В края на миналата година министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев заяви, че усвояването на 3,8-те млрд. лв. е напълно реалистично. Достигането на сумата за следващите 4 месеца обаче към момента изглежда, меко казано, доста трудна задача.
Изоставането все още не означава, че може да бъдат загубени средства. Според предварителните разчети по-големи приходи са предвидени през второто шестмесечие. Освен това, за да не се стигне до загуба на пари заради правилото, че средствата се усвояват до 2 години, след като са договорени, трябва да бъдат усвоени около 1,6 млрд. лв. Плащанията досега се движели близо до предварителните прогнози.
Ако обаче изоставането от 3,8-те млрд. лв. не бъде наваксано, ще постави под напрежение системата през 2013 г. Тогава трябва да бъдат платени двойно повече пари. В същото време ще трябва да се подготвят оперативните програми за следващия програмен период от 2014 г. до 2020 г.
Отличници и изостанали
По голямата програма “Регионално развитие” не е усвоен нито лев от януари до края на юли. И преди по нея се задържаха плащания заради проверки на одобрените проекти. Сега от министерството на регионалното развитие, което управлява програмата, обясниха, че към 3 септември вече имат възстановени 139 млн. лв. Не обясниха обаче на какво се дължи нулевият резултат до края на юли.
Изостават плащанията и по програмата за бизнеса “Конкурентоспособност”. По нея са възстановени по-малко от 50 млн. лв. - 12,5% от задължителната сума за годината.
Най-много средства от ЕС тази година са постъпили по сметките на оперативна програма “Транспорт” - около 152 млн. лв., или 38% от предвиденото. По “Техническа помощ” възстановените пари са 39%, или 4 млн. лв. Това я нарежда в челото по дял на усвоените пари. Тя обаче е с малък бюджет и е насочена към администрацията. 35% са плащанията от Брюксел по оперативна програма “Околна среда”, която обаче изостава с плащанията към общините.
Суха статистика
Засега усвояването на европарите се измерва основно в процентите договорени, платени и възстановени пари. Както и в километри пътища, водопроводи и канализация, брой обучени безработни или служители на администрацията. Все още обаче няма яснота кой вид инвестиция има най-голям ефект върху качеството на живот в страната. Няма и система, която да показва как евросредствата се отразяват на стандарта на живот, на икономиката, на нивото на безработицата.
До края на годината се очаква да заработи система, която следи ефекта от инвестираните пари. По думите на Дончев тя ще дава информация за положението на всеки два месеца. Данните обаче ще са на макрониво. За да може да се измери как се отразяват европарите на всяка община, трябва да се промени начинът на правене на националната статистика. Тя трябва да дава данни и за общините. Това вероятно ще стане факт след 2014 г.
Бюджетът за ВиК и пътища свърши
За разлика от усвояването България се справя значително по-добре с договарянето на европарите. От 2007 г. досега са разпределени 84,27% от общо 15,6 млрд. Данните са от Информационната система за наблюдение на еврофондовете и са към 10 август.
Шампиони по договаряне са инфраструктурните програми “Транспорт” и “Околна среда”. Почти целият им бюджет е вече разпределен, въпреки че крайният срок изтича в края на 2013 г. Очаква се и по двете програми скоро да бъдат договорени повече пари от определения предварително бюджет. Това вече е факт за средствата за жп и пътна инфраструктура по “Транспорт”, както и за ВиК мрежи, пречиствателни станции и биоразнообразие по “Околна среда”.
На опашката по договаряне е програмата “Конкурентоспособност”. Тя от години върви бавно заради бюрокрацията и трудното осигуряване на съфинансиране от фирмите в кризата.
След като години наред беше на последно място по усвояване, “Транспорт” вече оглавява временното подреждане и при плащанията. Досега по проектите са дадени 35% от бюджета, или 1,37 млрд. лв.
Въпреки че е на второ място по процент договарени пари, програмата за екология е на опашката по дял на плащанията.От 3,5 млрд. лв. по нея за пет години са платени 13,39%, или 471,6 млн. лв. Според министър Томислав Дончев засега няма риск от загуба на средства. Въпреки това вече беше разрешено 150 млн. лв. от парите за ВиК да бъдат пренасочени към мерки за подобряване на чистота на въздуха.
На предпоследно място по процент плащания е програмата “Развитие на човешките ресурси”.
Фермерите взеха над 1 млрд. евро
Над 1 млрд. евро вече са разплатени на фермерите и предприемачите в селата по най-голямата европрограма - “Развитие на селските райони”. Това съобщиха за “Труд” от министерство на земеделието. Изплатените субсидии по проекти са 32,5% от бюджета на програмата, който е 3,2 млрд. евро. Данните са към 1 август т.г.
70% от европарите по програмата вече са договорени, добавиха от ведомството. При изразходването на парите от еврофондовете важи правилото, че субсидиите за дадена година трябва да се разплатят на фермерите до 2 години по-късно. Така 432-те млн. евро за 2010 г. трябва да бъдат дадени на земеделците до Нова година. В противен случай неусвоената част от тях ще бъде загубена.
Преди време министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев обясни, че съществува риск част от парите да не се усвоят и се търсели варианти това да не се случи. Същият проблем имаше и миналата година, когато страната можеше да загуби 335 млн. лв. 237 млн. лв. от тях бяха спасени, след като бяха пренасочени към гаранционен фонд за кредитиране на фермерски кредити.
За да не се стигне до това и тази година, от министерството на земеделието са задействали екшън план. Целта е загубите по програмата да бъдат минимални или въобще да не се допуснат. От 1 август т.г. вече са съкратени сроковете за одобряване и плащане на проекти по 8 мерки. По-бързо се отпускат и авансовите средства.
През юни Брюксел позволи прехвърлянето на 600 млн. лв. по програмата от неатрактивни мерки към такива, към които има голям интерес. Средствата за тях бяха изчерпани още през 2009 г. и много проекти останаха без финансиране.
По другата програма, управлявана от земеделското министерство - “Рибарство”, са договорени 55,2% от общо 212 млн. лв. Това показва статистиката към 31 август, съобщиха за “Труд” от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Изплатени са 32 млн. лв за аквапроекти. В края на 2011 г. страната ни загуби 4 млн. евро по програмата.
Най-бедният район взема най-малко
От 2007 г. досега най-бедният район в България - Северозападният, е привлякъл най-малко средства от еврофондовете, показва статистиката към края на август. Областите Видин, Лом, Монтана и Враца са успели да спечелят 797,5 млн. лв. от оперативните програми.
Пет пъти повече евросредства - 4,39 млрд. лв., са договорени в Югозападна България, в която влиза и София, а в нея са почти всички държавни институции, които усвояват европари. В тази част на България досега са отишли почти 30% от парите от еврофондовете. Само Столичната община е спечелила европроекти за 654 млн. лв. На второ място по привлечени евросредства е Югоизточният район, в който е Бургас - 2,36 млрд. лв. Следва го Южният централен район с център Пловдив, където са спечелени европроекти за 2,3 млрд. лв.
Предвижда се след 2014 г. към оперативните програми да има списък с проекти, запазени за слабо развитите райони.
Брюксел пуска средства срещу реформи
Двайсетина закона, стратегии и планове трябва да напише правителството като условие за отпускане на пари от еврофондовете след 2014 г. Планът вече беше приет от кабинета, като има много задачи в областта на екологията, пазара на труда и здравеопазването.
Списъкът включва документи като стратегия за мобилността на работната сила, разработването на национална здравна стратегия и на нов механизъм за определяне на цените на водата според потреблението.
Крайният срок за приемането на документите, които да гарантират реформите и политиките в различните сектори, е 31 декември 2016 г. Ако в някоя от областите той не бъде спазен, Брюксел ще спре финансирането за нея. Правителственият план предвижда повечето ангажименти да бъдат изпълнени до края на 2013 г. Някои все пак ще останат за след началото на новия програмен период.
Преговорите за бюджета на ЕС все още продължават и няма яснота колко средства би получила България за времето от 2014 до 2020 г. За периода от 2007 г. до 2013 г. страната разполага с 15,6 млрд. лв. по седемте оперативни програми заедно с националното съфинансиране. Програмата максимум за следващия период е увеличение на средствата с 15-20%, а минимумът - запазване на същия бюджет. Всичко зависи от това колко пари ще усвои България и дали ще се приеме предложението парите от еврофондовете да са равни на 2,5% от БВП на страната. Но ако се приеме предложението за допълнителен таван, парите за България може да намалеят.