Ако говорим за цени, то картелът представлява изрично съглашение между конкуренти, които координират ценовата си политика. Ценовата злоупотреба може да е налагане от господстващо предприятие на прекалено високи или ниски цени. Тези категории се припокриват при т.нар. ценова преса, когато на клиент се налага висока цена на едро с цел да не може да предложи атрактивна цена на дребно, където се конкурира с господстващото предприятие.
Много е важно при какви пазарни условия възниква конкретно поведение - динамика на цените на суровините, разходи, брой доставчици и клиенти, алтернативи за доставки, влияние на международни или регионални пазари и др.
За да се установи, че има картел, са нужни конкретни доказателства за постигнато споразумение. Ако обаче има само косвени данни като например еднаква ценова политика на конкурентите (ценови паралелизъм), пазарът се анализира детайлно, за да се провери дали не съществуват обективни икономически фактори за подобно поведение.
Ценовите злоупотреби са много трудни за доказване поради сложността на анализа. Налагането на прекомерно високи цени се приема за доказано при значителна разлика между производствени разходи и цена (значителна печалба), която да е сравнена с цената на продукти на същия или друг географски пазар.
От 2008 г. насам КЗК редовно проучва пазара на горива. Рязкото увеличение на цените на горивата през 2008 г. води до разследване на поведението на „Българската петролна и газова асоциация” и нейните членове за забранено споразумение и на „Лукойл Нефтохим” Бургас за злоупотреба с господстващо положение. След като изследва себестойността на произвежданите от рафинерията горива, цената им на реализация и маржа на печалба, КЗК достига до извод, че „Лукойл Нефтохим” Бургас не злоупотребява с господстващото си положение.
При продажбите на бензин и дизел на дребно анализът на движението на средномесечните цени на основните вериги бензиностанции показва пълно сходство и еднакъв тренд на изменение в посока покачване. Заключението на КЗК е, че подобно поведение не представлява забранен картел.
Т. нар. ценови паралелизъм често характеризира пазарите с високо ниво на концентрация, т.е. малко на брой големи участници. Те са взаимосвързани в поведението си и следват ценовата си политика, без изрично да се уговарят за това. В теорията ценовият паралелизъм се възприема като признак за наличие на ценова координация, но не може да бъде определен като картел без убедителни доказателства за постигнато съглашение на конкуренти (срещи, обмен на информация). В конкретния случай еднаквото движение на цените се обяснява от чисто обективни икономически фактори - характеристики на търсенето, малко на брой големи вериги бензиностанции, високо ниво на пазарна прозрачност. Лесният достъп до информация за цените на конкурентите дава възможност предприятията бързо да отчитат действията на своите конкуренти.
Високите цени на горивата предизвикват нови въпроси през 2011 г. Този път КЗК започва секторен анализ за периода 2009 - март 2011 г. Като цяло не са отчетени големи разлики в структурата на пазарите на бензин и дизел. „Лукойл България” в качеството си на единствен дистрибутор на горивата, произведени от рафинерията, е пазарен лидер в търговията на едро и на дребно. Цените на основните вериги бензиностанции отново се движат паралелно нагоре. Секторният анализ дава възможност за детайлен прочит на договорите за доставки на горива между различните участници. Заключението е, че общият марж между нетната цена на производител и нетната цена на дребно расте, което повишава крайните цени. Комисията обаче не посочва тази тенденция като антиконкурентен проблем. Проблем е откроен по-скоро на пазара на едро.
Въз основа на резултатите от секторния анализ КЗК започва разследване на основните участници на пазара на едро - „Лукойл България”, „Нафтекс Петрол”, „Ромпетрол” и ОМВ. Първите три дружества публикуват продажните си цени на едро на интернет страниците си. Паралелното им движение с еднакви изменения, както и следването им от ОМВ, видно от сравнение на реалните продажни цени на дружествата, в този случай не може да бъде обяснено от чисто икономически фактори. Предварителното обявяване на цените от пазарния лидер е сигнал за осъществяване на промяна. Координирането се допълва от използването на публикуваната от „Лукойл България” цена като референция или базова цена за повечето сделки на пазара. Производството приключва с поемането от страна на дружествата на задължения да прекратят установените практики.
Поведението в конкретния случай не може да бъде определено като ценови картел, тъй като липсват доказателства за конкретна уговорка за неговото действие. Резултатите от секторния анализ налагат и започването на разследване на „Лукойл България” за злоупотреба с господстващо положение на пазара на търговия на едро с горива. Анализът на отстъпките, които дружеството дава на своите клиенти при закупване на конкретни количества горива, води до заключение за липса на нарушение.
През 2015 година на пазара се наблюдава нещо по-различно. Съществуват съмнения, че шоковото падане на цената на суровия петрол не се отразява в достатъчна степен в намаляването на крайните цени на бензина и дизеловото гориво. КЗК отново започна секторен анализ. Предполага се, че той ще изследва периода от 2012 г. до настоящия момент. Характерно за пазарите на горива е т.нар. ефект на „ракета и перце„. Покачването на доставната цена се отразява по-бързо на крайната цена, отколкото нейното понижаване. Ключов момент в настоящия анализ е да се проследи съществуват ли прекалено големи граници на асиметрията в движението на доставната и крайната цена на горивата, които да разкриват антиконкурентно поведение като например прекомерно високи маржове по веригата производител - търговец на едро - търговец на дребно. Какво ще отсъди комисията, предстои да видим.