Ако бъдат приети тези промени в Закона за културното наследство, археологията ще се маргинализира и ще излезе от науката, каза проф. Васил Николов, председател на Научния съвет на Института по археология към БАН и музей, предаде репортер на БГНЕС.
Археологическата наука се изважда и срещу нея се насочват стрелите. Има активни действия срещу археологическата наука. Ние в последните 20 години сме помагали за изграждането на магистрали и винаги сме работили в срок. Имаше негласен период около 2 години, когато съвместно с агенция "Пътища", тогава сме правили проучванията навреме. Белокопитово –Макап -12 км отсечка на АМ "Хемус", още 2008 г. сме обяснили какъв е обектът. В момента екипите работят, друг пример е АМ "Струма" около Перник, актуализирани са сметките, но нищо не е направено.
Фрапиращ пример е около Капитан Андреево на АМ "Марица". Има и други примери, които показват, че теренните проучвания за застрашени от АПИ. Но искам да кажа, че винаги сме били коректни в изпълнението на проучванията си.. Така се стигна и промените в закона в началото на август, изключително неподходящо време, защото ние тогава сме на разкопки. След острата реакция на археолозите се направи среща, но се направиха козметични промени и основното остана в проектозакона. Дори МВР в становището си не е съгласно с тези промени, посочи проф. Васил Николов. Предвиден е един текст по повод магистралите и настъпи промяна на текста, че в краен случай ще има сондажи, а само на база на геофизични методи. Това крие огромна опасност да се унищожат ценни археологически обект, защото този метод не е достатъчно точен за проучването, уточни професорът.
Най -сериозният проблем в проектозакона е археологическите разкопки да бъдат подлагани на търг, каза от своя страна доц. Людмил Вагалински, директор на Института по археология към БАН с музей. Агенцията за обществените поръчки дава уклончив отговор, когато сме отправяли запитвания. Новото правителство след 2009 г. е създало ценоразпис, който беше публикуван през март т.г. Да имало прозрачност, но това изпълнителната власт раздава като мантра. Стигна се до този законопроект, за който никой не е съветвал с нас – обществени поръчки и ценоразпис за археологически разкопки. Това е противозаконно, защото археологията е наука и не подлежи на обществени поръчки. Ние трябваше да доказваме на министъра на образованието Сергей Игнатов и тогавашния зам. министър на МК Тодор Чобанов, че археологията е наука, което абсурд. Още 1993 г. нашият парламент е ратифицирал европейски документ, че археологията е науката и дори там има текст, който се противопоставя на инвеститорите, които бързат и мачкат археологията. Това е решение на ЕК, припомни доц. Вагалински.
Последното, което ни се случи е, че агенцията за обществените поръчки издаде указание, явно под натиск, на 30 октомври, че археологическите разкопки подлежат на търг. Това е повлияно от инвеститорите на инфраструктурните проекти, които искат да се спестяват средства за проучванията. Ако се приеме тази част от Закона, ще бъде унищожено археологическо наследство, защото се знае, че се търси най-ниската цена при обществените поръчки, а и от данни на Сметната палата се знае, че 60% от обществените поръчки са опорочени, подчерта известният археолог.
Бих структурирал промените в няколко посоки, каза археологът от БАН гл. ас. д-р Калин Димитров, зам.-председател на Асоциацията на археолозите. Първата група промени, игнорирайки няколко детайли, е промяната името на Националния институт за недвижимо културно наследство. Това ни кара да мислим, че постепенно ще се приватизира, защото сме свидетели на подобна тенденция. Този институт ще бъде на прякото подчинение на министъра и това е силно притеснително, защото се унищожава един независим експертен орган и се дава власт на чиновничеството, категоричен е археологът.
Втора тема е унищожаването на така наречения Теренен съвет, който също е съставен от експерти, там нещата се приемат с консенсус от специалисти археолози. Новият орган не само си променя името, но му се разширява съставът. Той ще се нарича Съвет за теренно проучване и ще бъде от 17 души, като само 7 са археолози и той отново е на пряко подчинение към министъра. Третата група промени са скрити в преходните и заключителни разпоредби – те дават законова рамка да се легализират любимите на някои да се изграждат църкви, крепостни стени, т. н. реставрационни работи., отчита археологът
В сегашния закон има несъвършенства и има нужда от промени, но когато видяхме предложения законопроект видяхме, че всъщност той крие много рискове. В този текст не открихме никакви положителна насока, каза доц. Стефан Белишки, председател на ИКОМОС за България. Предложихме своята експертност, но от МК ни казаха, че сроковете са кратки. Направихме бързо група и работихме, но ни нищо от това, което предложихме не намери място, посочи Белишки. Една от насоките на 12-та Асамблея на ИКОМОС, която току-що бе проведена, по която беше коментирано е , че най-голямата опасност е некомпетентността. Това е и най-голямата опасност на предложения проект закон. В него има противоречия с други закони.
Основното на един логично написан закон е правилната терминология – в предложения много са неточни, направо грешни, подчерта известният експерт. В областта на реставрацията и консервация текстовете противоречат на стандартите, описани от ЕК и Съвета на Европа, по която ние сме страна. Открива се възможност за инвестиционни проекти, които нямат нищо общо с опазване на културното наследство.
В закона за културното наследство трудно може да се намери място на ИКОМОС или други организации, свързани с опазване му, каквато е практиката на страните, към които мислим, че стремим да бъдем. Преди месец в Париж на заседание на ЮНЕСКО за това говори и генералният директор Ирина Бокова, а именно за опазването, реставрацията на тези обекти. За съжаление, всичко това го няма в проектозакона, подчерта Белишки.
Ние сме алармирали ИКОМОС какво се случва в Созопол. Казусът със Созопол е на показ. Проблем е и Рациария, където няма финансиране. Според ИКОМОС и двата обекта са застрашени, но по различен начин Ние откликвахме, реагирахме, на всичко потъна някъде, за да бъде чут гласът на експертите. Ние ще настояваме законът да се изтегли, заявиха категорично представителите на Националния археологически институт и музей – БАН, Асоциацията на българските археолози и Български национален комитет на ИКОМОС , които бяха много повече от представителите на медиите.
Новият текст е буквално комичен, посочи Димитров. По новия текст се казва "преизграждане" и има идея да стане практика това, което се случва в последно време и особено Южната стена в Созопол. Няма никакви данни, че тя е била такава. Подобна практика е била известна в Европа средата на 19-ти век, която отдавна е отречена. В настоящия закон е посочено, че в реставрационната работа трябва да е включен и проучвателят, а сега това е изключено. Сега пише само експертни лица и без да има изискване да се археолози, какви ще са те - няма да прогнозираме, подчерта Димитров.