще трябва да плаща повече за ток, отколкото до момента. След прилагането на компенсациите фиксираната добавка "Задължения на обществото" ще падне от 40.21 лв. на около 22 лв. за мегаватчас, при сегашни 18 лв. За да сме конкурентни на останалите фирми от Европа тази добавка трябва да падне под 15 лв., казват индустриалните предприятия.

В понеделник всички работодателски организации се събират, за да обсъдят как да отвърнат на ценовия шок. Намеренията за временно спиране на предприятията за един ден е само една от мерките, с които искаме да покажем своето несъгласие, заяви Антон Петров, който е в ръководството на Българската стопанска камара.

Предложеното увеличение в цена "ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ОБЩЕСТВОТО" възлиза на 21,28 лв/MWh, което по компоненти се формира от:

- Стойност на включени в цената нови компоненти - 5,51 лв/MWh

- Ръст добавки "зелена енергия" - 143,4% (от 11,1 лв/MWh на 15,92 лв/MWh)

- Ръст добавки "високоефективно производство" - 235,5% (от 3,83 лв/MWh на 9,02 лв /MWh)

- Ръст добавки "невъзстановяеми разходи" (по ДДИЕЕ) - 288,8%

- За централите Марица-изток 1 и Марица-изток 3 общата компенсация от 3,38 става 9,76 лв./MWh

Бонус за консумиране над 30 гигаватчаса

Предприятия, които консумират над 30 гигаватчаса ток годишно, могат да ползват отстъпка от таксата "Дълг към обществото", обясни Константин Стаменов от БФИЕК. "Правихме изчисления, че след използване на облекчението поскъпването за онези индустрии, които ще отговорят на критериите за отстъпка, ще е 5%, ако влезе в сила наредбата от 1 юли. За всички останали то ще бъде 21%", обясни пред "Стандарт" Стаменов.

Износът отново без добавка

Износът на електроенергия отново остава, без да бъде обложен с допълнителната такса "Задължения към обществото". През миналата година са изнесени 9 тераватчаса електроенергия. Така износителите са си спестили около 180 млн. лв. разходи при 18 лв. такса. От 1 юли обаче средствата, които ще загуби държавата като приходи от износа на ток, вече ще са около 300 млн. лв. Българските предприятия настояват и износителите да плащат фиксираните добавки към цената на тока, защото в противен случай това се поема от всички останали.

Всички стоки ще поскъпнат

От "Агрополихим" написахме веднага писмо до председателя на КРИБ Кирил Домусчиев, в което посочихме последиците от такова убийствено увеличение на цената на тока за нашето производство, каза един от изпълнителните директори на най-големия завод за торове инж. Христо Петров. Той обясни, че средно 35-40% са разходите за ток, но при производството на суперфосфат консумацията отива към 60-70%, дори и до 80%. Вдигане на цената на тока ще доведе до по-висока цена наесен. "Ще бъдем принудени да увеличим цената на торовете, това пък ще оскъпи земеделската продукция и оттам всичко по веригата. Разбира се, имаме сключени целогодишни договори, включително и за износ, при които няма мърдане. Така че основно "Агрополихим" ще трябва като производител да понесе тежестта. Но няма да се стигне до намаляване на персонал или на заплати, каза инж. Петров.

Ще се отрази на хляба

Всяко увеличение на тока оскъпява продукцията ни, каза за "Стандарт" хлебопроизводителят Костадин Георгиев от Монтана. Той и колегите му от сдружението на хлебарите и сладкарите са сериозно обезпокоени от предстоящото увеличаване на тока. "За бранша това означава верижно поскъпване. Ще се увеличат разходите за складиране на зърното, за смилането му в мелниците. При нас брашното ще идва по-скъпо, а ние ще прибавяме и по-високите разходи за изпичането на хляба. Или оскъпяват се и трите вида производства. Това води до поскъпването на хляба. Води и до невъзможност да се увеличат заплатите на работниците. Това може да става само чрез по-високи приходи, каквито няма да имаме с по-скъпия ток. При това положение често бизнесът фалира. Затова ще подкрепим протести срещу скъпия ток", каза Георгиев.

Дървопреработватели: Ставаме нерентабилни

Притеснени и уплашени са много собственици на дървопреработвателни фирми, ако цената на тока за индустрията се увеличи. "С нов скок на електроенергията ще станем нерентабилни на пазара, вдигнем ли цените и на нашите продукти, няма да можем да ги продадем. У нас и сега няма потребление на стоката ни. Може да загубим инвестиция от 70 млн. лева за откриването на това дружество, а 200 работници да останат на улицата", твърди Костадин Калоянов, който е съсобственик на "Техноууд" ЕАД в Разлог. Той уточни, че предприятието консумира страшно много ток и всяко увеличение ще е пагубно за фирмата, която плаща над 200 000 лева всеки месец за изразходвана електроенергия.

Властта: Няма да допуснем големи сметки за фирмите

Едрите производители няма да плащат добавката, преди Брюксел да каже "да", твърдят депутати

Реалното увеличение за бизнеса ще е в рамките на 11-13 на сто. Всичко друго са спекулации по темата. Това заяви пред "Стандарт" енергиен експерт, близък до управляващите. Според него опасенията, че едрият бизнес ще трябва да плаща по високи цени от 1 юли до ноември, когато ще дойде нотификацията от Брюксел, са напразни. "Няма да се плаща по новите цени, нотификацията може да бъде коригирана, но тя ще влезе в сила. Ако това не стане, ще се увеличи дефицитът на НЕК", твърди експертът. Проблемът е, че намалението на размера на добавката за зелена енергия се смята, че е държавна помощ, затова наредбата трябва да бъде ратифицирана от Брюксел.

"В момента молове, общини, големи търговски вериги, които са търговци, а не производители, са се включили към свободния пазар и плащат по 11 ст. на киловат, а битовите абонати по 18 ст. Направили са го, защото държавата го е разрешила. Трябва да има справедливо натоварване", казват експертите.

Идеята за наредбата за компенсациите е от февруари. Тя трябваше да бъде готова досега. Проблемът дойде от това, че първо излезе решение на КЕВР, а след това ще бъде публикувана наредбата, смята депутатът.

"Голяма добавка ще плащат само дребният бизнес и битовите абонати", заяви в събота по Нова телевизия председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Според него токът за хората ще скочи с 2 на сто, а на едрия бизнес - с 15-20 на сто.

"Поскъпването е символично на фона на 800 млн. дефицит в енергетиката за миналата година", смята Иванов.

Само в Дания е по-скъпо

България е втората държава по най-скъпа фиксирана компонента в крайната цена на електроенергията след Дания. Това показва графика на европейските ЕСО, обясни Константин Стаменов. В Дания обаче има само зелени централи и няма конвенционални електрогенерации. Фиксираната компонента става с 40% тегло в крайната цена - тоест без възможност за договаряне и съответно непазарна компонента. Останалите 60%, които са цената на електронергията, която договаряме на свободния пазар, също е при отсъствие на конкуренция. Тя се формира основно от две централи - АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" - две държавни централи, които продават различни продукти и не са преки конкуренти, обясни Стаменов.