„За мен е изключителен гаф, първо като политик, като партиен лидер, той обрича партията ГЕРБ, слага я под шапката на онези 10-15%, които ще бъдат против проекта за нова атомна централа, не вярвам да са повече. Поне три-четири пъти ще бъдат повече привържениците на строителството на новата централа. Т.е. той обрича партията си, но това не ме интересува. Аз само го констатирам”, заяви по повод променената позиция на ГЕРБ държавният глава на България в периода 2002-2012 г.
По-лошото е, че след като те спряха в парламента проекта „Белене”, след като промениха въпроса, подмениха идеята и изключиха „Белене” - и въпросът стана пределно общ за бъдещето на ядрената ни енергетика, допълни Първанов.
При негативен изход от референдума, зачеркваме изобщо ядрената енергетика
Според него „при един негативен изход от референдума, ние като държава наистина казваме „не” на ядрената енергетика изобщо”. „Така че Борисов поема една изключително тежка отговорност като държавник. При тази изразена категорична позиция на министър-председателя, при този ангажимент, при положение, че на референдума надделеят привържениците на строителството на нова централа, аз мисля, че той е длъжен морално политически да подаде оставка. Така, както го е направил Де Гол при един друг референдум, в който неговата позиция не е минала. Това е достойното, това е мъжкарското поведение, ако използвам жаргона”, посочи Георги Първанов.
Запитан защо премиерът е ревизирал позицията за референдума, експрезидентът каза, че някои си го обясняват с емоционалното състояние на Бойко Борисов. „Той има навика да реагира на някои телевизионни или радиопредавания, включва се в ефира. Може би след това и да съжалява”, каза Георги Първанов.
В случая според предишния президент обаче не ставало дума за емоция. „Аз мисля, че някой му е въздействал много строго, съвсем определено и той не е дооценил и партийните, и държавническите резултати. Ако трябва да говоря малко по-свободно, мисля че това е един от случаите, в които Борисов сгреши доста, изложи се. Казано малко на шега с този си ход спокойно може да претендира за „златната малинка”, там имаше една антинаграда. Не искам да използвам българския й аналог”, каза още по темата Първанов.
Науката може да помогне по казуса с Македония, нужни са обаче контакти
Чудесно е, че се възлага социална поръчка на БАН, коментира експрезидентът по повод вчерашната заръка на премиера Бойко Борисов към учените да подготвят материал за отношенията ни с Македония. Според него обаче може би „трябва спешно, докато се готвят новите изследвания дипломатите да прочетат сегашните заглавия за македонския въпрос. „От тях няма какво да променим, те са актуални и днес”, коментира Георги Първанов.
Според него е добре да се стъпи на научна основа, но науката няма да помогне. „Тогава, когато е необходим такт, когато е необходима дипломатичност, гъвкавост, дори ако щете и, когато е необходима твърдост, няма да седне академика до външния министър и да му подсказва какво точно да каже или какви действия да предприеме. Т.е. необходимо е, може би, едно друго обсъждане, което да включи и историци, и политолози и дипломати, преди всичко. Но най-важното е – трябва да има контакти”, каза предишният държавен глава. Като припомни, че с покойният Борис Трайковски е имал по десетина срещи годишно – не само официални, но и неофициални.
Грешка било да стопираме македонците към ЕС
„Трябва да бъдем остри, трябва да бъдем убедителни, дори ако щете малко по-агресивни в отстояването на своята позиция. Но налагането на вето върху преговорите за членство на Македония в ЕС е нещо, от което ще пострадат не управляващите в Скопие, ще пострадат хората, а това са нашите братя”, каза Първанов по повод позицията на България за членство на Македония в ЕС.
Според него е грешка страната ни да стопира пътя на Македония към ЕС - можело да се потърсят други средства. „В крайна сметка, ако говорим за националната кауза такава, каквато е била разбирана преди повече от 130 години насам, от Освобождението насам, единението може да стане в рамките на ЕС”, допълни предишният президент.
Освен това не трябвало да мислим, че един нов договор, колкото и да е добър той, ще реши проблема с антибългарските писания. „Ако има други отношения, друга атмосфера в междудържавните отношения, то тогава тези автори ще останат в периферията и от само себе си това явление ще умре. Защото със сигурност има такива, които и от двете страни на границата са заинтересовани от изострянето, от конфронтацията”, заключи Първанов.
Преходът - заченат с грях и сбъркан като икономически модел
Президентът на България в периода 2002-2012 гостува в предаването на Дарик „МеждУредие” в рамките на рубриката „20 години по-късно”, като коментира събитията през 2006 г., в която беше избран за втори президентски мандат и събитията отпреди 16 години на днешния 10 януари.
Георги Първанов заяви, че българският преход е бил сгрешен първо като икономически модел, откъдето е дошла и много високата социална цена за голяма част от българите.
„Това звучи като клише, но в крайна сметка виждаме последния европейски доклад, в който се вижда, че ние, българите сме най-застрашени, най-голям е рискът при нас от бедност, от мизерия. Ето това е големият грях на българската политика”, коментира той.
Преходът според Първанов е заченат с този грях и вината на това поколение политици, към което принадлежи и той, е че не са успели да променят нещата. „При нас инерцията продължи, макар че имаше някои позитивни явления”, призна той, давайки за пример конституцията на страната и запазването на политическата стабилност и гражданския мир.
Запитан споделя ли тезата, че преходът в България е бил режисиран той коментира, че сигурно има такива, които са се опитвали да режисират. „Сиви” кардинали има във всяко общество, във всяка държава. Като човек, който е бил или близо до върха в продължение на почти целия преход, като партиен лидер и като президент, мога да кажа, че не съм усетил подобен опит за режисиране да влияе рязко на процесите в страната”, каза Георги Първанов.