А проучванията ясно показват, че популацията на пернатите непрекъснато намалява. За България това се случва с 5 до 10% годишно, сочат данните на специално проучване на Българското дружество за защита на птиците през периода 2005-2010 г. Тенденцията продължава и сега.
Съдбата на хората и врабчетата се смята за свързана още от праисторически времена. Птиците тъкачи, които са от рода на врабчето, живеят на огромни колонии в африканската савана и сега. Доверим ли се на теорията с най-голяма тежест, че и човекът произхожда оттам, научната логика сочи, че хората са довели врабчетата там, където са се разселвали.
Птичките са били природни стражи, със силни крясъци ятата им са алармирали за приближаващи хищници и са предупреждавали хората за опасността. Затова човекът не е ловувал тези птички и не ги е прогонил – защото са му вършили работа, обяснява Петър Янков от дружеството за защита на птиците в България. В същото време врабчетата са се хранили с отпадъците от храната – тогава предимно зрънца и семена.
Според него в природата действат естествени биомеханизми за защита – хищникът никога не унищожава жертвата си до крак. Когато гоненето и улавянето изразходва на хищника много повече време и енергия, отколкото ще му достави, като я изяде, той се насочва или към други храни, или към друг район. За съжаление само човекът не се подчинява на тези биомеханизми и е способен да изтреби нещо живо до крак, коментира Янков.
Ако се върнем назад – преди век, се вижда, че малката градска птичка е започнала да страда от цивилизацията в началото на 20-и век с появата на автомобила.
Научнообосновани са предположенията, че след 1910-1912 г. с постепенното отпадане на живата тяга в каруци и файтони врабчетата губят един от източниците си на храна. Оказва се, че в торта от конете и кравите има много семена, които на нас ни изглеждат гадни, но за врабчетата са топли, лесно достъпни и обилни. Особено през зимата.
Сега на планетата има много по-страшни опасности – химически замърсители, торове в земеделската земя, срещу които врабчето е безсилно. Янков дава и още един пример за връзката на съдбата на врабчето и човечеството. "Ако няколко микрограма кобалт убиват птичето, при човека се трупа в черния дроб постепенно и след време го прави пациент с цироза", казва специалистът.
Именно от химически замърсители, липса на храна, застрояване на зелените площи, третиране на парковете и градините с пестициди и разрушаването на гнездата при ремонт на сградите врабчетата са подложени на изтребване.
Те се хранят с насекоми, зрънца от плевели и рядко с остатъци от храна по кофите. Със замърсяването на околната среда изчезват насекомите, застрояването унищожава площите с треви и така дребното птиче остава без храна.
В същото време врабците обитават предимно населени места, макар да се срещат и извън тях в овощни градини, скалисти места, ивици от дървета и храсти в открити райони.
Основно намират подслон в изоставени сгради и старо строителство. Гнездят в кухини, пукнатини или цепнатини.
Колкото по-небрежно е строителството, толкова по-благоприятно е за тях. Новото обаче е гладко и лишено от такива "екстри", затова строителният бум също се оказва с голям принос за трудното оцеляване на врабчетата. Това важи и за други птици като сови и лястовици.
Ако има нещо, в което да сме спечелили в развитието си, то е, че в България са запазени врабчетата с по-небрежното и по-старото строителство, което се е запазило по-дълго. Това е валидно и за насекомите, с които те се хранят.
Още един любопитен факт за това, че оцеляването на врабчетата е имало ясна връзка и с политическото ни развитие. До 1949 г. птичките са имали затруднения с намирането на храна – стопанството е било частно, бедно след войните и се е събирало буквално всяко зрънце, така че за врабците нищо не оставало. Със създаването на ТКЗС-а настъпва обратен процес – зърното е било разпилявано безстопанствено, а това е било живо благоденствие за градските пернати. Някои може би помнят гледката на разпиляното от камион жито по пътя от полето до големия град. След промените от 1990 г. насам изобилието секва.
Популацията на врабчета в цяла Западна Европа намалява с огромни темпове, сочат данни на Националния музей по естествена история в Париж. Намаляването им е особено драстично във Великобритания, където са включени в Червения списък на застрашените птици. Според Фредерик Барото от Френския център за изследвания върху биологията на популациите положението в страната е много сериозно и там врабчетата на практика са изчезнали като вид.
Това е потвърдено от проучвания и в други страни. В Германия през последните 30 години се наблюдава 50-процентно намаляване на популацията на врабчета, а в Чехия, Холандия, Белгия, Италия и Финландия е около 60%.
Градски птици като врабчето и чучулигата са се превърнали и в измерител на благосъстояние в някои държави. Във Великобритания например броят на чучулигите е официална държавна мярка за качеството на жизнената среда за даден район заедно с броя на училищата, болниците, транспортния достъп. Факт е, че там, където птиците са повече, са и по-скъпи имотите.
Затова те са един от най-чувствителните измерители за това дали условията, в които живеем, са добри от гледна точка на благоприятна околна среда. Ако врабчетата или чучулигите ги няма, това означава, че неблагоприятни фактори, които оказват влияние и на хората, са ги прогонили.
Смята се, че в природата винаги има толеранс, очевидно врабчето е с голям праг на поносимост, но вече е достигната границата, твърдят експертите. Най-голям толеранс имал човекът. В сравнение с врабчето той е много по-голямо топлокръвно същество, но също има граница.
Затова учените смятат, че така както врабчето е пряко свързано с човека през вековете, неговата съвременна съдба сочи и перспективата за оцеляване на човечеството. И независимо дали краят на света ще настъпи на 21 декември, както се твърди от предсказание на маите, или не, съдбата на врабчето ясно сочи, хората не ги чака нищо по-добро. Ако не измислим начин да издържаме по-дълго без въздух или вода, казват учените.
Чуруликането им лекувало
Чуруликането на птиците има доказан положителен ефект върху човека на подсъзнателно ниво, разказа Петър Янков от Българското дружество за защита на птиците.
Според наблюденията на специалистите 99% от хората не чуват птичата песен, но я възприемат, без да го разбират. Въздействието е успокояващо. Доказан факт е, че в малки селища, където птиците присъстват в живота на хората много по-осезаемо, те боледуват по-малко.
Затова в болници във Великобритания започнали да привличат птиците до болничните стаи, за да се възстановяват пациентите им по-бързо. Установено било, че прелитащите под прозорците помагат и ускоряват оздравяването с няколко дни. Така били поставени хранилки за пернатите градски обитатели.