Амулетът, виси от тавана на пожарната 5 метра височина и е потънал в прах. Въпреки това никой не посяга към него дори само да го почисти.
Талисманът е електрическа крушка, която неотдавна ознаменува своята 110-годишнина. За юбилея градът с 80 000 жители, разположен на 70 км от Сан Франциско, организира голяма забава с официални гости, музикални групи, сладкиши, скара и питиета. Куп тв екипи заснеха рождения ден, така че за него се разчу чак в Нова Зеландия, пише сп. “Шпигел”.
Крушката в ливърморската пожарна виси на тънък кабел. Свети постоянно, макар и слабо. Няма жител на Ливърмор, който да не се гордее с най-голямата атракция на града.
Световната слава на крушката тръгва от журналиста Майк Дънстан. През 1972 г. той е още млад репортер в местния в. “Ливърмор хералд & нюз” и взема интервю от шефа на градската пожарна Джак Беърд. От него научава легендата за старата крушка. Огнеборците разправяли, че им била подарена още през 1901 г. от Денис Бернал, собственик на местна електрическа компания.
Тази крушка никога не е била гасена, обяснил Беърд. Светела е през цялото време. С изключение на една седмица през тридесетте години, когато пожарната била ремонтирана, а също при няколко спирания на тока.
Майк Дънстан решил, че историята си заслужава. Но как да проследи и документира назад във времето корените на крушката? Решил да опита и се заел да проучи жизнения й път. По едно време късметът му се усмихнал. Попаднал на Зилфа Бернал Бек, дъщеря на Денис Бернал. “Да”, потвърдила възрастната дама, по онова време на 88 г. Навремето баща й подарил електрическа крушка на пожарната. Сетила се и за точната дата - 8 юни 1901 г. Тогава тя грейнала за първи път.
Дънстан надушил истинска находка. Взел писменно изявление от Зилфа Бек и се обърнал към издателя на книгата за рекорди “Гинес” с молба да проучат случая. Щом дошло потвърждение, че в следващото издание крушката ще бъде вписана като световен рекорд, репортерът пуснал сензационната статия. “Наша крушка е най-старата в света”, гръмнал “Ливърмор хералд”.
Статията имала отзвук в целия свят. Вестници и новинарски агенции в Америка и извън нея разпространили сензацията. Буквално за една нощ Ливърмор се превърнал в място, където се пише история. Дотогава градът се споменавал най-вече с лабораториите “Лорънс Ливърмор”, в които след 1952 г. се правят проучвания за ядрени оръжия. Сега погледите вече били насочени другаде. От град на атомната бомба Ливърмор станал Град на електрическата крушка.
От този миг крехката крушка вече има друга стойност. Дотогава пожарникарите от станция №6 я пипали всеки път преди да потегят с включени сирени. Вече не смеели да сторят това от страх да не повредят най-известното нещо в града.
За последен път някой се осмелил да докосне крушката през 1976 г. Тогава пожарната трябвало да смени сградата си от центъра на града в нова постройка на Ийст авеню. За пренасянето на крушката била изработена специална кутия от стиропор. Положили я внимателно вътре, след това поставили кутията на предната седалка на пикап и с полицейски ескорт я откарали до новия й дом.
Монтирали крушката на новото място.
"Когато я включиха, всички затаиха дъх", разказва Лин Оуънс, тогава капитан в пожарната. "Но проклетата светлина не идваше. Някой се сети да почука леко крушката и за всеобща радост тя светна. Това бе и последното докосване до нея. Никой не иска да бъде виновен, ако предизвика нейното угасване завинаги."
Днес крушката мъждука с едва 5 вата в час, докато в началото е била 60-ватова. Все повече хора се питат как е възможно да не изгори за толкова дълго време.
Неотдавна д-р Дебора Кац, физик от академията на ВМС в Анаполис, се захванала да проучи загадката. Провела изпитания с крушка, подобна на тази в Ливърмор. Тествала жичката на опитната крушка в специален ускорител и установила, че тя е значително по-дебела от жичките на съвременните.При това била изработена от карбон, полупроводник, чиято електропроводимост за разлика от обикновените крушки се подобрява, когато температурата се покачва.
Вероятно крушката от Ливърмор е от модела, създаден през 1897 г. от проф. Адолф Шале, емигрант от Франция, в сътрудничество с компанията “Шелби електрик” в Охайо. Неговите крушки били с по-високо качество от тези на Томас Едисон и създадената от него “Дженерал електрик”. Но и разходите по производството им били по-високи. Така накрая на пазара се наложила по-евтина крушка на Едисон.
Въпреки това никой не може да каже със сигурност как крушката в Ливърмор не угасва вече 110 години. Като истинска звезда тя се радва на почитатели по цял свят. Специална уебкамера предава на всеки 10 секунди актуалното й състояние. От 1976 г. крушката има собствено електрическо захранване, което е автономно и я предпазва от евентуално спиране на тока.