СЗО има критерии за ниво на суицидна смъртност: ниско ниво – под 6,5 случая на самоубийство на 100 000 души население за година, средно – от 6,5 до 13 на 100 000 души население, и високо – над 13 на 100 000 души население, както и критичен праг – над 20 случая на 100 000 души население.
Според НСИ България и Варненски регион попадат в средното ниво на суицидна смъртност, като за 2011 г. самоубийствата в областта са повече в сравнение със страната – в областта са били 11,4 на 100 000 души население, а в страната – 10,4. „Което означава, че ние сме рисков район и трябва да се обърне внимание на превенцията. Като цяло за страната обаче Варна и областта са на 18-о място сред 28-те области. Преди 5 години Варна е била доста по-напред в класацията – на 10-о място. В България обаче има области, които м.г. надвишават дори критичния праг, определен от СЗО. В Ямбол са регистрирани 24 случая на суицидна смърт на 100 000 души население, Габрово – 20,7, и Търново – 20“, коментира д-р Рашева.
Причини: Недоимъкът сред работещите по-страшен от безработицата
Ужасяващ е фактът, че недоимъкът е сериозна причина хората във Варна и областта да посягат на живота си. Онези, които работят, но за малко пари, си посягат два пъти по-често, отколкото онези, които са загубили работата си или са трайно безработни. Това се потвърждава и от факта, че хората с основно или средно образование са по-склонни да намират изход в смъртта, тъй като тъкмо те влизат в групата на т.нар. бедни работещи. 10% от успешните самоубийства са заради невъзможността на трудещите се да посрещнат елементарни битови нужди, а 5% си посягат заради това, че са загубили работата си.
Неслучайно изследването сочи, че хората, които правят успешен опит за самоубийство, са в икономическа активна възраст. Във Варненска област средната възраст на самоубилите се е 56,5 години. А според световните тенденции хората над 75-годишна възраст си посягат три пъти по-често в сравнение с групата на 15 - 24-годишните. Във Варна починалите пенсионери вследствие на самоубийство са 46,7% от всички, а делът на трудоспособните е 42,6%.
Конфликтите на работното място също присъстват като мотивация при самоубийците. „Вероятно е свързано със съкращения на работното място, възлагане на непосилни задачи, натоварване с повече работа без увеличаване на възнаграждението“, разсъждава д-р Рашева.
Най-мащабната причина хората да посягат на живота си е дисхармонията в междуличностните отношения. С най-голям относителен дял в тази категория са конфликтите в семейството - с деца, съпрузи, родители, близко съжителстващи. Тук влизат и конфликти на децата с родители, съученици, учители, както и конфликти на работното място. 15% от самоубийствата са вследствие на загубена любов, като най-честата причина е смърт на любим човек.
Жените в Китай и Ловеч по-агресивни от мъжете
Световните тенденции сочат, че мъжете избират по-жестоки методи да прекратят живота си, поради което техните опити са в пъти по-успешни от тези на жените. Дамите пък 2-3 пъти по-често правят опити в сравнение с мъжете, но пък не толкова често завършват фатално. Във Варна починалите представители на силния пол са два пъти и половина повече от жените.
Интересен факт е, че Китай и Ловеч правят изключение от световните тенденции. В Китай жените от селските райони не само че по-често си посягат, но и в пъти повече умират от самоубийство. През 2012 г. това се отнася и за Ловеч, независимо че в този град самоубийствата като цяло са малко.
Пряка връзка с успеваемостта има способът, който самоубийците избират. Мъжете използват по-сигурните самообесване, хвърляне от високо, огнестрелно оръжие, докато жените по-често се тровят с лекарства или химикали. Най-масовият способ за самоубийство във Варна, а и в страната, е бесенето, докато при опитите преобладава тровенето.
„Много рядко използването на твърдите методи не води до смърт поради случайност или бърза лекарска намеса. Спомням си преди години млада жена, която скочи от най-високата точка на Аспарухов мост. Когато пада във водата, рибари, минаващи с лодка, я виждат, вадят и отвеждат на брега, където вече чакала линейка. Когато я водят в шокова зала, лекарите установяват, че по жената няма никакви външни или вътрешни наранявания, счупени кости или кръвоизливи“, коментира д-р Мая Рашева.
Самоподпалването – политически протест и отчаяние
Самоподпалването като способ за самоубийство е най-мъчителният и рядко използван, но до 2013 г., когато имаше серия от такива у нас. В древността е бил считан за почтен и достоен метод за край на живота. Но пък в днешно време самозапалването се счита за своеобразна политическа акция – израз на протест и отчаяние. И ако се върнем към началото на 2013 г., ще се уверим, че това е точно така. Пример в това отношение е 36-годишният Пламен Горанов, който изгоря на стълбите на община Варна.
„Повечето опити за самоубийства се извършват демонстративно или с цел шантаж. Т.е. тези хора не желаят смъртта си, а целят определен ефект върху група хора. Понякога е вик за помощ, понякога манипулация. Но дори и тези опити не бива да се подценяват, защото крият опасности. Макар рискът от смърт да е нисък, съществува. При Пламен например беше демонстрация – искаше да покаже отношението си към властта, но се приема, че той не е искал да се самоубива. За съжаление, не е преценил риска“, коментира д-р Рашева. Тя допълва, че при тези бутафорни опити има още един съществен риск - винаги съществува възможността по време на изпълнение на демонстративния опит човекът да си промени решението и от вариант за въздействие да се превърне в изход от проблема.
Всеки четвърти опитал повтаря
Много важен фактор при самоубийствата е имал ли е конкретният човек предишни опити да прекрати живота си. Във Варна всеки четвърти, направил опит за самоубийство, прави пореден такъв. Неуспешният опит повишава риска от последващ с фатален изход, като според специалистите рискът някой да си посегне за втори, трети или четвърти път е с 20 до 30 пъти повече, отколкото при лица, които не са правили в миналото подобни опити.
Не е вярно, че всички самоубийци са психично болни. Според световните данни диагностицираните са една четвърт, а във Варна едва 17,6% от всички опитали или успели да прекратят живота си.
Тийнейджърите си посягат най-често
Най-често опити за самоубийство, но за щастие неуспешни, правят младите на възраст между 15 и 24 г., като акцентът е при тийнейджърите на 15-19 г., отчита д-р Рашева. Опити са регистрирани и при деца под 15 г., като броят им около 4,8 случая на 100 000 души население. Причината за посегателствата в ученическа възраст преди години бяха ниските оценки и страхът от последващи наказания. Сега на преден план излизат конфликтите с родители, учители и съученици. „Това се дължи на самия пубертет, когато децата се чувстват самотни, неразбрани и безпомощни, което ги подтиква към демонстративни опити с цел привличане на внимание“, обяснява д-р Рашева.