Докладът на УНИЦЕФ „Скрити пред очите ни“ представя най-новите статистически данни за насилието над деца, събрани в 190 държави на местата, където децата трябва да бъдат в безопасност: техните общности, училища и домове. Той показва трайните, често предавани между поколенията последици от насилието, като установява, че за изложените на насилие деца е по-вероятно да станат безработни, да живеят в бедност и да бъдат агресивни към другите. Авторите отбелязват, че данните са получени само от лица, които са били в състояние и са искали да отговорят, и следователно представят минимални данни.
Данни за насилието над деца показват стряскаща степен на физическо, сексуално и емоционално насилие, като разкрива нагласите, които го поддържат и оправдават, запазвайки го „скрито пред очите“ във всяка страна и общност по света. „Това са неудобни факти - нито едно правителство или родител ще иска да ги види“, каза изпълнителният директор на УНИЦЕФ Антъни Лейк и допълни „Но ако не се изправим срещу реалността, която ни представя тази разтърсваща статистика - живота на едно дете, чието право на безопасно, защитено детство е било нарушено, ние никога няма да променим нагласата, че насилието срещу деца е нормално и допустимо. А то не е.“
Основните изводи са:
- Сексуално насилие: Около 120 милиона момичета под 20-годишна възраст в световен мащаб (около 1 на 10) са били подложени на принудителен сексуален контакт или други принудителни сексуални действия. 1 на 3 подрастващи момичета на възраст от 15 до 19 години, в световен мащаб (84 милиона), е било жертва на емоционално, физическо или сексуално насилие, извършено от техните съпрузи или партньори. Разпространението на насилие от партньор е 70 % или по-високо в Демократична република Конго и Екваториална Гвинея, и е близо до или превишава 50 % в Уганда, Обединена република Танзания и Зимбабве. В Швейцария, национално проучване на момичета и момчета на възраст от 15 до 17 години през 2009 установи, че 22% и съответно 8 % са имали поне един инцидент на сексуално насилие, включващо физически контакт. Най-честата форма на сексуално насилие и за двата пола е насилието в интернет.
- Убийство: Една пета от жертвите на убийства по света са деца и юноши под 20-годишна възраст, което е около 95 000 смъртни случая през 2012 г. Убийство е водеща причина за смърт сред момчета и мъже между 10 и 19 години в Панама, Венецуела, Ел Салвадор, Тринидад и Тобаго, Бразилия, Гватемала и Колумбия. Нигерия е с най-големият брой на убити деца - 13 000. Сред страните в Западна Европа и Северна Америка, Съединените щати имат най-висок процент убийства.
- Тормоз: Малко повече от 1 на 3 ученици на възраст между 13 и 15 години, в световен мащаб, са редовно обект на тормоз в училище. В Самоа съотношението е почти 3 на 4. Почти една трета от учениците от 11 до 15 години в Европа и Северна Америка докладват, че са тормозили други - в Латвия и Румъния, близо 6 от 10 признават, че тормозят други.
- Насилническо дисциплиниране: Около 17 % от децата в 58 страни са обект на тежки форми на физическо наказание (удари по главата, ушите или лицето или силно и многократно удряне). Над 40 % от деца от 2 до 14 години са обект на тежко физическо наказание в Чад, Египет и Йемен. В световен мащаб, 3 от 10 възрастни вярват, че е необходимо физическо наказание, за да се отгледат децата добре. В Свазиленд, 82 % казват, че физическо наказание е необходимо.
- Отношение към насилието: Близо половината от всички момичета на възраст от 15 до 19 години, в световен мащаб (около 126 милиона), считат че понякога е оправдано съпругът да удря или бие жена си. Процентът нараства до 80 % или повече в Афганистан, Гвинея, Йордания, Мали и Източен Тимор. В 28 от 60 страни с данни за двата пола, по-голяма част от момичета, отколкото момчета, вярват, че биенето на жената понякога е оправдано. В Камбоджа, Монголия, Пакистан, Руанда и Сенегал, два пъти повече момичетата от момчета мислят, че понякога е оправдано съпругът да удря жена си. Данните от 30 страни показват, че около 7 от всеки 10 момичета от 15 до 19 години, които са били жертви на физическо и/или сексуално насилие, никога не са потърсили помощ: мнозина казаха, че не са смятали, че това е било злоупотреба или не са го виждали като проблем.