- Кои са най-важните решения на Общинския съвет през изминалата 2010 г.?
- Безспорно според мен едно от най-важните решения беше това, че не допуснахме повишение на местните данъци и такси, независимо от огромното желание на немалка част от съветниците и администрацията за техния скок. Смятам, че в условия на тежка икономическа криза това беше една от възможностите ОбС да облекчи живота на варненци.
На второ място мога да поставя програмата за строителство на нови детски градини и разширяване на съществуващите - по една в районите "Владиславово", "Приморски" и "Одесос", изграждане на новата сграда на училище "Васил Левски" в кв. "Аспарухово", на многофункционална спорта зала в двора на Първа езикова гимназия.
За жалост, след това, което се случи в края на март (бел. ред. - Борислав Гуцанов беше арестуван, а малко след това и сменен на поста председател на ОбС от "гербера" Николай Апостолов), по-голямата част от тези решения останаха само на хартия в протоколите от заседанията.
През предходните години се отваряха по няколко чисто нови детски градини, откривахме големи пътни отсечки, построи се спортно-атракционният парк "Младост", завършихме напълно канализацията на "Галата", до голяма степен този процес приключи и във "Виница", заделяхме средства за ремонти на болниците, за нова апаратура, започна изграждането на новото крило на онкоболницата в кв. "Аспарухово". През изминалата 2010 г. обаче в това отношение не само направихме крачка, ами дори тичешком тръгнахме в обратната посока.
Затова смятам, че е наложително да се търси отговор на въпроса кой ще понесе отговорността за това, че заради политически амбиции и партийни противоборства пропаднаха не само плановете, начертани в началото на годината, а и беше зачеркната една дългосрочна перспектива за развитие на Варна.
- Каква е оценката Ви за работата на местния парламент през годината? Какви грешки се допуснаха и кои са успехите на ОбС на фона на икономическата криза?
- Считам, че капацитетът, с който можеше да работи ОбС, е в пъти по-голям. Това, което се случи в края на март, остави траен отпечатък и още почти в началото на година колегите ми от на практика най-важния местен управленски орган бяха силно разконцентрирани и дори уплашени. Което пък доказа, че с полицейщина и насаждане на страх град и държава не се управляват. Диалог, а не страх е ключовата дума за добро управление.
Ако не беше този развой на събитията, много неща можеха да се свършат. Силно се надявам и ще направя каквото мога и каквото зависи от мен през тази година да продължат големите инфраструктурни проекти. Казвал съм го много пъти и няма да се уморя да го повтарям, че в условията на криза това е единствената възможност за нови работни места, респ. за финансова сигурност на стотици варненски семейства, които в момента по една или друга причина са останали без работа, без средства, за да осигурят нормално всекидневие за себе си и за децата си. Затова и ние от БСП неслучайно чертаехме програмата за изграждане на новия контейнерен терминал и атракционната зона в зоната на настоящото пристанище. Осигурено беше и финансиране от японското правителство. Подобни проекти като този и вторият мост над канала, околовръстният ринг като част от международна магистрала можеха да отворят работни места, а оттам да съживят бизнеса и потреблението, да помогнат на Варна да се приплъзне покрай кризата.
- Какво пропусна да свърши през 2010 г. Общинският съвет?
- Пропусна равенството между криза и възможност. Като не даде старт на големите проекти и не ги направи големи обекти, пропусна най-важния момент за града и за хората. Смятам, че шансът на Варна е точно в тези големи проекти. Както и смятам, че работата в тази насока не бива да спира.
Затова преди няколко дни, най-вече като варненец, призовах колегите си от всички политически партии в града да загърбим политическите си пристрастия и да поставим бъдещето на Варна на предна позиция. Хората вече не се вълнуват от политическите ни битки, а искат най-накрая да живеят по-добре. За 20 години демокрация ние се превърнахме в държава на отричането. Ясно е, че няма как да вървим напред, ако всеки следващ в управлението задрасква това, което друг преди него е започнал, и то само защото е от различна партия. Във всеки един човек, във всяка партия има положителни идеи и те трябва да бъдат откривани и използвани, а не отричани. Смятам, че подписването на меморандум, на план за бъдещото развитие на Варна от всички партии, който да се следва и спазва като Конституция на града, независимо от това кой е на власт, е тест за политическа зрялост и отговорност към хората. В този меморандум трябва да бъдат записани приоритетите на Варна за следващите 10-20 и повече години и те неизменно да се следват. Силно се надявам това да се случи, защото така ще можем да докажем, че тук, във Варна, сме различни, че най-накрая сме разбрали смисъла на думите на хан Кубрат за здравината на снопа пръчки и тези на Омуртаг - „Човек и добре да живее - умира и друг се ражда, и нека роденият след него, като гледа тези (писмена), си спомни този, който ги е направил", от колоната, която все още крепи църквата „Св. Четиридесет мъченици". Твърдя, че доза добър местен шовинизъм само може да помогне на нас като варненци и на Варна като град, който да бъде различен от останалите.
- Плюс или минус за ОбС е т. нар. плаващо мнозинство?
- Мнозинствата могат да бъдат всякакви и не това е най-важното, най- доброто или най-страшното. Важно е членовете на ОбС да разбират кои са правилните решения за града, да успяват да ги отстояват и осъществяват. Всички виждаме, че състоянието на Варна в момента не е това, което варненци заслужават, и не е това, което те са свиквали да виждат. Най-важната ни задача през 2011-а като управленски орган е да успеем с действията си да им осигурим самочувствие, че живеят наистина в европейски град.
- Кои са приоритетите на ОбС за 2011 г. и какви са очакванията ви за работата на съветниците в оставащите месеци преди края на мандата?
- За жалост, през последните месеци на старата година не чух и не видях приоритетите за работа в ОбС и това, мисля, е една от най-големите беди. Водещи в залата основно бяха теми за заменки - нещо забравено от години в съвета, за смяна на директори, за смяна на председатели на комисии и т.н Нещо, което ме връща в първите години на демокрацията, когато този стил на действие и на работа беше водещ. Сега обаче не сме 1989 г., а 2011 г. и най-накрая сме длъжни да прогледнем и да видим, че омразата и политическите битки не водят доникъде. Затова пак ще кажа, че само с диалог можем да бъдем полезни на хората, които са ни пратили в ОбС.
Затова и още на сесията през месец януари ще предложа на колегите си в залата моето виждане за най-спешните задачи, по които трябва да работим.
И ако ми позволите, в края на този разговор бих искал да поздравя вашите читатели и всички варненци с новата година и да им пожелая тя да бъде най-успешната за тях и за близките им. Нека има здраве, късмет, щастие и... доза местен шовинизъм по Хемингуей.