„Обичам те, ти си важен за мен.” Тези думи, изречени от братовчедката на 27-годишния Стефан Петров, свалили гарда му и той решил да се предаде. Секунди след този телефонен разговор с жената похитителят от Сливен, който държа 30 часа 6 жени заложници при опит да обере Инвестбанк, реши да се предаде.

„Ало, остава ли ни уговорката да не стреляте”, попитал Стефан Петров в 7.05 часа вчера сутринта. Това бил и първият път, в който нападателят сам потърсил контакт с разследващите. В този момент преговарящият психолог си купувал баничка за закуска.

„В първият момент попита защо е толкова шумно около мен и се усъмни, че кроим някакъв план. Казах му, че не съм ял цяла нощ и че и аз съм човек. Тогава

разбра, че може да ми има 100 на сто доверие

разказа пред „Монитор” криминалният психолог Тодор Тодоров, който от 23 часа в четвъртък до 7 сутринта в петък увещаваше похитителят да не се самоубива. За да е още по-сигурен, че баретите няма да стрелят, Петров поискал като гаранция да се чуе с по-голямата си братовчедка, която била най-ценният коз на похитителите в преговорите. Криминалистите я издирили в четвъртък вечерта, след като вече 30 часа водили тежки и безрезултатни преговори. Жената прекарала цяла нощ с полицаите, но на сутринта отишла да си легне, защото силите й свършвали. Точно тогава братовчед й я потърсил за гарант, че договорените по-рано условия ще се спазят. Полицаите веднага я събудили и я взели при тях, за да разговаря с похитителя. Когато тя му казала, че го обича, Стефан решил да се предаде. В 7 часа и 8 минути входната врата на клона се отвори и по стъпалата бавно

слезе снажен мъж с тъмни дрехи

и маска на главата. След като вече беше оставил пистолета на земята, разпери ръце във въздуха, за да покаже, че не е въоръжен. Миг по-късно двама цивилни полицаи му поставиха внимателно белезници на гърба и го изведоха без никакво насилие, както му бяха обещали.

За да се стигне до щастливия край

психолозите му направиха профил и старателно проучиsха досието му. От събраните данни станало ясно, че повечето роднини на Стефан са починали, няма си приятелка и никога не е имал. Мечтата му била да стане полицай, затова започнал работа като сотаджия в мобилна група към новозагорска фирма. Чувствал се обаче самотен и недооценен, смятат специалистите от МВР. Затова полицаите се насочили към слабото му място. Те подбрали близки и приятели, за да му обяснят, че държат на него и ще го подкрепят. Тази тактика успяла и макар и след многочасови преговори, Стефан все пак не сложил край на живота си.