Какво представлява тази територия?
Тази ивица земя се е образувала след изграждане на брегоукрепителното съоръжение от Рибарският плаж до буна 103. Строителството на буните по варненската крайбрежна ивица е извършено през 80-те години на миналия век. Тези съоръжения изиграха положителна роля за спиране на разрушителните процеси предизвикани от морето и същевременно допринесоха за образуването на няколко плажа. Между така наречената дамба и ската на морската градина се оформи територия, която с настъпването на демокрацията започнаха да завладяват „предприемчиви" бизнесмени. Първо с фургони, след това бараки за скара и бира, наречени „капани" и т.н. С годините някои биваха разрушавани като незаконни, други „узаконявани", даже някои претендират и за собственост върху земята (например скандалния случай с ресторант „Буната").
През 1997 г., отчитайки факта, че тази територия се е превърнала в любимо място за разходки на гражданите и гости на града, а състоянието, в което се намира, не може да задоволи обществените потребности за рекреация и забавление, Общинският съвет на Варна, на свое заседание от 15.10.1997 г., взема решение за стартиране на работата по цялостен устройствен проект на Приморската зона. В резултат на това, през 2001 г. се започва изработката на цялостен подробен устройствен план. Както е написано в обяснителната записка към плана:
„С проекта на заданието се предлага по-нататъшното развитие и устройство на Крайбрежната зона на Варна да бъде насочено към постигането на следната цел: Създаване на една възможно по-обхватна и непрекъсната среда за отдих и атракции, простираща се от Вълнолома до буна 103, включваща съхранението, възстановяването и адаптацията на Морските бани, реализиране в оптимално ефективни граници на курортно-туристическия и здравно-възстановителен потенциал на морето, плажа и минералната вода".
Така се полага началото на мегапроект, целящ превръщането на крайбрежната алея на град Варна в атракционна зона.
В обяснителната записка към плана-извадка, изработен през 2002 г. от колектив с ръководител арх. Георги Минчев - председател на Камарата на архитектите във Варна, е записано:
„С одобряването на един такъв проект, за Крайбрежната зона на Варна се очертава възможност с частни инвеститори, под контрола на общината и варненската общественост, да се реализира за кратко време един от най-красивите и представителни комплекси на Черноморието".
Години по късно, през 2007 г. частен инвеститор получава сертификат за инвеститор първи клас, за реализация на обществено значим проект, наречен „Алея Първа".
По същото време, група начинаещи архитекти усвояват значителна сума от холандското министерство по строителство за проект, наречен „Моят Бряг"(My coast), които включва в себе си и архитектурно решение на зоните на крайбрежната алея на Варна.
Всичко това се развива мирно и тихо до 15 юни 2009 г., когато тогавашният областен управител на Варна Христо Контров продава 117,7 дка терени по крайбрежната алея за 11,8 млн. лв. на „Холдинг Варна" АД.
Няколко граждански организации, сред които "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията", "Зелена Варна", "Българско дружество за защита на птиците", „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие", "Обединено гражданско сдружение" и партия „Зелените", предвождани от амбициозната архитектка Калина Павлова, обявяват сделката за незаконна и искат отмяната й. Даже Кънчо Бонев от „Обединено гражданско сдружение" обвини областния управител и неговия заместник в корупция, цитирайки действащ ценоразпис за услугата, но след това се наложи да се извини публично заради недоказаните си твърденията, и за да избегне осъдителната присъда.
Сделката беше вече факт и „Холдинг Варна" АД започнаха реализация на инвестиционния проект „Алея Първа".
С това официално войната започна.
Какви са аргументите на двете страни?
Противниците на сделката твърдят:
- Земята е изключителна държавна собственост, тъй като е част от брегоукрепителното съоръжение - дамбата;
- Продажбата й без търг се явява държавна помощ за частна фирма, което е недопустимо;
- Цената от 11,8 млн. лева за 117,7 декара, което е около 50 евро/кв.м е силно занижена и не отговаря на пазарните нива.
Ръководството на „Холдинг Варна" АД заявяват:
- Закупената територия се намира между укрепителното съоръжение - дамба и горния ръб на ската. Територията не попада в Морската градина и не засяга изключителна държавна собственост каквито са дамбата и плажната ивица;
- Законът за насърчаване на инвестициите предвижда възможност за придобиване на земя без търг и конкурс за реализиране на сертифицирани проекти, и това няма как да се счете за държавна помощ. Същото е и становището на Европейската комисия, след като е проверила сделката за наличие на това основание;
- Земята, която е закупена, се състои от 50 % неактивна площ - с 30-метрови скатове, а терена се нуждае от значителни инвестиции за укрепителни мероприятия и изграждане на цялостна инфраструктура. Земята е закупена със задължение за инвестиране в проекта на не по малко от 73 100 000 лв.
По въпроса за статута на земята следва да се произнесат компетентните институции. До настоящият момент никоя държавна институция не се е обявила официално против сделката.
Относно въпроса за правото на придобиване трябва да отбележим, че това не е прецедент. Действително по закона за насърчаване на инвестициите сертифициран инвеститор първи клас ползва различни привилегии, като: прехвърляне безвъзмездно правото на собственост върху недвижим имот/чл.18,ал.1,т.1/, продажба на недвижим имот/чл.18,ал.1,т.2/ както и учредяване на възмездно или безвъзмездно ограничени вещни права/ чл.18,ал.1,т.3/ без търг или конкурс. Следователно тази възможност е заложена още със сертифицирането на проекта на „Холдинг Варна" АД.
Друг е въпросът, че за сделката варненци научиха от медиите, и то - отразена с негативен оттенък. Редно би било при стартиране на подобен обществено значим проект, това да бъде отразено официално от инвеститора в присъствието на представители на местната и централна власт, журналисти, където да бъде обяснено какво точно ще се случи и какви ще са ползите от това. За съжаление такова нещо не се случи, което може да бъде обяснено с недобрата комуникационна политика от страна на частния инвеститор.
По отношение на цената, ако се приемат за верни твърденията на холдинга, то след като се прибавят необходимите инвестиции за укрепване на терените и изграждане на цялостна инфраструктура на района, се получава цена доста по-различна от тиражираната от опонентите, но дали тази цена е близка до пазарната, могат да кажат само експертите. Но и това не е от съществено значение, след като законодателят е предвидил възможност даже за безвъзмездно придобиване на терените за реализация на сертифицирани проекти. Въпросът в случая е следва ли държавата и общината да предоставят тези терени на частен инвеститор.
Отговорът на този въпрос е даден още през 2002 година, като в обяснителната записка към плана извадка е записано:
„За предотвратяване на рушенето на брега, за преодоляване и защита от деградация на средата, за придобиване на поземлен ресурс за нуждите на публичното пространство, за доизграждане на инфраструктурата като предпоставка за устройване на усвоените части от територията и за усвояване и устройство на неусвоените части на Крайбрежанта зона, както и за ефективното реализиране на морския и крайбрежен курортно-туристически потенциал на Приморскта зона, са необходими големи по мащаб и публични по предназначението си инвестиционни ресурси / и средства за поддържане/, немалка част от които - още в настоящия момент. Ограничените публични инвестиционни ресурси, с които разполага общината и който се предполага, че би могла да отдели държавата, са по същество несъизмерими с необходимите, както в непосредствена, така и в по-отдалечена перспектива. Това налага да се търсят възможности за широко прилагане на концесионните механизми като средство за трансформиране на част от публичните инвестиции в частни."
Това по същество е правилно - публичните ресурси са ограничени и е необходимо държавата и общината да търсят възможности подобни мероприятия да се реализират от частни инвеститори. За това поне всички страни са единодушни. Така че въпросът не е дали следва терените около крайбрежната алея да се дадат на частен инвеститор, а на кого.
Кой са главните действащи лица?
„Холдинг Варна" АД, публична компания с многобройни акционери сред които около 15 000 физически и 50 юридически лица, клонящи към варненската икономическа групировка ТИМ /факт е, че няма регистрирана такава групировка/. Официално дружествата, гравитиращи около „групировката" като „Химимпорт" АД, „Централна Кооперативна Банка" АД, застрахователна компания „Армеец", авиокомпания „България Ер", „Зърнени храни България" АД, пенсионно осигурителни компании и други, в различни области на икономиката - туризъм, промишленост, финанси, съставляват около 5 % от брутния вътрешен продукт на страната. Неофициално се твърди, че имат значително влияние върху местната власт във Варна, както и че имат позиции и при централната власт.
Главното действащо лице от „другата страна на „фронтовата линия" е архитект Калина Павлова. За някой тя е варненската Жана д'Арк, за други - варненската „Чичолина". Няма да обръщаме внимание на второто, защото, както е казал Исус Христос: „Ако някой е безгрешен, нека пръв да хвърли камък по нея", и второ, защото за един общественик следва да се съди по това какво излиза от устата му, а не какво влиза в нея. До сделката на „Холдинг Варна" АД, арх. Павлова беше никому известна общественичка в града. След лятото на 2009 г., заедно с няколко неправителствени организации с малобройна членска маса, организира открит протест срещу ТИМ, „Холдинг Варна" АД и „Алея Първа". Според някой източни Павлова се явява като „гражданското лице на Варна", а според други зад многото протестиращи НПО-та стоят едни и същи лица и чрез организациите си създават масовост. Ако се съди по медийните им изяви, може да се приеме за вярно първото, но ако се обърне внимание на откритите им изяви - митинги и протести - ще направи впечатление, че и второто твърдение не е лишено от логика. Към кампанията на арх. Павлова се присъединиха няколко известни лица, гравитиращи към кръга „Капитал". Също така на местните избори през 2011 г. архитектката беше кандидат за кмет от Партията на зелените, но събра незначителна подкрепа, а малко преди това се пробва да грабне и длъжността "Главен архитект" на Варна. Конкурсът приключи с грандиозен скандал и закани за съдебно оспорване на провеждането му, но все пак кандидатката отново спечели медийно внимание, макар че не успя да впечатли журито със знания или опит.