- Защо все по празници се случват трагедии - последната бе по Великден, когато пиян младеж зад волана погуби 6 невинни живота?
- В деградиралите общности празникът често не се ползва по предназначение - за почивка, общуване и самовглъбяване - а за отприщване на разрушителни и саморазрушителни страсти и отдаване на ексцесии, най-често злоупотреба с алкохол. Напивайки се до безпаметност, хората се опитват да забравят жалкото си делнично съществуване и да се почувстват значими. Разбира се, това ги прави опасни за себе си и околните. Но в култура на повсеместна злоупотреба не е изненадващо, че се злоупотребява и с празниците.
- Обезличиха ли се те в годините на прехода?
- Различно е, има хора, които знаят как да се радват на празниците - като се срещат с близки, излизат сред природата, напускат рутината на делника, потапят се в празнотата - “празник” означава, че денят е празен, свободен и че можеш да се обърнеш навътре. Това свързване със себе си обаче може да бъде много тревожно, защото в душите на българите има много болка, мъка и отчаяние. И най-лесният начин да се предпазиш от себепознанието и от страданието, което носи, е да се опияниш. В този смисъл празникът за много българи е като делника - тъжен, безцелен и безнадежден.
- Изпълни ли смисъла си 1 май с труда, с който ние, българите, да се похвалим и гордеем в кризата?
- Да, мнозина намират смисъл и спасение в работата и това е добра стратегия по време на криза. Но е много важно да харесваш работата си и да й се посветиш. Повечето изследвания у нас обаче показват, че българите не харесват нито работата си, нито началниците си, нито организациите, за които работят. Те сменят доста често работодателя си, а понякога и професията си. Или, с други думи, както празнуваме с омраза, така и работим с омраза.
- До какво води това?
- До влошено психично здраве и до ниска производителност на труда във всички сфери - като се започне от добавената стойност на българския бизнес и се стигне до усвояването на еврофондовете. Заради лошата емоционална връзка с организацията огромно количество човешка енергия се пропилява и разхищава. Когато онова, което правиш, не те радва и то не ти доставя удоволствие, колкото и да те натиска началникът и да те принуждават обстоятелствата, намираш начин да саботираш работата, като несъзнателно вредиш и на себе си, и на екипа, в който работиш, а оттам и на обществото.
- Правителството обяви, че няма да вдига пенсии и заплати до 2013 г., а цените растат. Катастрофа ли е това?
- Катастрофата е в това, че свиващата се част на работещото население трябва да издържа нарастващата маса от хора, зависими от преразпределение на публични ресурси, в това число раздутата държавна администрация. Обективно погледнато, замразяването на пенсиите и заплатите в публичния сектор е разумна антикризисна мярка. Друг въпрос е, че тя може да доведе до тихото умиране на бедната част от населението.
- Дали силна ръка като премиерската може да вдигне на крака държавата с подобни мерки?
- Няма силна премиерска ръка, това е медиен мит, който бързо се разсейва на фона на нарастващата управленска безпомощност.
- Всички наблюдатели очакват изборите през есента - как ще приключат?
- Онова, което ме вълнува, е не резултатът, а процесът. Страхувам се, че общият упадък и обедняване ще доведат политическите клики и присъдружните им местни олигархии до озверяване и битката за властта ще е доста мръсна и грозна.
- Как според вас ще се развият президентските избори?
- Както обикновено - с много задкулисни пазарлъци и скрити договорки, чрез които политическите инженери ще се опитат да подменят вота на хората. Предстои да видим доколко ще успеят.
- Губят ли значение изборите като инструмент на едно демократично общество, каквото претендира, че е вече българското?
- Като демократична процедура за излъчване на управление в публичната сфера - да, но не и като средство за достъп до власт и ресурси. Истинското съревнование не е в икономическата сфера, а на политическия пазар - кой ще излъже по-успешно повече хора или ще успее да изманипулира процедурата така, че да се докопа до властта и нейните блага.
- Експресен сондаж на “24 часа” сред 20-25-годишни показа, че всеки 4-и сред тях има намерение да емигрира. Трябва ли тази вълна да бъде спирана?
- Наскоро бях в Лондон и доста по-често отпреди чувах българска реч по улиците. Навярно поне 50-60 хиляди наши сънародници вече са там. Там криза няма и навсякъде се търсят хора, които да работят. Всъщност кризата отдавна не е европейско, а българско явление...
В този смисъл най-естественото е младите да напуснат. И не виждам защо трябва да бъдат спирани. Тук нито бизнесът е достатъчно отговорен и загрижен за хората, нито публичното управление. Защото у нас хората просто не са ценни - в каквато и роля да си тук, цялостната култура и посланията към теб те карат да се чувстваш обезценен и незначителен. В този смисъл ние сме извън човеколюбивата европейска цивилизация просто защото нашият социален свят не е скроен по човешка мярка. Той не е направен за човешка употреба, а за злоупотреба. Институциите, политиката, бизнесът функционират по човеконенавистен начин. Зачестилите рецидиви на полицейско насилие са само върхът на айсберга.
Живеейки тук, вече си потенциална жертва. Печалното е, че ако идваш от среда, която не зачита човешкото достойнство, много трудно можеш да извоюваш добра позиция в развития свят. Въпреки това все повече хора предпочитат да бъдат роби зад граница, отколкото в собствената си страна.
- Все констатирате, че българинът умее да оцелява независимо от тежките условия. Благодарение на какво - на раболепието си, на борбеността си, на късмета си, на чара си...?
- Не, на готовността си да поема огромни лишения и да се задоволява с минималното. И да се отказва от всичко онова, което дефинира човека като свободно и достойно същество, като творец на живота си. Оцелява, като се свива в тясната и мръсна дупка, която му е отредена от онези, които държат властта, и се напасва безропотно към уродливите форми, които деградиралите социални структури и отношения му налагат. В резултат на което пребивава в света беден, наведен, изкривен и озлобен.
Това е цената - оцеляваме като социални мутанти Парадоксът е, че оцеляването на такава цена губи смисъл, защото рано или късно оцелелите се саморазрушават, например като се напият и избият навръх Великден.
- Отдалечаваме ли се от Европа?
- Все повече българите се приближават към Европа механично, като напускат България. Но като икономика, култура и като общност се отдалечаваме. При това не само защото деградираме, а защото европейските общества постоянно се развиват. Все повече живеем в делириума на настоящето, без перспектива за бъдещето и без спомен за миналото.
- Японците показаха невероятна дисциплина и сплотеност в бедата. Ще заприличаме ли някога на тях?
- Японците ни показаха, че моралните структури, които са в културата и в умовете на хората, са по-важни и по-силни от материалните. И дори когато външната структура е пометена от цунами, вътрешните, ако са жизнени, бързо я възстановяват.
Затова твърдя, че ако не постигнем споделена картина за общност в умовете, нямаме никакъв шанс да я изградим в реалността.
ВИЗИТКА
Роден през 1967 г. в София
Завършва българска филология в СУ. След това специализира социална антропология
Има защитена докторска степен по антропология в БАН и във Великобритания по организационно развитие
Асистент в Нов български университет и консултант по организация и лидерство
Член е на настоятелството на фондация "Отворено общество" - София