Всички пред екрана
Животът във филмите и сериалите е показан извънредно опростено. Децата живеят с усещането, че всичко видяно на екрана е напълно възможно. Вярват, че могат също да са звезди, че това ще стане лесно и че имат всички шансове.
Телевизията е най-силният фактор за стремежа към „звездно състояние” на децата и младежите. Тя е най-мощният преносител на посланията на звездите – как да се обличаш, как да говориш, как да успееш да участваш в някое ток-шоу, за да те забележат и оценят.
Река Вазир*, изследовател на потребностите на децата и младежите в Индия, пише в своето проучване, че медиите се занимават само с три вида звезди: победителки в конкурси за красота, играчи на крикет (най-популярният спорт в Индия) и софтуерни титани. Според нея това нагнетява очакванията на родителите към децата им. Пропастта между стремежите и очакванията, от една страна, и способностите за тяхното реализиране, от друга, расте и стресира наравно млади и стари, богати и бедни. Тя посочва, че Бангалор, прочутата индийска силиконова долина, където се създават софтуерните специалисти звезди, които са много популярни с богатството си и постигнатия мечтан стандарт на живот, всъщност е известна и с това, че тук се отчита най-високият процент на самоубийства в страната. Това е цената, която се плаща тук за звездните мигове живот. Повечето от посегналите на живота си са на възраст между 20 и 30 години.
Мис Суперзвезда
Конкурсите за красота и надеждата да си звезда са друга мания от средата на ХХ и началото на ХХІ век. Огромен брой момичета – от Венецуела до Индия – прекарват безкрайни часове в подготовка, упражнения и диети, откъсване от обичайния им начин на живот, за да станат Мис Венецуела, Мис Индия или каквато и да е „Мис” на някой регион или държава. Малко от тях успяват, а други остават с празни ръце, огромни разочарования и без идея за бъдеще.
От страна като Съединените щати до мъниче като Суринам конкурсите за красота имат още по-зловеща страна. Това са деца от предучилищна, дори и по-малка възраст.
Перфектният външен вид е толкова важен, че вече много родители отделят пари за рожбите си, за да направят корекции не на заешка уста, клепнали уши или крив нос, а за да се извае съвършено лице, а също и тяло. Първият конкурс Мис Пластична операция, проведен през 2004 година в Китай, съвсем не е странна проява и показва колко далеч могат да стигнат хората, за да изглеждат добре и да приличат на звездите от филмите и шоупрограмите дори и в държава като Китай, където доскоро „буржоазното” и „капиталистическото” бе смятано за упадъчно.
Икономистите Филип Кук и Робърт Франк (New York: The Free Press**) отбелязват, че все повече хора, най-вече младежи, в стремежа си да получат статус на суперзвезди, попадат на това, което двамата наричат „пазари, където победителят получава всичко”.
В същността на тези пазари лежи голямата награда за постижения, които не се различават почти по нищо от постиженията на много други хора. За да дадат пример, икономистите сравняват паричната награда или славата, която печели олимпийски златен медалист, с малките печалби на състезателите на трето и четвърто място, които имат почти същите резултати. Те не се появяват на кориците на списанията, нито пък сключват договори за големи суми. Жестоката конкуренция на местно и международно ниво значително увеличава залога при победата и не се отчита фактът, че представянията на отделните участници са съпоставими.
Това важи за много „индустрии” като спорт, мода, музика, кино и телевизия. Дори и най-малкият шанс за успех в някоя от тези области кара хората да се стремят към тях, а не към по-малко вълнуващи, но по-ценни за обществото сфери като инженерство, производство, предоставяне на социални услуги, грижи за децата или преподаване. По този начин намалява броят на хората, работещи в тези области, и се губи потенциалът на вече заетите в тях.
Известен човек или скъпа марка
Разбира се, всичко това е свързано освен със славата и известността, и с възможността за по-бърза печалба и натрупване на богатство. Това особено блазни хората. Така едно северноамериканско чернокожо момче от гетата трудно може да бъде убедено, че няма шансове, че по-скоро би спечелило от лотарията, отколкото да стане професионален баскетболист. Защото то вижда Майкъл Джордан по телевизията и иска да е като него. То не знае, че самият Майкъл до временното си оттегляне в кариерата на бейзболист от посредствена низша лига, е печелил 3 милиона долара годишно от игра на баскетбол и 36 милиона годишно от продаване на името си. Всъщност Джордан не е спортна звезда толкова, колкото продавач на определени марки. На тях той дава своята самоличност. Сред компаниите, на които той отдава себе си, са General Mills – зърнени закуски, Wilson и Sara Lee. Всяка от тези компании плаща по един милион, Gatorade – 2 милиона, а Nike – големият му договор - 20 милиона. Като Nike са най-печеливши от името му, защото Air Jordan е марка за 200 милиона годишно, която е донесла 5% от приходите им чрез спортиста още в далечната 1995 година.
Хората имат нужда от звезди, на които да се възхищават и в които да вярват. След като боговете на световните религии са детронирани и консуматорското общество не вярва в тях, то вярва на това, което му се поднася от екрана на телевизора. Ето защо гласува единодушно за всякакви звезди и псевдозвезди – и на избори – в политиката, и на токшоу – в студията на телевизиите, и в любимите сериали, с които отмаря бедната си и отрудена душа, вярвайки, че участва в живота на звездите от екрана.
* Река Вазир е изследовател, участващ в проект на Холандия за изучаване на нововъзникващите потребности на децата в края на XX и началото на ХХI век. В проучването са обхванати страни от цял свят, а Вазир прави това в Индия (тя е индийка). Проектът се нарича Международни инициативи за развитието на детето – Лайден, Холандия. Резултатите са публикувани през 2006-2007 година.
* *The Winner -Take-All Society. New York: The Free Press