Министър-председателят Пламен Орешарски се ползва с одобрението на 37% от българите. Неодобрението му възлиза на 51%, сочат резултатите на НЦИОМ. От тези данни е видно, че стартовият рейтинг на премиера е по-висок от този на оглавявания от него кабинет. Пламен Орешарски към момента привлича и симпатии на избиратели извън БСП и ДПС. За сравнение - министър-председателят Бойко Борисов през първия месец на управлението си получава 69% одобрение и 11% неодобрение. Сергей Станишев започва своята работа като министър-председател с 40% одобрение и 36% неодобрение. Симеон Сакскобургготски в началото на управлението на НДСВ е одобряван от 68% от българите, а неодобрението му е едва 6%. Стартовият рейтинг на Иван Костов като премиер е 59% одобрение и 25% неодобрение.
Председателят на 42-то Народно събрание Михаил Миков е одобряван от 28% от пълнолетните българи, а неодобрението към работата му възлиза на 49%, сочат резултатите от национално представително проучване.
Сред лидерите на парламентарните групи в 42-то Народно събрание, най-високо е одобрението за председателя на ПГ на ГЕРБ Бойко Борисов - 34%. Неодобрението за дейността му възлиза на 58%. В сравнение с края на април, Бойко Борисов е загубил 4% одобрение и е добавил 7% неодобрение. Лидерът на ПГ на Коалиция за България Сергей Станишев запазва без промени както одобрението, така и неодобрението към дейността си в сравнение с края на април. Към 10 юли работата му одобряват 27% от българите, а 65% не я одобряват. Председателят на ПГ на ДПС Лютви Местан е одобряван от 16% от интервюираните - дял с 6% по-висок в сравнение с април 2013 г. Волен Сидеров е одобряван от 8% от българите, дял с 6% по-нисък от рейтинга на председателя на ПГ на "Атака" от април 2013 г.
42-то Народно събрание започва работата си с 26% одобрение и с 65% неодобрение. За сравнение - стартовият рейтинг на 41-то Народно събрание през август 2009 година е 42% одобрение и 33% неодобрение. 40-то Народно събрание започва работа с 23% одобрение и 60% неодобрение. 39-то Народно събрание получава 37% одобрение и 23% неодобрение в началото на мандата си. 38-то Народно събрание получава 37% одобрение и 31% неодобрение през май 1997 г., предава агенция Фокус. От данните е видно, че 42-то Народно събрание получава най-високо стартово неодобрение в сравнение с предходните състави на парламента. Стартовото одобрение на настоящия парламент, обаче, е с няколко процента по-високо от това на 40-то Народно събрание.
Към 10 юли 58 на сто от пълнолетните българи подкрепят протестите срещу кабинета "Орешарски", а 42 процента не ги подкрепят. Това показват данни от национално представително проучване на НЦИОМ, направено между 3 и 10 юли сред 1000 души.
По-висока подкрепа за протестите срещу кабинета социолозите регистрират сред хората на възраст до 49 години, сред висшистите и сред хората с жизнен стандарт около и над средния. 67 на сто от столичаните подкрепят протестите срещу кабинета, както и 57 процента от жителите на областните центрове и 65 на сто от жителите на малките градове. 52 на сто от жителите на селата не подкрепят протестите. Сред онези, които не подкрепят протестите, се срещат най-често възрастни хора над 60 години, с основно и със средно образование, жители на селата и представители на етническите малцинства.
37 на сто искат правителството да подаде оставка веднага. На тази позиция по-често застават хора на възраст до 39 години, хора с по-висок от средния жизнен стандарт, столичани и жители на малките градове. За бърза оставка на кабинета се обявяват 42
процента от столичаните, 40 на сто от жителите на областните центрове, 44 на сто от живеещите в малките градове и 27 процента от хората, които живеят в селата.
23 процента искат оставка на кабинета "Орешарски", като не настояват това да се случи незабавно. Вероятно тази позиция се аргументира с идеята "нека първо да се свърши най-неотложното", смятат от НЦИОМ. По-често от останалите такъв отговор дават хората на възраст между 40 и 49 години.
Според 30 процента правителството не трябва да подава оставка. Това е мнението на най-възрастните - над 60 години /48 на сто от тях/, на анкетираните с основно и по-ниско образование, на живеещите в големи лишения и на жителите на селата /38 процента от тях/.
47 на сто смятат, че за страната ще е по-добре, ако се проведат предсрочни парламентарни избори, а 35 процента - че е по-добре правителството да изкара мандата си докрай. За предсрочни парламентарни избори по-често се обявяват хората на възраст между 18 и 49 години, тези с висше образование /55 на сто от тях/, със среден и с по-висок жизнен стандарт, столичани /59 на сто от тях/ и на малките градове /54 процента
от тях).
24 на сто от българите са удовлетворени от резултатите от парламентарния вот на 12 май 2013 г. Доволни от изборните резултати са 69 процента от избирателите на ДПС и 53 на сто поддръжниците на Коалиция за България. 62 процента от участвалите в изследването посочват, че не са удовлетворени от резултатите от парламентарните избори. Недоволни от изборните резултати социолозите регистрират главно в две възрастови групи - сред хората между 30 и 39 години и сред тези между 50 и 59 години. Над средното е и неудовлетворението от вота сред тези с висше образование, сред хората със среден и с по-висок жизнен стандарт, сред жителите на столицата /71 на сто от тях/, сред живеещите в малките градове /69 на сто от тях/ и сред 63 процента от живеещите в областните центрове, предава БТА.
82 процента от привържениците на ГЕРБ не са доволни от резултатите от парламентарните избори. Силно е неудовлетворението от резултатите от вота и сред избирателите на политическите формации, които останаха извън парламента.
29 на сто одобряват позицията на ПГ на ГЕРБ, която обяви, че ще присъства в Народното събрание само когато се обсъждат промени в Изборния кодекс. 55 процента обаче не подкрепят тази позиция. Позицията на ПГ на ГЕРБ е одобрявана от близо 70 на сто от избирателите на ГЕРБ, докато над 80 на сто от избирателите на Коалиция за България не одобряват това поведение. Неодобрението към поведението на ГЕРБ в парламента е по-висок дял от одобрението и сред симпатизантите на останалите партии, в това число и на извънпарламентарните.