Дебатите в Европейския парламент за ситуацията в България са сред водещите теми на веснниците.

„Европейската комисия наблюдава с известна загриженост последните събития в България, настоява реформите да продължат и няма да се поколебае да използва всички средства, с които разполага, за да гарантира, че държавите членки спазват изцяло задълженията си по европейското законодателство.

Това заяви заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг в Европейския парламент Страсбург, където в пленарна зала беше обсъдена ситуацията в България.

Рединг призова всички политически сили в България да постигнат съгласие за стабилността и напредъка на държавата, предаде БТА. По думите ѝ настоящите протести в страната показват необходимостта от реформи и дълбоката загриженост на българското общество за върховенството на закона.

Тя добави, че сред лостовете за влияние на Еврокомисията е механизмът за сътрудничество и проверка на България, който ще продължи да бъде прилаган, както вече беше отбелязал и председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу. В ЕС са необходими допълнителни способности за осигуряването на върховенство на закона, посочи тя.

Оставаме бдителни към България, посочи Рединг и отново подчерта, че Брюксел няма да се поколебае да използва всички инструменти, с които разполага, ако се докажат възможни нарушения на европейското право. По нейните думи Еврокомисията е действала решително с Унгария и би направила същото и с други държави от ЕС. Темата за Унгария беше обсъдена на предходния дебат, като още по време на него започнаха аргументите с България...

Потвърдиха се предварителните очаквания, че в българските дебати основен акцент ще бъде ролята на партия "Атака" в настоящия политически живот у нас.

По повод назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС еврокомисарят отбеляза, че Брюксел е наблюдавала с известна тревога и е приветства неговото оттегляне. "Това беше тревожна стъпка не само за комисията, но преди всичко за българското общество. Трябва друг подход при следващите назначения, те трябва да бъдат извършвани при открит и прозрачен процес, основан на качествата на различните кандидати", допълни Рединг..." - в. „Дневник".

„Европейската комисия приветства, че българският парламент отмени спорното назначение. Това заяви комисар Вивиан Рединг, заместник-председател на Европейската комисия, на дебата за ситуацията в България в Европейския парламент в Страсбург...

Председателят на ЕК Барозу заяви на среща с Пламен Орешарски, премиер на България, че развитието на обстановката поражда безпокойство не само у комисията, но и сред българското общество. Бъдещото назначение на стратегически постове трябва да става въз основата на процес, който е открит и прозрачен, каза комисар Рединг...

Искаме нови избори в България. Това каза Манфред Вебер, евродепутат от ЕНП в ЕП, на дебата за ситуацията в България в Европейския парламент в Страсбург.

Той попита какво се случва в България, пари ли са дадени, постове ли са обещани. Още първите решения на това правителство са доста обезпокояващи, каза Манфред Вебер.

Той беше подкрепен и от българският евродепутат Димитър Стоянов, които също поиска нови избори.

Десетки хиляди граждани протестират по улиците за случващото се в страната. Това не е добър признак за демокрацията и върховенството в закона. Надявам се, че Вивиан Рединг, заместник-председателят на ЕК, ще продължат да следят случващото се в България. ЕНП ще направи всичко възможно върховенството на закона да се върне в България. Искаме нови избори, каза Манфред Вебер.

Евгени Кирилов от Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент каза: Досега "Атака" не е гласувала за нас, откога регистрацията в парламента се приема за подкрепа. ГЕРБ вече един месец не е в този парламент. Ние се нуждаем от опозиция. Можем ли да работим съвместно, каза Евгени Кирилов...

Евродепутатът Илияна Йотова отговори на Манфред Вебер от ЕНП: Страдате от особен вид раздвоение. Преди малко в дебата за Унгария защитавахте едни принципи, сега за България сте на други принципи. С какво право точно вие ще се обявявате против законно избраното българско правителство, волята на българския народ, и ще искате предсрочни избори? Аз искам ли предсрочни избори в Германия - попита Илияна Йотова..." - в. „Труд".

„Европейският парламент (ЕП) енергично поиска от БСП да се разграничи от "Атака", а като извънредна точка в дневния си ред включи дебат за положението в България. Разискванията започнаха веднага след дискусията за нарушаването на основните човешки права в Унгария. Двата дебата в Страсбург се преплетоха, защото социалистите, либералите и зелените нападнаха дясното правителство на унгарския премиер Виктор Орбан, а десницата от Европейската народна партия (ЕНП) им отвърна, че прилагат двойни стандарти, защото си затварят очите за сходни нарушения на върховенството на закона и свободата на медиите в България, където на власт е левицата...

Часове преди сблъсъка в пленарната зала лично председателят на групата на социалистите Ханес Свобода призова Станишев да се разграничи от "Атака", защото поставя левицата в уязвимо положение. От парламентарната група на ЕНП, която подкрепя ГЕРБ, пък обявиха в декларация, че "предвожданото от българските социалисти коалиционно правителство не разполага с мнозинство в Народното събрание и разчита на услужливото парламентарно поведение на ултранационалистическата, ксенофобска и антиевропейска партия "Атака". ЕНП смята, че в нападките на председателя на Народното събрание Михаил Миков срещу българските медии, че "отразяват неуместно" протестите, намират своя отзвук и изказвания на лидера на "Атака" Волен Сидеров. Десните евродепутати подложиха правителството на Орешарски на остра критика, че се заиграва с националисти, ксенофоби, антисемити и антиевропейци. Пръв направи сравнение между Унгария и България председателят на Еврокомисията Жозе Барозу, който заяви, че "от събитията в Унгария и България може да се направи общ извод - трябва да се гарантира свободата на словото и медиите, както и независимостта на съдебната система".

Обвинения за двойни стандарти прелетяха вчера многократно между левицата и десницата в Европарламента. Маркус Вебер (ЕНП) настоя в България да се проведат извънредни избори, тъй като, приемайки подкрепата на "Атака", БСП е сключила "сделка с дявола"..." - в. „Сега".

Вестниците продължават да следят и протестите в страната.

„След протестното пиене на кафе днес пред Народното събрание и броени часови преди планираната за утре целодневна блокада на парламента, днес пред Министерски съвет за пореден път се събират недоволните от управлението на кабинета "Орешарски"...

Деветнадесетият ден на протест в София отново премина без инциденти, при сериозно участие и традиционното добро настроение. Забелязаха се нови плакати, но исканията останаха старите - незабавна оставка на кабинета "Орешарски". Хората са категорични, че няма да се откажат, за да не "победи позорът на нацията, гордостта на нацията", както се изрази режисьорът Стоян Радев тази сутрин.

За утре сутрин е предвидено ново "ескалиране" на протестните действия с инициативата, получила името "Кафе с вечеря". Това ще рече, че Народното събрание ще бъде блокирано от 8 ч. сутринта до вечерта, когато тръгва протест №20 от Министерски съвет..." - в. „Дневник".

„Начините на демонстриране на искането за оставка продължават да се разширяват. След като миналата седмица към вечерния протест беше добавено сутрешното пиене на кафе пред парламента, за сряда има призив за целодневна блокада на Народното събрание.

Протестът се „разширява" и териториално. Във вторник група протестиращи се появиха пред дома на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в Банкя с викове „Бойко - дезертьор" и призиви да се върне в парламента. Тази акция беше предшествана от флашмоб в понеделник, който спря кортежа на премиера Пламен Орешарски в Бояна.

Както винаги почти всеки ден има новини, които разбунват духовете в социалните мрежи. Във вторник затова се погрижиха публикации, че протестиращите са платени, което доведе до шеги и груби сметки колко струва издръжката на няколко хиляди души вече почти двайсет дни.

Пред НДК паралелно отново се провежда и контрапротестът в защита на кабинета. Хората там настояват правителството да получи глътка въздух, за да покаже какво може...

В Пловдив отново блокираха жп-линиите на Централна гара.

В Бургас протестиращите блокираха централно кръстовище в града - до Старата поща.

Благоевградчани пък блокираха международния път Е79. Освен срещу правителството те протестират и срещу областния управител Муса Палев..." - в. „Стандарт".

Вестниците в сряда съобщават също, че президентът Плевнелиев не наложи вето върху промените в закона за енергетиката.

„Президентът Росен Плевнелиев издаде указ за обнародване на променения преди седмица Закон за енергетиката, приет на 28 юни 2013 година от 42-то Народно събрание. Според държавния глава приетите изменения са стъпка в правилната посока, но не са достатъчни, за да решат натрупаните през годините сериозни проблеми в енергетиката.

"За решаването им са необходими систематични и последователни действия за постигане на основната цел, а именно устойчиво развитие на сектор енергетика", е позицията на държавния глава.

Измененията в Закона бяха приети много бързо като за целта енергийната парламенатрна комисия заседаваше и до полунощ. С промените се въвежда правилото, че НЕК не е дължна да изкупува тока от всички производители, а само най-евтиния, произвеждан от АЕЦ "Козлодуй" и "Марица изток 2". Бяха въведени и други рестрикции, чиято цел според управляващото мнозинство е да даде възможност да спадне цената на тока.

След одобрението на промените различни представители на БСП всеки ден призоваваха президента да подпише указ за обнародването на закона като коментираха, че не очакват противното, което би означавало да се подкрепи "енергийната мафия". самият министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев заплаши, че ако се наложи вето, токът от 1 юли може да поскъпне с 40 на сто вместо да поевтинее с 5 процента. Няколко браншови организации пък настояха президентът да наложи вето върху закона.

Преди да се приемат промените в закона, което стана в последния работен ден на юни, депутатите гласуваха да се удължи с месец - до 31 юли регулаторния период, в който ДКЕВР може да определи цената на тока. Досега това ставаше преди 1 юли..." - в. „Дневник".

„Плевнелиев посочва, че "либерализирането на енергийния пазар трябва да продължи с ускорени темпове. Редно е българските граждани, както останалите европейци, свободно да избират доставчика си на електроенергия. Само въвеждането на свободен енергиен пазар ще доведе до устойчив модел и сигурност у хората, че плащат толкова, колкото трябва, за услугата, която получават. Българската енергетика трябва да се развива при ясни правила и пазарни принципи, а не под натиск за административно намаляване на цените", заявява Плевнелиев.

"Само преди месец приключиха анализите на Европейската комисия и на Световната банка на сектор енергетика, в които съвсем обективно бяха изложени конкретните проблеми и възможните стъпки за тяхното решаване. Сега компетентните органи трябва ясно да посочат приемат ли изводите и препоръките в тези доклади и кои от тях и в какви срокове ще изпълнят.

От анализите е видно, че Енергийната стратегия на страната не отговаря на ситуацията в сектора и на бъдещите потребности от електрическа енергия. Затова е наложително диалогът с Европейската комисия и Световната банка да продължи, както за решаване на тежките проблеми в енергетиката, така и за актуализиране на Енергийната стратегия на страната", смята президентът...

Той напомня и за необходимостта ДКЕВР да бъде ефективен и независим регулатор, който да се избира по публичен и прозрачен начин. Сега приетият закон не предвижда мерки в тази посока и според президента е необходимо да бъдат предприети действия за реализиране на тази цел.

По думите му законът дава възможност за ограничаване на производството на електроенергия при претоварване на системата. Това обаче трябва да стане при ясно разписани правила, което ще донесе сигурност и предвидимост за инвеститорите.

Такива правила са необходими и при изкупуването на електроенергия на преференциални цени от заводските централи..." - в. „Стандарт".

Поредният гаф с назначенията във властта също намира място на страниците на всекидневниците.

„Премиерът Пламен Орешарски назначи Иван Йорданов за заместник-министри на правосъдието, съобщиха от правителствената информационна служба малко след 17 часа. Час по-късно стана ясно, че Йорданов, който в момента е управляващ Консулството на България във Франкфурт, не е съгласен да заеме поста. Това потвърди и самият той пред кореспондента на „24 часа" в Германия Капка Тодорова. Йорданов обясни, че не е давал съгласието си да стане зам.-министър.

В контра аргумент на това правосъдният министър Зинаида Златанова заяви, че го е поканила за негов заместник като външен експерт и надпартийна кандидатура, а той е приел. Защото се е отказал впоследствие обаче остава неясно.

Уважавам решението на г-н Иван Йорданов да откаже назначението си за заместник-министър на правосъдието, каза вицепремиерът и министър на правосъдието.

Тя посочи, че кандидатурата на Йорданов е била представена от партийна централа. „След като се запознах с биографията на г-н Йорданов, измежду многото други кандидатури, които имам, счетох, че той е подходящ за поста на заместник-министър", посочи още правосъдният министър.

„Приемам отказа на г-н Йорданов и разбирам нерешителността му. Това са тежки и лични решения, през които и аз съм минала съвсем наскоро и които изискват проява на смелост и отговорност пред държавата", допълни Златанова..." - в. „24 часа".

„Пореден гаф с назначението на зам.-министри сътвори правителството.

Вчера бяха назначени за зам.-министри на правосъдието. От правителството съобщиха, че единият е консулът ни във Франкфурт Иван Йорданов, но той отрече да е давал съгласие за това. По тази повод вицепремиерът Зинаида Златанова заяви, че разбира мотивите му, както и че тя самата е била поставена пред труден избор, за да приеме назначението си.

За първи път в най-новата ни история човек без юридическо образование бе назначен за зам.-министър на правосъдието. Това е инженер Илия Ангелов, който вчера получи поста със заповед на премиера Пламен Орешарски. Ангелов е магистър по технология на машиностроенето, завършил е и охрана на обществения ред в Академията на МВР. В биографията му, разпространена от Министерския съвет, пише, че е бил технолог в завода за мотокари в Пловдив и полицай. "Труд" попита какви са мотивите да бъде избран за поста.

Обяснението, което получихме от Министерството на правосъдието, бе, че до миналата година, когато е бил пенсиониран, той е бил шеф на звеното за съдебна охрана в Пловдив, ползва се с добро име в системата, почтен е и има опит..." - в. „Труд".

Промените в изборния кодекс и в закона за политическите партии също са сред темите на вестниците в сряда.

„БСП готви удар по субсидията на малките партии

Парите на големите формации ще намалеят, а на извънпарламентарните ще паднат наполовина

Въпреки уверенията, че не смята да лишава малките партии от субсидия, БСП готви неголямо намаление на средствата от хазната за големите формации, но за сметка на това промените в Закона за политическите партии ще ударят жестоко извънпарламентарните сили. Това показват изчисленията по няколкото варианта за поправки в закона, които се обсъждат в левицата. За готвеното редуциране на средствата съобщи вчера и соцлидерът Сергей Станишев, без да навлиза в подробности с колко ще бъде то. В момента се правели сметки. "Сега" научи, че вариантите са няколко, но почти сигурно ще бъде променен механизмът за определяне на сумата, която политическите субекти получават. Сега партиите вътре и извън парламента (които са получили поне 1% на последния парламентарен вот) вземат по 12 лв. на глас. С промяната пари вече ще се отпускат не само на глас, но и за депутат. Така например се предвиждат 6 лв. на глас, но отделно ще се отпускат и пари за влязъл в НС. Такова е предложението на Георги Кадиев от левицата, който иска всяка партия да получи твърда сума от 45 хил. лв. на година за всеки народен представител. В работна група на БСП се обсъжда и възможността добавката да е още 2 лв. на глас плюс 6-те лв. по регламент..." - в. „Сега".

„С електронна анкета гражданите да изразят предпочитания по каква система да се избират депутатите. Това се ангажира вчера по време на 4-часови консултации зам.-председателят на НС и шеф на комисията за изработване на нов кодекс Мая Манолова. Те бяха трети поред и втори, провеждани в пленарната зала на парламента. Идеята за електронна анкета лансира Янко Петров, прочул се по време на февруарските събития на Орлов мост, който обаче сега не протестира.

Нещо повече - за да демонстрира, че за нея всяко мнение е важно, Манолова изрази желание да посещава и сбирки на "Свободни, можещи, силни", които се провеждали всеки вторник вечерта. "Мога да се включа, стига да не са тайни или забранени за депутати", предложи отривисто тя..." - в. „Труд".