ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ
- Д-р Чирпанлиев, започвам веднага с въпроса, който всеки ден си задаваме и може би вече Ви е омръзнал. Колко са до този момент хората, които са в центровете за настаняване в цялата страна?
- Към този момент обобщената справка показва, че имаме 4070 човека в нашите центрове. Като се има предвид, че техният капацитет е 3060, можем да кажем, че последните няколко дни процентът на надвишаване на капацитетите на нашите центрове е 133%. От тези 4070 бежанци 82% са сирийски граждани. На второ място, но значително по-малко, това са гражданите на Афганистан, които са пожелали убежище. Те са 230 човека. Има една група от представители на африкански държави, тъй като те не носят със себе си документи, които са с неизяснен или недоказан произход. Съответно те са около 169 души. На следващо място са само 69 човека, граждани от Ирак. Интересно е това, че вследствие на събитията в Сомалия и Мали имаме едни малки групи от техни представители, като съответно за Сомалия са 57 човека, а за Мали - 40 души. Имаме и представители от още около 15 държави, но те са единични бройки.
- Има ли хора при Вас, които са с неустановена самоличност, хора относно чиято националност имате съмнения?
- Този процес се извършва при влизането по законен или незаконен ред. Известно е, че в момента е много важно да се направи това разделение между незаконни имигранти и бежанци.
- Точно това исках да Ви попитам. Каква е разликата, защото хората често бъркат?
- Много е важно това да се уточни. Всички граждани, които влизат на територията на България по незаконен път, това са незаконни имигранти. Тоест това са хора, които не преминават през нашите контролно-пропускателни пунктове и не се легитимират. Те обикновено биват задържани от органите на Гранична полиция и в срок от 24 часа, където се извършват тези дейности от съответните органи, те се предават на дирекция „Имиграция” на МВР. В момента един такъв център имаме в град Елхово. Там работят представители на всички служби и всъщност тяхната всеобща задача е веднага, изследвайки степента на риска, да се изясни кои са рискови групи или отделни хора, кои са с твърде ниска вероятност за риск, които са майките с деца или непридружени деца и т.н. Те извършват своите действия по регистрация, медицински преглед, те се предават на нашата агенция. Огромният проблем е в това, че докато например във Франция и Германия органите на външния ред имат възможност до 42 дни във Франция и 45 дни в Германия да извършват тези процеси, то огромният натиск, който ние наблюдаваме през последните няколко седмици, не дава възможност за една такава нормална дейност. В тази връзка се затруднява като цяло процесът на регистрация в нашите центрове. Тук разграничаваме два процеса на регистрация - единият е този, който се извършва в дирекция „Имиграция” на МВР и вторият, който трябва да се направи в нашите центрове.
- Как се процедира с тези хора, които са без документи?
- Това са въпроси, които трябва да се зададат на директора на дирекция „Имиграция” на МВР. При нас се предават хора с вече идентифицирани данни. Може да се приеме, че те вече не представляват проблем за националната сигурност. Не случайно съответните органи работят, за да могат да идентифицират лицата, които нямат документи в себе си и които наистина биха били проблем за нашата национална сигурност.
- Не смятате ли, че целта на тези хора, които търсят убежище в България поне на думи, на практика е съвсем различна - да отидат в други страни от ЕС?
- Да, по неофициални данни ние в момента имаме уверението на неправителствени организации, на Министерството на младежта и спорта, СУ, че те ще предоставят студенти. Чрез тях ние ще можем изключително точно, защото мисля да бъде изчерпателна извадката, да идентифицираме тези, които са с нагласата да продължат пътя си към други държави. Тук е моментът да обясня още един съществен детайл от нашия закон, законът за убежищата и бежанците. Ние имаме право да дадем няколко статута. Първият това е убежището, което дава единствено президентът. Агенцията чрез своя председател дава два вида статут. Единият е хуманитарен, другият е статут на бежанец. Хуманитарният е този, който ние основно даваме, защото се приема, че проблемът с бежанците, които идват, е хуманитарен. В момента предстои известна промяна в законовите параметри и в правилника, чрез който се регламентира дейността на агенцията, тъй като проблемът в Сирия от хуманитарен прерасна в по-различен. Там става въпрос за война, гражданска война, която остави милиони хора без дом и без възможност да живеят нормално. Именно по тази причина част от сирийските граждани, които търсят статут и закрила при нас, ще се разглеждат като статут на бежанец. Така ще може вече да се разграничат двата вида статут. Както един български гражданин има право да отиде в Европа и да престои там три месеца, това се отнася и за бежанците, които идват тук и желаят статут.