Форумът събра над 350 участници от 48 страни. Варненският свободен университет бе представен от ректора проф. д.пс.н. Галя Герчева и директора на Технологичния институт проф. д-р Теодора Бакърджиева и бе единственият български университет – участник във форума.
Конференцията беше открита от проф. Торстен Клиеве, президент на международната мрежа „Университети-промишленост взаимодействие” (University – Industry Innovation Network (UIIN).
От името на Европейската комисия Питър Бауер, зам. директор на Европейския технологичен институт представи пространно изложение, в което очерта приоритетите на Евросъюза в периода 2014-2018 г. - иновации за здравеопазване и изграждане на сигурни интелигентни общества.
Опитът на Масачузетския технологичен институт представи президента на Асоциацията TripleHelix – проф. Хенри Етцковиц, който акцентира върху комерсиализацията на изследванията в университетите.
Голям интерес предизвика презентацията на проф. Филип Ванрие, изпълнителен директор на европейската бизнес мрежа (EBN), който разкри в иновативния подход един нов модел за стратегически мениджмънт. Като добра практика бе изтъкнат опита на CUE (Coventry University Enterprises) при създаване на сериозни игри за бизнеса, икономиката и социалната сфера.
Основен пленарен доклад изнесе проф. Лаурент Миевил, директор на Центъра за технологичен трансфер в Университета на Женева и автор на монографията "От наука към бизнес". Той обърна специално внимание на екипния подход и източниците за създаване на иновации за компаниите. По цитираните от него статистически данни за 2012 г., Швейцария води с най-висок индекс на трансфер на знание между университетите и компаниите в света - 8.11, следвана от Израел - 7,63 и САЩ – 7.50. Една от предпоставките за постигнатия резултат е прилагането на подхода на отворената иновация (Open Innovation), който бе широко дискутиран в отделна работна секция на конференцията.
Темата присъства и в представената разработка на екип от финландски учени, които отбелязаха и "обратната" посока на трансфера на знания – от фирми към университети и ролята на включването на професионални експерти в процеса на обучение.
Модели за академично предприемачество бяха представени и от екип на Университета в Хадърсфилд, Йоркшир, Великобритания, удостоен с приза за най-предприемчив университет за 2012 г. Предишният носител на тази награда е Университетът в Ковънтри, с който Варненския свободен университет разработва съвместни проекти.
Представената успешна практика е свързана със създаване на студио за компютърни игри, в което студентите са поставени в нова за тях работна среда с реални изисквания за "цена", "време" и "качество" на продукта. В студиото те придобиват търговски нагласи и предприемачески умения за управление на проекти, като по този начин студентите правят своите първи крачки от теорията към практиката.
Интерес предизвика и експертният опит на друга група учени от Финландия в изграждане на "Learning Living Lab" за екипна работа, където се прилагат идеите на социалния конструктивизъм и проблемно-ориентираното обучение. Изследванията в групите, както и самите групи помежду си изграждат обща култура на споделени знания и опит. Съвместно творчество или „co-creation” е форма на бизнес стратегия, чийто основни принципи са създаването и реализацията на взаимна добавена стойност в отношенията фирма-потребител. Този подход разглежда пазарите като форуми за компаниите и активните клиенти, където те могат да споделят, обменят и обновяват взаимно ресурси и потенциални възможности за създаване на добавена стойност, чрез нови форми на взаимодействие и механизми за обучение. В изграденото пространство студентите действат като екип от предприемачи и от "entrepreneurs" се превръщат в "teampreneurs". Екипите са мултидисциплинарни и работят върху реални конкретни задачи от бизнес средата.
Подобен опит бе представен и от Южна Корея. Опитът на азиатската държава показва, че в резултат на ефективно обучение по предприемачество се стига и до създаване на бизнес инкубатор и звено за рискови технологии (Technology Venture Academy).
Организаторите на конференцията представиха и Научният парк в Амстердам (Amsterdam Science Park), който с площ от 70 хектара е един от най-големите технологични паркове в света за изследвания, предприемачески инициативи и обучение. Създадените клъстери са финансирани и подпомагани на 70% от правителството и 20-25% от структурите на местната власт. Всички иновативни решения в тях са генерирани и разработени в университетите и научните институти на Холандия, съвместно с бизнес компании от целия свят.
„Нашата учебна програма е интернационализацията” ("Our curriculum is internationalism") бе основно мото в докладите в пленарните сесии, в презентациите в работните панели и в дискусиите в уьркшоповете, което затвърди тенденциите за интернационализация и интердисциплинарност на обучението и научните изследвания в университетите в глобален мащаб. Ценности, които Варненският свободен университет развива все по-успешно в последните години.
В рамките на работните срещи ректорът и директорът на Технологичния институт на ВСУ „Черноризец Храбър” установиха ползотворни контакти с водещи представители на научната общност от Южна Африка, Корея, САЩ, Швейцария, Великобритания, Финландия и Холандия, както и с президентите на международната мрежа University – Industry Innovation Network (UIIN) и европейската бизнес мрежа EBN, с оглед тяхното прерастване в работещо сътрудничество с ВСУ.