-Г-н Йорданов изпитвате ли желание да се кандидатирате за четвърти кметски мандат?

- След 11 г. на този пост не става въпрос за желание, което е от сферата на емоциите. Става въпрос за решение, което ще бъде взето при отчитането на комплекс от фактори, които нямам намерение да коментирам сега. Само мога да кажа, че момента за това решение не е настъпил.

-Има ли натиск върху Вас по отношение на предстоящите местни избори?

- Точната дума е напрежение. Но то е навсякъде и се чувства от всекиго. Такъв е момента. Всеки се готви за предстоящите местни избори и иска да се представи възможно най-добре. В никакъв случай обаче не може да става дума за натиск. Напрежение се чувства и в самия мен и около мен. Най-вече свързан с пряката ми работа. Но е неизбежно, а и многократно изживявано от мен, така че не ме учудва.

-Мислите ли, че това напрежение ще ескалира и по-различни ли ще са тези избори?

-То ще се повдига с наближаването на местните и президентски избори. А практиката показва, че винаги изборите са едни и същи и в същото време с нещо различни.

-Някой предлагал ли Ви е да не се кандидатирате за кмет в замяна на нещо?

- Потенциална алтернатива за друга професионална реализация през всичките години не ми е липсвала. Такова предложение обаче, не съм получавал. Категорично го заявявам. Аз честно казано, се чудя откъде произлизат тези слухове. Основанията за едно такова твърдение са логическа последица от това, че в продължение на 27 години аз съм бил съдия, областен управител, народен представител и кмет. На практика съм участвал и в трите конституционно определени власти. В условията на безалтернативен избор обаче, никой не ме е поставял. Много ясно го казвам и не вярвам въобще да е възможно да стане.

-Гласят Ви дори за посланически пост в Швейцария, може би заради детето Ви?

- Не е тайна, че детето ми учи в Швейцария. Трудно решение, което взехме с майка му. То не е лишено от традиции защото много негови предшественици са учили във Виена, Германия... В крайна сметка такова беше и завещанието на неговата баба, подкрепено със съответното финансово обезпечаване.

-Мислите ли, че имате какво да дадете на политиката?

- Никак не се чувствам изморен, в прекрасна физическа форма съм. И това не е субективно усещане, а за да го кажа стъпвам на медицински показатели. Опитът за тези години не нещо, което лесно би могло да се пренебрегне. Но не е въпрос само на лична нагласа и намерение, а и на обективно подходяща за това ситуация. Окончателния отговор, който има производни, предстои да бъде формиран. Мисля, че сдържаността ми да бъда конкретен е понятна.

-Откакто сте кмет направихте много промени в екипа си. Това ли е оптималния му вариант?

- Като цяло екипът ми е опитен. Съвсем наскоро направих пак промени на важни места. Повече от 100 души се смениха на ръководни постове. Винаги, когато съм усещал трудност, забавяне на нещата, възникване на недоверие от моя страна, директно съм им предлагал да се разделим. Но се радвам, че през последните 2 г. успях да привлека много млади хора, които работят по европейските програми, в правна дирекция, в архитектурата. Пак казвам, че екипът има нужда от актуализация, но до края на мандата няма да я направя. Освен ако не възникнат „аварийни" ситуации, разбира се.

-Някои политически наблюдатели твърдят, че новото мнозинство в Общинския съвет не е нито на ГЕРБ, нито на БСП, а Ваше. Ласкае ли ви подобна констатация?

- Класически пример за блуждаещи в пространството неверни представи. По всички важни въпроси сядаме и разговаряме с председателя на ОбС, председатели на комисии, отделни съветници.

Аргументирано се правят предложения, аргументирано те се коригират от общинския съвет. Практиката показва, че моите думи са верни. Никога не съм имал за цел да създавам свое мнозинство в ОбС и никога не съм разполагал с такова.

-Смятате ли, че варненския ОбС е на нивото на проблемите на града?

- Самият работен процес изключва такъв коментар от моя страна. В крайна сметка ОбС не е нищо друго освен резултат на волеизявлението на варненци. Отстрани се вижда по-добре. Избирателите могат да формират такава оценка. Журналистите в това число - задължително.

-Грешал ли сте някога при взимане на управленски решения?

- Грешки се допускат винаги. Ще ви дам пример за управленска грешка. Преди да изляза в отпуск през лятото на 2004 г. възложих на колегите да разделят града на три района, в които да се извършва снегопочистването. Чисто интуитивно смятах, че една фирма не може да се справи. Съгласно това разделение да се подготвят обществените поръчки. Не го направиха, забавиха се процедурите и зимата дойде. С огромни усилия стабилизирахме града, но аз знам какво ми костваше това. Това е пример за голяма грешка. Иначе съм допускал грешки и при назначения. Става въпрос за грешка в преценката ми за личността. Колкото и нескромно да звучи не смятам, че съм допускал грешка от стратегически характер, която да е с дългосрочен негативен ефект.

-Остава впечатление, че не ги признавате тези грешки..

- Това е един процес. На осъзнаване на грешката, на степента на грешката. Това е процес и на учене. Но грешките са и основата, на която човек формира управленския си опит.

-Смятате ли се за нетолерантен към критиките?

- Естествено, че вашият въпрос издава Вашето лично становище, но аз ще споделя и моята гледна точка. Реагирам остро на клевети, както би казал Бай Ганьо, на уйдурми и омаскаряване. Но всяка основателна и обоснована критика при мен попада в "десятката". Много внимателно анализирам съображенията. Уча се. Стъпвам на тази професионална критика за да продължа напред. В началото аз недоумявах какво може да породи едно омаскаряване и реагирах много по-остро. Но вече съм дълбоко наясно с причините. И съзнавам, че отделяйки време да се занимавам с тях, губя обществена и лична енергия.

-Усещал ли сте лично недоволството на варненци за някакъв проблем?

- Богата е проблематиката на недоволството, което съм срещал. Дали ще бъде липсващата в отделни части на Варна канализация, във връзка с кучетата. състоянието на пътищата. И за броя на местата в детските градини. Това са основно точките, по които при срещите си с варненци съм усещал недоволство. По всички тях се работи. Приключва канализацията на „Галата" и „Виница", стои обаче проблема с Тополи. Ремонтирахме двата блока в приюта за безстопанствени кучета, тази година ще изградим още два. 2400 места бяха разкрити в детските градини, предстои разкриването на още 275.

-Как гледате на Гражданските организации, които дават мнения за развитието на Варна?

- Те са един от стълбовете на демократичното общество. Сътрудничеството с тях е задължително. Доказателство за това е броя на гражданските организации, с които работим, а те са със сигурност около 200, във всички сфери. Разграничавам много ясно зле прикрити, под марката на граждански организации, партийни централи, предизборни щабове и бизнес интереси. Твърдя, че в много голяма степен това разграничение ми е добре известно.

-Идеята за преместване на пристанище Варна излезе от Вас и кап. Пейчо Манолов. След многобройните вариации и промени на позициите на различните управляващи, сякаш отново сме в изходна позиция. Мислите ли, че в обозримо бъдеще този проект може да бъде реализиран?

- Ако позволите забележката, че идеята е родена още при изграждането на мощностите на сегашното пристанище, по време на социализма. Тогава се е водила противоречива дискусия за това къде и как да бъде разположено. С подписания между мен и кап. Манолов меморандум през 2004 г., ние искахме да създадем гаранция, че ще си сътрудничим при усвояването на зоните около Морска гара и част от терените на Варна- Изток. Всички подобни проблеми на един град се решават от Общия устройствен план (ОУП). Ние сме точно на финала на изработването му. В рамките на следващите 10 дни ОУП ще замине за Министерството на околната среда и за Националния експертен съвет. В този план острова под Аспаруховия мост е отреден за новия делови център на Варна. Преди един месец се появява предложение там да бъде преместено пристанището. Ако правителството приеме решение в тази посока, трябва да бъде ясно, че в следващите 2 г. ОУП не може да влезе в сила. Не можем да построим една детска градина, ако няма приет план. Редица големи международни инвеститори чакат.

-Каква е Вашата лична позиция?

- Дискусията трябва да продължи. Отправих покана към всички участници в последните разговори да проведем нов. За да се види, възможно ли е, колко ще струва, ще създаде ли комуникационни проблеми преместването на порта на Острова. Защото връзката с него минава отново през града. Да излезем от омагьосания кръг. На последната дискусия никой не се изказа в полза на варианта "Максуда". Да, ама никой не казва какво става със заема от японското правителство. Нашите побратимени градове Хамбург, Геноа, Барселона изключиха този вариант и посочиха, като възможност вътрешността на езерото. Там пък влизаме в конфликт с "Натура". Експерти казват, че съществуват компенсаторни способи, с които да избегнем конфликта с околната среда. Тогава идва на ред Аспаруховия мост със своите габарити. Трябва да се прецени реконструкцията на моста ли ще е по-евтино или изграждането на пристанището пред него. Това е кръгът от въпроси, които трябва да намерят своя отговор възможно най-скоро, но след задълбочена и професионална дискусия.

-С какво от стореното до момента се гордеете?

- Да си кмет на Варна само по себе си е гордо чувство. Точното което изпитвам е удовлетворение. Имам си собствена градация и мотивация за свършеното, в нормална доза. И тя не е задължително свързана с мащаба или вложените средства за обекта. Неизменна част от тази градация е и неудовлетворението от несвършеното. По-важното е начина по който обектите служат на варненци и тяхното усещане. Но и тук не трябва да очакваме еднозначна оценка. Един произволно взет обект не може в равна степен да се ползва от млади и от стари, от семейства с големи деца и от такива с малки и т.н. Важното е, че за всеки има по нещо.

-Кое е нещото, с което мислите, че хората след време ще свързват Вашето име?

- С моя екип изградихме важни обекти за града, но между тях няма нищо от ранга на електрификацията в началото на 20 в., първоначалното водоснабдяване. Няма обекти от мащаба на Аспарухов мост, ДКС, ФКЦ и подобни. Изграденото в последните години отговаря на потребностите на варненци на настояшия етап и е важно за тях. Не че не сме искали и проектирали големи обекти, но конкретната историческа ситуация не позволяваше да се строят. Мисля, че в близко бъдеще държавата и общината няма да могат да изградят нещо подобно.

-Дали не е по-трудно да осигуриш днешния ден на прехода, отколкото да изградиш един исторически, дълготраен обект?

- Трудно е. Всичко е трудно. Като започнеш от отделния човек, стигнеш до бизнес, образование. Ситуацията е такава, че ние се въртим в омагьосан кръг да осигурим съществуването си. Имал съм и имам такива виждания, но не е мястото сега да се излагат. Конкретно на вашия първоначален въпрос си мисля, че отговора може да се търси в броя на мандатите, което не е имало в моите предшественици. Но това е опит да предскажа... Може и това да не е.

-Самият сте казвал, че третия мандат трябва да е на градежа. Кризата осуети ли намеренията Ви?

- Кризата се появи след предизборната кампания и поемането на ангажиментите.Друг фактор, който обичайно пречи на реализацията на намеренията е политиката. В момента те просто си подадоха ръка. Обективно нещата бяха сериозно повлияни от кризата. Пак ще кажа, че постъпателното развитие на общината не промени посоката си и тя е нагоре. Обосновавам се в цифри. Капиталовата програма за първия мандат беше 21.5 млн. лева, през втория 99.7 млн., за да стигнем сега до 159 млн. Това са средства без европейските средства, които идват в настоящия мандат. Налаганите становища, че градът залинява нямат нищо общо с цифрите. Нека отидем в по-възприемливи примери. През първия мандат сме открили 198 нови места в детските градини, през втория 818, а през третия стигаме 906. Инвестиции в градините са още по красноречиви за трите мандата 71 000 лева, 4.1 млн, и съответно 17 млн. лева. Варненци знаят, че след 2008 г. бюджетите на града са винаги били над 200 млн. лева.

-За какво можете да гарантирате пред варненци, че ще бъде свършено до края на сегашния Ви мандат?

- Ще положим максимални усилия да изпълним заложеното в бюджета. Това означава продължаване на строителството на ул. „Девня", „Атанас Москов". Тук ни е необходима последната дума на правителството, което се ангажира с 20 млн. лева. За 201 млн. лева сме подали документи за финансиране по европейски програми и чакаме одобряването им. Трябва да спомена публично-частното партньорство, чрез което планираме да направим две детски градини, училище в „Аспарухово", както и зали в две школа - Математическата гимназия и Първа Езикова Гимназия. Ще работим за уширението на бул. „Христо Смирненски" , основния ремонт на бул. „Св. Елена" , реконструкцията на бул. „Република". Правя уговорката, че това са обекти, които трябва да приключат до края на календарната година, а не до края на мандата. През тази година ще започне и реализацията на уширението на „Ген. Колев".