Агресията, на която е подложен този жизнено важен орган на човешкото тяло определи темата на нашия разговор с проф. д-р Искрен Коцев, д.м.н., ръководител на клиниката по гастроентерология към УМБАЛ”СВ. Марина”.
- Увеличават ли се чернодробните заболявания?
- Заболяемостта от остри и хронични чернодробни болести нараства като цяло, а като структурата се променя. Най- голям проблем у нас са хроничният хепапит В, хроничният хепатит С, алкохолният хепатит, неалкохолният стеатохепатит, чиято честота нараства и чернодробната цироза. От една страна те представляват проблем, който може да доведе до чернодробна недостатъчност и необходимост от трансплантация, но от друга страна има възможности за тяхната профилактика и лечение.
- На кое място се нареждат чернодробните заболявания?
- Ако ги наредим като честота, след сърдечно-съдовите, онкологичните се нареждат болестите на гастроентерологичния тракт, сред които чернодробните са важна и съществена част и тя непрекъснато се увеличава. Намаляват, обаче хроничният и изобщо хепатит В във връзка с програмата за ваксиниране, която страната ни прилага вече 20 г. Всички новородени се ваксинират и се надяваме, че с годините осезаемо се падне честотата на хроничния хепатит В, защото той все още е на първо място. Обхваща 5% от възрастното население или всеки седми - осми е носител на този вирус. Това прави армия от инфектирани хора, които могат да имат съответни усложнения.
- При французите, като всеизвестни любители на виното, болесттите на черния дроб са №1, при нас нарастват ли в резултат употребата на алкохол?
- Наистина във Франция този процент бе доста висок, достигаше 4% от населението, но това бяха данни от преди 50-60 г., от тогава насам той непрекъснато намалява и сега е значително по- нисък. За чернодробните заболявания основен дял има алкохола, но тенденцията за намаляване на употребата му е налице в целия свят и най-вече в САЩ и Европа. В нашата стрна обаче няма такава тенденция, дори се отчита увеличаване на консумацията на алкохол. Ние сме единствената страна в ЕС, в която има домашно производство на алкохол, в голямата си част нерегламентирано, което допринася за увеличаване на консумацията му. Безспорно сме на първо място в ЕС. Докато в Европа навсякъде се започва от 20-25 милилитра концентрирана напитка, то у нас обичайното начало е 100 милилитра и нагоре. Става дума за едно минимално количество, което едва ли не се приема за полезно. В ЕС то е сведено до 20 милилитра и по-ниско, смята се че 10 милилитра на ден е безопасно в известни граници. Това прави 25 гр. концентрат, 100 гр. вино и 200 гр. бира.
- А има ли безопасни количества, защото битува мнението, че 50 гр. ракия или водка на ден е полезно за сърцето?
- Безопасното количество е нула. Спекулациите, че червеното вино е полезно идва от там, че червеното грозде наистина съдържа важен антиоксидант- етрератол, който е полезен за съдовете, но алкохола освен леко разширяващо въздействие, друго полезно свойство няма. Според мен това е мит- от самия алкохол няма полза. Полезен е оксиданта в червеното вино, който може да се ползва като грозде или таблетки и не е задължително да се поема с виното. Иначе количеството, което се толерира е една напитка дневно за жена и до две - за мъж и то най-много.
- До какво е опасна редовната употреба на алкохол?
- Алкохолът деструктира човешкия геном, ДНК и в този смисъл съучаства в канцерогенезата на различните образования на рака – на хранопровода, стомаха, дебелото черво черния дроб и др. На второ място той уврежда органите, с които влиза в съприкосновение, като тук влиза и панкриаса, а в големи количества уврежда и нервната, сърдечно съдовата система, сърцето и изобщо не остава незасегнат орган. Проблемът е там, че може да се започне от безопасно количество, но привикването изисква постепенно повишаване на дозата. Станахме свидетели на непоносимостта на американската и европейската цивилизации към тютнопушенето, смятам че ще се получи подобно нещо, макар и по- трудно, по-бавно и към употребата на алкохол.
- Кои са другите причинители на чернодробните болести?
- След алкохола на второ място са хепатитните вируси – В и С и в по-малка степен - А .
- Как може човек да се предпази от хепатитните вируси?
- От хепатитния вирус В може да се предпази като се ваксинира, после през 7- 10 г. трябва да се реваксинира. Такава ваксина масово се прави на всички новородени след 1992 г. (преди това липсваше у нас, пък и откриването й стана през 80-те години).
- Какво ще препоръчате на родените преди 1992 г.?
- При възрастните хора основният начин на заразяване е по половия път. Затова би трябвало преди полова зрялост всеки да се ваксинира, после естествено е да се спазват правилата на безопасен секс. Другият начин за предаване на заразата е при някои манипулации, които нарушават целостта на кожата или лигавицата. Например, при татуиране и някои медицински операции с некоректно стерилизирани средства. При наркоманите заразата с хепатит С става с използването на едни и същи спринцовки. За хепатит С няма ваксина, но и там също има начини за предпазване- недопускане увреждането на кожата и лигавицата с нестирилни инструменти, добър подбор на лекуващ стоматолог, който използва съвременна стерилизационна и дезинфекционна техника и разбира се, чрез недопускане на наркоманията. До 80% от наркоманите са положителни на хепатит С.
- Какви други опасности дебнат черния дроб?
- Другите агресори са начинът на живот и начинът на хранене. Не бива да забравяме че нашия живот зависи от метаболизма, който става с обмяната на веществата. А централният метаболичен орган е черният дроб. Всяко нещо, което приемаме минава под една или друга форма през него. В този смисъл при бързото напълняване или отслабване черният дроб се натоварва и страда. Също и от нерационалното хранене, натоварването с въглехидрати, захари, мазнини, консерванти, антибиотици, медикаменти и др. Израз на това натоварване са тъй нар. неалкохолни мастни чернодробни болести, които зачестиха през последните 15-20 г. в целия свят, а вече и у нас. Това са чернодробната стеатоза - първа степен, неалкохолния стеатохепатит и в крайна степен възможно е да се стигне до чернодробна цироза, а в някои случаи и до чернодробен рак. В случая става дума за хора, които не употребяват алкохол, но при които е на лице метаболитен синдром. Той е една друга съвременна епидемия, свързана със слабото физическо натоварване и с начина на хранене, например 1 или 2 пъти дневно, при нормално 3 или 4 пъти. Като се прибави и небалансираното хранене с повече въглехидрати, мазнини, някои вродени и външни вредни фактори, всичко това води до натоварване на метаболитната система на човека и до развитие на метаболитен синдром.
Проявява се резистентност към инсулина, този растежен хормон, който вкарва глюкозата в клетката за да се отдели нужната енергия за жизнените функции. Тогава човек се храни но не усеща засищане, приема по- голямо количество храна, стига се и до опасност от развитие на захарен диабет, повишен холестерол. Един прост начин човек да види дали рисков към метаболитния синдром е като измери талията си на равнището на пъпа. Рискови са тези, които имат над 88 см талия при жените и 102 см. при мъжете.
Другия съвременен агресор на черния дроб са медикаментите, които широко се използват и без лекарско предписание. Сред тези медикаменти, които масово се използва по света, но са с изключителен риск за черния дроб, това е парацетамолът. Въпросът е за дозата. Терапевтична доза на парацетамола е близка до токсичната, която е 5 грама ( 10 таблетки) на ден. Това например е най- честата причина за острите чернодробни болести във франция. У нас също вече имаме такива случаи, защото парацетамолът се продава под най- различни форми, съдържа се в много лекарства. Когато човек иска бързо да се излекува и взема от всичките по едно рискува може да се окаже,че е в един ден погълнал 10 таблетки, което е токсичната доза за черния дроб. Има и други лекарства- агресори на черния дроб, които се използват - анаболни хормони, медикаменти, свързани с лечението на артериалната хипертония, комбинацията от различни лекарства и т.н. Разбира се, когато се прави под лекарски контрол и се следят съответните показатели, риск няма. Но при самолечението той е голям. Друг подобен агресор са чуждите за организма вещества, които се поставят в различните храни – овкусители, консерванти, всичките тези Е-та, също са агресия към черния дроб. Допълнително агресия внасят и билките, когато се използватн нерегламентирано, нещо което се шири у нас. Има доста такива случаи при някои видове китайски билки. Друг много опасен агресор мога да бъдат гъбите.
- В заключение, какво ще ни посъветвате?
- Искам да добавя, че черният дроб при своите увреждания не алармира. Той не дава никаква симптоми, няма болка, тежест, няма пробождания. Тогава, когато проличи, вече е в стадия на чернодробната цироза или чернодборобния рак, тоест много късно. Цялата верига увреждания следва своя ход независимо кой е началният агресор и ако своевременно не се открие и лекува стига накрая до чернодборния рак. Това, което искам да отбележа и което е повода за обявения световен ден за борба с хепатита е, да се разчере от повече хора - черният дроб не дава симптоматика в своите ранни стадии, а когато се проявят вече е много късно. Затова е добре ежегодно всеки без да има никакви оплаквания да проверява своя черен дроб чрез личния си лекар, да си направи клиничен преглед, ехография, която е безвредна, изследване на кръвта. Налага се да се проверят и антигените на хепатит В и С тъй като ние сме една от рисковите страни в които тези заболявания са чести. Лично аз си правя ежегодно изследване без да имам някаква симптоматика. Времето от началния агресор до заболяването на черния дроб може да е 20 г. и тази отдалеченост пречи на ефективната профилактика. Друго което човек трябва да има предвид, за да предпази черния си дроб, е да стане въздържател.
- На какво равнище е лечението на чернодробните болести у нас?
- Български, в частност и варненски хепатолози имаме заслуги към въвеждането на някои съвременни медикаменти в Америка и в Европа. Ние лекуваме успешно хепатит С, неалкохолния стехепатит, чернодробната стеатоза, медикаментозните и токсични увреждания на черния дроб. България вече има възможност за чернодробна трансплантация като по този въпрос усилено се работи и във Варна. Всичко това свързано с диагностиката и лечението може да е тема на друг разговор.