Първи студена вода пиха собствениците на „Мол Варна". Още през 2010 г. на шотландския гигант „Милър дивелъпмънтс" не му понесе влажният въздух край морето и той се отказа от собствеността си. Направи го фино и нежно като по учебник - без шумни фалити и тежки процедури по несъстоятелност. Просто прехвърли мола на дружество, близко до финансиращата банка Райфайзен.
През 2011 г. се появиха информации за проблеми с „Варна тауърс" и с „Галерия Варна", чието откриване се отлага от няколко години. А лошите новини ескалираха в последните дни: „Кулите на Варна" влязоха в процедура по несъстоятелност, а собствениците на „Гранд мол" изпитват спешна нужда от капитал.
Проблемът е, че потреблението във Варна е слабо, за да превърне действащите 4 мола в печеливши обекта. В последните няколко години рязко се влошиха резултатите на двете корабостроителници. Силният сезон за шопинг центровете е лятото, когато туроператори возят автобуси с чуждестранни туристи от близките курорти „Албена" и Златни пясъци. Но „една птичка лято не прави". Неслучайно неприятните събития сега лъсват точно в разгара на сезона.
Консултанти са единодушни, че място за повече молове във Варна няма. Затова не е чудно, че собствениците на „Галерия Варна" от месеци умуват в какво да се превърне обектът. Може да вземат пример от бившия „Пфое мол", част от който беше преустроен в офис площи.
„Ако всички обявени намерения за изграждане на молове във Варна се реализират, търговските площи, които ще излязат на пазара, няма как да бъдат отдадени под наем. Това ще бъде пагубно за тях", това са думи на Добромир Ганев от края на 2007 г. Управителят на „Форос" излезе лош пророк.
Търговските центрове в някои градове станаха прекалено много. Ако се вземе предвид връзката между покупателната способност на населението и действащите търговски площи, вече свети червена светлина за Варна, Русе и Стара Загора, предупреди неотдавна Иглика Йорданова от „Колиърс".
„Икономиката тръгна назад в последните 2-3 години и Варна извън летния сезон е един провинциален град. Цялата публика от Североизточна България може да напълни мол и половина. За другите място няма. Ако тепърва ще се открива нов комплекс, трябва да е нещо иновативно, различно. Иначе няма шанс", коментира Христо Цветков, управител на „Явлена Варна".
На по-различно мнение е Красимир Узунов, пионерът в изграждането на варненски молове. „И 4-5 мола могат да съжителстват успешно в града, стига да имаше градоустройствена политика. Не е правилно всичките търговски центрове да са разположени в радиус от 1 километър", коментира бившият собственик на „Мол Варна".
„Галерия", казино и още нещо...
Началото на 2009 г. - тогава по план трябваше да гърми шампанското за откриването на „Галерия Варна". Но бутилките още се изстудяват. И както е тръгнало, чашите ще останат празни поне до 2013 г.
Намеренията на мажоритарния инвеститор - полската компания „Глоуб трейд сентър" (GTC) - бяха да разкрият верига от 4 търговски „галерии" в страната. Избрани бяха градовете Варна, Бургас, Стара Загора и Русе. Варненският мол трябваше да тръгне преди бургаския, но се случи точно обратното. „Галерия Бургас" бе открит на 15 май т.г., а варненският обект трета година стои във фаза „замразен".
Ако човек минава покрай ъгъла на бул. „Република" и „Сливница", знае, че още през 2009 г. бе завършен грубият строеж на „Галерия Варна", както и фасадата. Остават довършителните работи. Но за да влязат майсторите вътре, собственикът трябва да има представа какви наематели ще пусне. А бъдещето на варненската галерия е „тъмна Индия".
Трима независими консултанти потвърдиха за „Преса", че GTC готви изцяло нова концепция на обекта. Идеята е да се бяга от поредния варненски мол. Засега информацията е оскъдна. Според наши източници поляците искат да наблегнат на развлекателните площи и на заведенията и да намалят броя магазини. Преди време стана ясно, че в „галерията" със сигурност влиза кинооператорът „Синема сити", който засега не е представен в морската столица. За да черпят вдъхновение, мениджъри на обекта са посещавали Лас Вегас, известен с безбройните си казина, игрални зали и шоу програми.
Засега обаче няма официално потвърждение, че „Галерия Варна" ще се превърне в най-голямото казино по морето. Има обаче опция площите в мола да бъдат дадени на няколко големи наематели.
През 2009 г. беше съобщено, че за 50% площите в „Галерия Варна" има предварителни договори. Но после от GTC признаха, че са преустановили строителството заради незадоволителното търсене на търговски площи. И се случи най-лошото - в края на миналата година GTC съобщиха, че имат затруднения с обслужването на кредита, изтеглен за изграждане на „Галерия Варна". При това положение заемът стана предсрочно изискуем и имаше сериозна опасност унгарските банки МКБ и ОТП да си вземат мола. Глътката въздух дойде през февруари т.г., когато стана ясно, че инвеститорът е договорил разсрочването на дълга.
„Гранд мол" или...
„Гранд мол" е добре, има прилична заетост, отварят се нови магазини. Но собственикът му хич не е добре." Така консултанти по търговски площи обрисуват ситуацията с комплекса до варненската автогара. И наистина - ако човек се разходи из „Гранд мол", наистина би останал с впечатление, че всичко върви по план. През тази година договори подписаха гръцката модна верига „Бадо", полската козметична верига „Инглот", „Стефанел", „Nike & kix" плюс българските „Еуфория" и Za-Za (бельо) и Leather (кожа). Те се присъединиха към „старите" наематели „Зара", „Бершка", H&M, "Адидас" и хипермаркет „Карфур". Заетостта в мола вече наближава 85%. Къде тогава е проблемът? В кредитите.
Към края на 2011 г. „Оркид дивелъпмънтс груп" има 118,4 млн. евро задължения към финансови институции. По-рано през годината дружеството успя да предоговори заемите за два от проектите си във Варна - „Оркид гардънс" (17,6 млн. евро) и „Оркид сентър" (3,1 млн. евро). Но най-големият борч бе взет за изграждането на „Гранд мол". Две унгарски банки - МКБ банк и ОТП банк, заедно с българските им поделения МКБ Юнионбанк и ДСК банк отпуснаха синдикиран заем на стойност 97,6 млн. евро.
През настоящата година „Оркид" трябва да покрие задължения към банки на обща стойност 15,8 млн. евро. В същото време за цялата 2011 г. приходите на дружеството са 12,3 млн. евро. Е, тогава на всички е ясно защо е тази спешна нужда от капитал.
Молът, който (не) стана офис център
Първият варненски мол, който се наложи да смени концепцията предвид отлива на клиенти, беше „Пфое мол". Най-малкият варненски шопинг център бе открит през декември 2007 г. и 4 години по-късно бе прекръстен на „Шопинг аутлет център". Това се случи след смяната на собствеността - автомобилният дистрибутор „Мото Пфое" продаде обекта на местната фирма „Водстрой 98".
Новите притежатели имаха явно намерение да акцентират върху аутлет формата - продажба на по-евтини стоки от минали колекции. Но и това се оказа временно. Поредната изненада дойде през 2011 г., когато Варненската община реши да купи част от сградата и да настани там служителите от районно кметство „Младост". След критики за непрозрачна процедура обаче сделката се разсъхна. От пресцентъра на район „Младост" заявиха за „Преса", че местенето на администрацията е пропаднало и общинският съвет е гласувал за отмяна на сделката.
Мениджмънтът на „Шопинг аутлет център" обаче продължава да се надява, че ще привлече районното кметство. Надеждата е, че трансформацията от магазини в офис площи ще помогне на обекта да живне. Междувременно и ключовият наемател „Билла" реши да напусне, а най-посещаваните места в комплекса сега са танцов център и билярд клуб.
Мръсни игри в „двете кули"
В последните дни упорито се заговори за фалит на впечатляващия с архитектурата си комплекс „Варна тауърс", който включва мол и две офис кули. На 13 август е направена първата стъпка към откриване на процедура по несъстоятелност. Търговищкият окръжен съд допусна предварителни обезпечителни мерки и назначи синдик в управата на мола. Поводът е иск от кредитор - регистрираната във Велико Търново фирма „Боел", изградила и поддържаща електроинсталациите в мола. Тя има да взема 900 000 лв. от „Варна тауърс", натрупани основно по време на строителството.
Фирмата обаче не е единствената с просрочени вземания от дружеството. От началото на август модерният мол е с режим на тока. „Енерго про", която купи бизнеса с електроразпределение на Е.ОН, започна предупредителни спирания на електричеството заради неплатени сметки. Всеки ден в пиковите часове - между 16 и 19 ч. или от 17 до 20 часа, работата в търговския център е парализирана. Това се прави, въпреки че офисите на Е.ОН се намират в същата сграда и на практика се блокира и тяхната работа. Електроразпределителната компания е най-големият наемател в офис частта на „Варна тауърс". Двете дружества са обвързани с договор за наем до 2020 г. В края на тази година обаче изтича 2-годишният период, в който те могат да се възползват от прекратяване на договора.
Около 20 дни е забавянето на плащанията към Е.ОН според Марин Згурев, един от съдружниците и управител във „Варна тауърс". По думите му то се наложило заради смяна на собствеността на Е.ОН и преструктуриране на плащанията в тази връзка. „Въпреки че имат четворно по-голямо задължение към нас, от Е.ОН се възползваха от нашето закъснение и от монополното си положение. Инициираха прекъсване на захранването с ясна цел да дискредитират комплекса", смята Згурев. Крайната цел според него е, като се възползват от спирането на тока, да прекратят договора за наем.
Според служители на „Варна тауърс", пожелали анонимност, Е.ОН ще опразни 5-ия и 6-ия етаж от 12-етажните кули още на 15 септември. Официално писмо и потвърждение няма.
„Няма да се стигне до фалит", категоричен е Марин Згурев и изтъква факта, че формално активите на „Варна тауърс" са повече от задълженията й. Съсобственикът обаче не отрече информацията за предприети съкращения на персонала. Компанията се е разделила с един от оперативните си мениджъри. Според Згурев „в реда на нещата е да се оптимизира персоналът по време на криза". Освобождаването на целия помощен персонал от 1 септември не беше потвърдено.
„Бъдещето на „Варна тауърс" зависи от поведението на монополиста - наш наемател, и от мениджмънта на комплекса", заяви управителят. В момента се водят преговори с потенциален инвеститор, който да налее свежи средства в мола. „Надяваме се до 6 месеца това да се случи и „Варна тауърс" да заработи на пълни обороти", заяви Згурев.
„Варна Тауърс" има 76,7 млн. лв. задължения към Пиреос банк. Сумата е нараснала с 8 млн. лв. само за година. Оценката на комплекса, пак по счетоводния документ, е 78 млн. лв.
Заетостта на офисите е 92%, а на търговската част - около 74%, съобщиха от ръководството. В момента е започнало предоговаряне на наемите. „Поради ситуацията, в която се намираме, сме длъжни да дадем облекчени условия на наемателите до достигането на 85% заетост на търговските площи", каза Марин Згурев.