- Не зная кой казва тези неща. Аз оглавих една неправителствена организация - Институт за политики и развитие, която ще работи като обществено-икономически тинк-танк. Участвам и в проекти като частно лице. Един от тях е интернет платформа за отворени иновации. Съблюдавам стриктно изискванията на Закона за конфликт на интереси, защото като човек, заемал публична длъжност, нямам право 1 година да съм в ръководни и контролни органи на дружества, които съм надзиравал, с които съм сключвал договори и т.н.
- Иначе как се чувствате? Възстановихте ли се от напрежението и стреса, с които е свързана работата в управлението на държавата?
- Човек се нагажда към нивото на стрес във всяка ситуация. Иначе като всеки българин, който се интересува от посоката на страната, продължавам да следя обществения живот. И тъй като съм бил част от доста сюжети, понякога виждам повече от обикновения човек.
- Как ще коментирате съобщението, че Русия ни поставя нови условия за газопровода „Южен поток"?
- Преди дни Делян Добрев каза, че споразумението с „Газпром" за намаление в цената на синьото гориво не е подписано, защото те го обвързват с клаузи за проекта „Южен поток". Аз мога да се досетя какви са тези клаузи. Основният интерес на „Газпром" е газът да стига до европейските пазари на възможно най-ниска цена при възможно най-малка прозрачност, докато нашият интерес е да получаваме достатъчно висока транзитна такса. Следователно трябва да се намери някаква взаимно приемлива точка на баланс.
„Газпром" ни натиска за 8% възвръщаемост на собствения капитал по „Южен поток" и избягване на европейските правила, което е в наш ущърб. Остава спорен и въпросът за собствеността на 59 км от националната ни газопреносна мрежа.
- Каква е средната рентабилност за такива проекти?
- Между 13 и 16% за собствения капитал. Ние си счупихме краката да предлагаме на инвеститори като катарците проекти в България. Но при посещението в Катар ми бе казано, че те не биха погледнали проект с по-малка възвръщаемост на собствения капитал от 14%. Следователно проекти с 14% доходност даваме
на външни инвеститори, а своите пари трябва да влагаме при 8%?
- Искате да кажете, че ни извиват ръцете?
- Определено. Даже ми хареса една формулировка, че руснаците понякога не водят преговори, а имитират преговори. В случая пожелавам на Делян Добрев да има подкрепа от най-високо ниво и от целия си екип, за да може да се пребори.
- Докъде се простират неговите правомощия? Създава се впечатление, че премиерът решава какво да стане и какво не в държавата.
- Права сте, но Делян Добрев е министърът, който носи основната отговорност и който е в състояние да каже: това е границата. Дотук мога да приема, а това няма да позволя. По времето на моето управление аз също съм имал такива моменти. Така че не му е лесно. С изумление прочетох също, че се отказваме от турската газова връзка. Информацията излезе след тристранната среща във Варна с премиерите на Турция и Катар. Надявам се някой да не е разбрал както трябва, защото ние се борим за този проект от първия ден на нашето правителство.
- Каква може да е причината да се откажем?
- Тук играта е друга. Турция иска да не бъде транзитна страна, а продавач. Те казват: кажете колко искате да купувате, за да направим съответните договори и нужната тръба. Ние винаги сме казвали, че ще купуваме колкото договорим с партньорите, които имат газ, и ще го пренасяме.
Важно е да имаш гръбнак, който не може да се огъва безкрайно обаче ни отговарят - ние ще ви продаваме турски газ. Имаме си микс и той е скъп. Разбира се, че при тези условия газова връзка не може да се направи. Ние имаме нужда да сключваме търговски договори със страните производителки и да транзитираме доставките през Турция. Такъв бе и меморандумът, който подготвихме за съвместното заседание на двете правителства в Анкара през март. Но явно не сме се преборили да се подпише този документ. Не виждам добър знак и в обезкръвяването на екипа, който работи по гръцката връзка.
- Друга гореща тема от последните дни е реализацията на АЕЦ „Белене" като частен проект. Председателят на Българския атомен форум Богомил Манчев каза, че проектът може да бъде купен от частен инвеститор. Възможно ли е наистина?
- В някакъв смисъл този проект винаги е бил частен, защото има лица и фирми, които ще спечелят от него или вече са спечелили, докато 7,5 милиона българи поемат рисковете. Единственият сериозен кандидат-инвеститор досега беше руската държавна компания „Росатом". Те обаче не предложиха финансови условия, които да ни удовлетворяват. И второ, позицията и на правителството, и на премиера винаги е била, че руска технология в България може да стане само със западен инвеститор. Става дума за стратегически инвеститор. Това означава известна компания от този бранш, а не фондове, регистрирани в Лондон, Париж, САЩ или някъде другаде, в които парите може да са отвсякъде, дори от „Ал Кайда". финландската „фортум" донякъде отговаряше на условията, но интересът й беше за символично участие от 1%.
- И все пак, ако такъв стратегически инвеститор се намери, защо централата да не бъде построена?
- Частен проект в ядрената енергетика може да има само ако данъкоплатецът поеме голяма част от сметката по редица причини. Може би най-важната от тях е, че ядреният риск е на държавата домакин. Последиците от аварията в АЕЦ „Фукушима" до момента струват на Япония около 300 млрд. долара. Да не чуе дяволът, но представяте ли си какво би означавала подобна авария за България? Освен това ще са нужни 700-800 млн. евро за да бъде свързана централата към електропреносната мрежа, плюс неизвестно колко милиарда за извеждане от експлоатация и погребване на ядреното гориво. Все пак според мен е по-важно какво ще стане със седми блок на АЕЦ „Козлодуй".
- Вече няколко пъти се каза, че двата проекта не се изключват взаимно.
- Добре, но какъв реактор ще се инсталира в „Козлодуй"? А в „Белене"? Или искаме три руски реактора? Интересът на България в ядрената енергетика, ако продължаваме да я развиваме, е да се използват технологии от най-ново поколение на най-добра цена. А в „Белене" - с цялото ми уважение към Русия, се предлага технология от 1992 г. Така че най-чисто би било да се продаде всичко, което сме платили.
- А после?
- Първият и най-добър вариант е: всичко се продава и се прави нов конкурс за централата в Козлодуй. Втори, по-малко добър вариант, ако това е условието за приятелското прекратяване на проекта „Белене", е да се използва готовият руски реактор в „Козлодуй", но всичко останало да е най-доброто на пазара. Но това може да стане само ако няма претенции за неустойки от руска страна към „Белене". Третият вариант - той не е добър, е да наредим руски реактори в Козлодуй, Белене, а може би после в Златни пясъци, Петрич, Стара Загора и Боровец. Това, което имаме в ядрената енергетика, е наш актив. Сега би било трудно да започнеш от нулата. Затова основното усилие трябва да бъде за продължаване живота на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй" с поне 20 години и внимателно да избираме най-добрата технология за седми блок. Трябва да е ясно, че токът от всяка нова ядрена мощност ще ни струва поне четири пъти повече, отколкото от „Козлодуй".
- В министерството от вашия екип остана само един зам.-министър - Иво Маринов. Говори се за чистка на хората на Трайчо Трайков. Защо се стигна дотук?
- Човек би могъл да остане и с такова впечатление. В някои случаи в кадровите назначения партийната линия е доминираща. В провежданите политики обаче засега виждам приемственост. Например по отношение на действията ни за създаване на технопаркове, иновативни предприятия, енергийна ефективност, евтини кредити.
- Дойдохте от частния бизнес и се върнахте там. Съжалявате ли за тези две години и половина във властта?
- Сега чета книга, която описва в детайли политическите решения на американското правителство в началото на кризата. Направи ми впечатление как високопоставени хора от бизнеса поемат краткосрочни задачи в правителството, при което губят много във финансово отношение, но го правят, защото е престижно и важно за страната. Аз също гледам на нещата по подобен начин - като на мисия.
- Очаквахте ли, че ще се наложи да напуснете правителството преждевременно?
- Винаги съм бил готов за развитие, което отговаря на особеностите на българския политически пейзаж. Имаше достатъчно кризисни моменти по времето, когато бях министър. Но според мен е изключително важно да имаш гръбнак, който не може да се огъва безкрайно. Иначе мисията, която сме дошли да изпълним, губи смисъл. Няма значение колко дълго е това. Важното е да правиш нещата по начина, по който ги разбираш.
- Хората вече не вярват, че някой влиза в политиката с чисти намерения.
- Напълно разбирам това усещане. Дори сега го разбирам по-добре отпреди. Но трябва да кажа, че доста хора стават депутати или министри с намерение да променят нещата. Повече хора, отколкото си представяме, влизат с такива идеи във властта, но за съжаление много малко излизат от нея по същия начин.
- Какво се променя в главите им?
- Не знам доколко българската машина е различна от други страни, но със сигурност в Европа има по-добри примери за управление на държавата. Говорил съм си с приятели, преди да стана министър, за успехите ни във футбола през 1993-1996 г. Дотогава не сме имали някакви особени постижения, но в един момент се появи една критично голяма маса от добри футболисти, които промениха изцяло картината. Така е и в политиката. Смятам, че ако има един отбор от достатъчно убедени хора, нещата могат да се променят. Когато аз станах министър, мислех, че има точно такъв отбор.
- А сега какво мислите?
- Сега гледам на живота по-реалистично.