Това разказа пред "Труд" 71-годишната жена от Варна. И се разплака.
Мъката не свършва дотук. Всеки месец тя дава повече от 350 лв. за онкологичните си лекарства. Затова няма възможност да плаща по още 135 лв., за да си купи и медикамента срещу цирозата.
Как започват нещастията за Донка?
На 8 януари 1996 г. тя постъпва във варненската окръжна болница за операция на рак на стомаха. При приемането се установява, че чернодробните показатели са в норма
"Операцията е извършена перфектно, макар да се е наложило да ме разрежат от гърлото до стомаха, който отстраняват. Хирурзите се натъкват на злокачествен процес с разсейки в т. нар. лимфни кладенчета. Махат ми и единия яйчник", спомни си Донка.
На 8 февруари 1996 г. я приемат в Клиниката по гастроентерология, където започва прилагането на химиотерапия. След всеки курс Донка получава епикриза и именно от тях разбира, че единият от чернодробните показатели - ASAT, е повишен. Другият - ALAT, е в норма. "Т.е. по време на голямото кръвопреливане при операцията ми е била внесена инфекция с хепатит С...", разказа пациентката. Но тъй като тогава лекарите се борят с рака и разсейките му - а целта им е била оцеляването на Донка, никой явно не се занимавал с наблюдението на чернодробния показател.
"На всеки 3-4 месеца се подлагах на профилактични кръвни изследвания, винаги ми правеше впечатление, че показателят ASAT непрекъснато увеличава стойността си", каза жената от Варна. Тя събира всички си изследвания от 1996 г. до сега. "Пак повтарям, че на никого това не му правеше впечатление и никой не ми каза какво да правя.
"В последните 4-5 години обаче по медиите масово започна да се говори за заразяване с хепатит, затова помолих джипито да ми назначи изследване", разказа Донка. Здравната каса не покрива услугата и жената сама се изследва на 25 юни 2009 г.
Тогава научава, че е заразена с хепатит С.
"Отидох в болница "Св. Марина", но лекарите не започнаха лечение, казаха, че няма страшно. Обясниха ми, че по всяка вероятност съм заразена чрез преливане на кръв, но понеже съм била на възраст, болестният процес се развивал трудно и бавно", обясни жената. Не била и за лечение с интерферони, които се отпускат с протоколи. "Казаха ми, че на младите хора трудно се осигурявало такова лечение, а аз хич да не се занимавам, защото само щяло да ми струва нерви. Т.е. не ми бе обърнато никакво внимание", обясни Донка. И така до август тази година.
"Тогава в центъра на Варна спряха екипи, които правеха изследвания за хепатит С. Аз им обясних, че съм заразена, но пак се подложих на теста. Той бе положителен. Лекарите ме изпратиха при проф. Искрен Коцев, завеждащ отделението по гастроентерология в "Св. Марина". Той ме видя и каза: "Много си закъсняла, мила. Имаш тежка форма на цироза", разказа жената. Приемат я веднага в болница, но за неин лош късметът професорът излиза в отпуск. Попада на други лекари, лежи няколко дни и я изписват. Съобщават , че поради другите заболявания, които е получила, не може да се подложи на лечение с интерферони. Противопоказно е.
"Изписаха ме като човек на доизживяване... Идва ми да си сложа край на живота... Защото няма как да плащам по 135 лв. на месец за лекарството срещу цирозата. Нямам толкова пари. Просто ще чакам да умра. Нямам какво друго да направя...", смазана е Донка.
Екипът ни потърсихме проф. Коцев, но тъй като той не вдигна мобилния си телефон, обадихме се на директорката на "Св. Марина" проф. Жанета Георгиева. "Ако пациентката не отговаря на критериите, тя няма как да бъде поставена на терапия с интерферони. А щом е изписан друг медикамент, който изцяло не се покрива от здравната каса, болницата не може да направи нищо. Но нека жената пак дойде при нас, за да видим какви други възможности дава пакетът на здравната каса", каза проф. Георгиева.
Тя увери, че каквото лекарите могат да направят, ще го сторят. Но ако има нужда от финансова помощ за медикаментите си, да потърси общината.
"Моята пенсия не е 150 лв., че да мога да разчитам на помощ. т.е.и тази възможност отпада
Кажете ми кой пенсионер въобще може да дава по 500 лв. всеки месец за лекарства?!", запита Донка.
Тя е бивш главен счетоводител на "Главболгарстрой" във Варна. Навремето по нейно предложение държавната фирма направила дарение на "Св. Марина". А по ирония на съдбата днес там не могат да помогнат...
Екипът на "Труд" призовава, ако някой има възможност, нека дари пари на Донка, за да си купи лекарствата срещу чернодробната цироза. Телефонът се пази в редакцията.
Д-р Станимир Хасърджиев, председател на сдружението за борба с хепатита "Хепасист": В чужбина се плащат огромни обезщетения
В случаи като при Донка - с инфектиране след медицинска процедура, в много държави по света преди години пациентите завеждаха дела. А доста често съдът решаваше да им се платят огромни обезщетения.
При нас не само, че няма такава практика, не се отсъждат обезщетения, ами и заразеният пациент сам трябва да си купува хепатопротекторите, т.е. покрива си и лечението след увреждането. За съжаление най-честите сигнали, които получаваме от пациенти са, че са били заразени с хепатит С именно след кръвопреливане, операция или стоматологични операции. Това се случваше основно преди 1992 г., след това изследванията на кръвта станаха по-сигурни. Но както в. "Труд" писа неведнъж по този проблем, кръвните центрове у нас късно откриват хепатит В, С и СПИН. Причината е, че серологичните тестове, които се използват в България, установяват трите заболявания чак между четвъртата и осмата седмица след заразяването. За да се хваща заразата и в този прозоръчен период, всичките ни центрове трябва да се снабдят с нова по-модерна апаратура. Проблемът трябва да се реши колкото се може по-бързо, защото никой не е застрахован от инфектиране. В момента се подготвя национална стратегия за хепатита, с която трябва да се уредят всички тези проблеми.