„Просто искаме да си стъпим на краката. Да тръгнем напред. И най-дългият път започва с първата крачка. Може би за мен тя е това – да разкажа“, сподели Евгения преди дни.
Хората казват „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне“. Е, прави бяха. Още в рамките на първия час след публикуването на историята за Евгения най-голямото й желание се сбъдна. Анонимна благодетелка предложила работа на многодетния татко. Часове след това главата на семейството се захваща с новите си задължения. Вечерта, когато се прибрал у дома, заварил съпругата си с насълзени очи. И тя посочила първите пакети с дрешки за децата и храна за цялото семейство.
За четири дни историята на Евгения докосна сърцата на стотици българи от града, от страната, от света. „Имам обаждания и SMS-и от САЩ, Гърция, Германия, остров Корсика, Англия. Всички, които се свързаха с мен, бяха изключително позитивни. Това са хора, които питат как да помогнат, дават ми кураж“, разказва преживелиците си жената.
Часове наред телефонът звъни, а на вратата й се появяват най-различни хора, които искат да я подкрепят. Много от тях даже имената си не казват. „Имаше женички, които съжаляваха, че помощта им е скромна, че не могат да направят повече. Имаше преподавателка на второкласници, които научили от фейсбук за нас. Продължават да ни търсят хора, които настояват да им запиша телефоните, за да ги потърся, ако в бъдеще имаме проблем. Нямам думи, с които да опиша благодарността си съм всички, които застанаха зад нас“, разказва Евгения.
Докато говори, върти в ръцете си поредната кърпичка. Вече няма сили да контролира емоциите и сълзите си. „Опитвах да се владея доколкото мога, но е трудно“, усмихва се тя притеснено от чувствата, които отново и отново я заливат, докато връща епизодите от последните дни.
Фотографът Милен Лесеман: Заболя ме, че месечно разполагат със средства колкото за едно пазаруване
От историята на Евгения ме заболя, защото същия ден, малко преди да прочета за нея, си напазарувах за около 100 лева за вкъщи, а тези хора живеят с малко повече от това, което аз съм похарчил само за едно зареждане на хладилника. Ядосах се. Просълзих се. Това беше ужасно. И жалкото е, че тази действителност не засяга само това семейство, има и много други. Това коментира фотографът Милен Лесеман, който, след като прочита историята на Евгения, незабавно решава, че нещо трябва да се направи. Създава група във фейсбук под наслов „Нека помогнем на семейство в нужда“. За броени часове към каузата се присъединяват десетки, привлечени не само от историята на семейството, но и от конкретната идея да се съберат пари – всеки, който иска, да участва с малка сума и всички заедно да напазаруват.
Часове след като създава групата, десетки хора започват да се обаждат. Така Милен отваря дома си, защото част от желаещите да помогнат не могат да се включат в конкретното пазаруване, но са купили каквото преценят и в дома му започват да се трупат пакети. В уречените час и ден пред хипермаркета се събират група хора, запознават се и започват да подбират най-необходимите и трайни неща за едно домакинство.
„Срам от държавата почувствах, когато под историята за Евгения в интернет се появиха негативни отзиви. Даже не толкова от хората почувствах срам, а по-скоро от това, че едно семейство е оставено да стигне до това положение. Вярно, със сигурност и те имат някаква вина, за да стигнат дотам, не го отричам. Но това, което се случва с тях, е ужасно. Надявам се да направим още неща и да можем да помогнем и на други семейства. Искаме да даваме възможност за някакъв старт на такива хора, изпаднали в беда. Имаше много хора, които се появиха с малка помощ, но когато тя се мултиплицира, когато се съберем повече хора, става голяма. Това ми беше идеята – фейсбук да го използваме за помощ, а не само да стоим и да гледаме някакви глупави снимки. Фейсбук може да е голяма сила в такива ситуации“, коментира Лесеман.
Когато количките вече са пълни, колона от пет автомобила, пълни догоре с подаръци за децата и храна, паркират пред дома на Евгения. Някой позвънява на домофона и моли жената да слезе за няколко минути. „Слязохме пред входа с малкия ми син и съпруга ми. Бях страшно изненадана. Имаше много коли с отворени врати и багажници, претрупани с най-различни неща. Имаше поне десетина души, които изнасяха от тях торби и пакети. Аз буквално загубих ума и дума. Не си спомням кой ми бутна едни огромни пакети в ръцете. Не знаех какво да кажа. Гледах и плачех. Не можех да осъзная за какво става въпрос. Заедно с пакетите се появи една печка за дърва и въглища, чисто нова. Обясниха ми, че се организира и ремонт на апартамента“, разказва Евгения на следващата сутрин.
Въпреки че била уведомена за вечерното посещение, и през ум не й е минавало да очаква именно онова, което се е случило. „Предния ден се запознах с майката, но съвсем набързо, за няколко минути. Бях отишъл да й занеса продукти, дарени от една борса“, разказва Лесеман. И допълва, че когато първия път посещава Евгения да й даде някои неща, прочел в очите й... срам. „С това, което постигнахме, ние няма да поправим техния живот в дългосрочен план, но когато човек се чувства изоставен от целия свят и се появи една ръка да помогне, куражът става друг, по-голям. Благодаря на всички още веднъж от все сърце за помощта. Накарахте едно семейство да се усмихне и да повярва отново в доброто“, е написал младият фотограф във фейсбук.
Ако се заразим от добрината, светът ще стане по-красив
Милен Лесеман и всички около него са само част от хората, които направиха живота на едно семейство по-добър и върнаха надеждата в дома им. Голяма част от хората с добри сърца останаха анонимни. По тяхно желание. Това са българи, които преди работа или след това набързо минават, за да дадат онова, което са счели за подходящо. Домашна зимнина от килерите. Техника, която работи, но вече не им е необходима. Дрешки за децата. Списъкът е безкраен. Едно от момичетата, които се съгласи да сподели мислите си, коментира, че не е нужно човек да има много. „В България трябва да има съпричастност, хората трябва да си помагат, да сме обединени. Времето е трудно не само за такива семейства, а за всички. Затова всяка малка помощ, всяка малка добрина трябва да бъде предадена, да заразим и други хора. Така и светът ни ще стане по-добър“, казва Семра Сълиева.
Отец Дончо кръщава Евгения и децата
Между стотиците обаждания Евгения не може да не отбележи това на отец Дончо от храма „Свети Атанасий“. „Обади ми се в понеделник, а във вторник се срещнахме лично“, разказва тя. Свещеникът също научил за жената от интернет и така я потърсил. Още щом се запознали, той й връчил голям пакет с хранителни продукти. Поканил я да поговорят. Благите му думи утешили майката. От дума на дума станало ясно, че нито Евгения, нито децата й са кръстени. Тъй като от доста време й се искало до нея да има свещеник, на когото да вярва, той й предложил да ги кръсти безплатно, така както е правил и за много други вярващи. „Следващата седмица ще обсъдим въпроса и ще насрочим дата“, усмихва се Евгения. „Отец Дончо е невероятен човек. Той е свещеникът, когото винаги съм си представяла“, допълва тя.
Част от даренията отиват в подкрепа на деца без родители
Макар Евгения още да не е успяла да отвори всички пакети, които хората са й оставили или изпратили по куриер, вече се е натъкнала на хубави нови дрешки, които са малки или твърде големи за нейните деца. „С една от дамите, с които съм в постоянен контакт, решихме, че онези неща, които не са ни необходими, ще дадем на други нуждаещи се семейства или деца от социални институции“, обяснява майката. Това ще се случи по същия начин, по който тя се отблагодарява на по-възрастните си съседи, които през годините са й утеха и опора. „Сред съседите има хора, които макар да се броят на пръстите на едната ми ръка, искам да уважа, защото много ми помагат. Това е д-р Лиляна Стоянова, на която синът ми ходи да помага за пазаруването, защото е много болна. Помага с каквото може, изключително добронамерен човек. Към нея ще добавя една друга възрастна госпожа, съименничка на лекарката. Съседите под мен и тези до мен. Както и един възрастен човек от съседния вход, на когото синът ми помага с поръчките до магазина и аптеката. Това са хората, може би някого пропускам, с които почти всеки ден контактувам, откакто живеем на този адрес. Даже вчера д-р Стоянова ми се обади и плака по телефона заради хубавите неща, които в момента ни се случват, заради всички, които ни помагат да преодолеем положението си и да продължим напред. Благодаря на всички, които са с нас“, завършва разказа си Евгения.