Регистрация
Направи Moreto.net начална страница
Начало
Пътеводител
Новини
Афиш
Снимки
Обяви

Доц. д-р Даниела Петрова: В Черно море цъка екологична бомба със закъснител

Петък, 15 Юни 2012 15:56
Източник: Черно Море    / Стефан Денков   
- Намаляват ли рибните запаси в Черно море?

- Намаляват, но не само в Черно море, а и в Световния океан. Този факт е научно доказан, като сред основните причини са замърсяването, климатичните промени и безразборният преулов на риба. Не можем до безкрай да използваме морските ресурси, трябва да намерим начин за баланс, така че океаните и моретата да си починат малко от промишления улов. Това може да стане чрез насочване към аквакултурите. Имаме виждания, предложения, работим по първите аквакултури. Вярно, мидата е най-разпространената аквакултура, но имаме идейни проекти и за изкуствено отглеждане на калкан, кефал, пъстърва и др. Наскоро излезе от печат Наръчник на предприемача, в който сме описали видовете, които могат да се отглеждат изкуствено. На този етап предимно се отглеждат сладководните видове, защото е по-лесно. В морето става по-трудно и затова се насочваме към изнасяне на брега.

- Какви са тенденциите на екологичното състояние на Черно море?

- На този етап замърсяванията донякъде са овладени поради това, че през 90-те години икономиката намаля, замърсителите ги няма. Тази тенденция на изчистване на морето продължава. Намаляват цъфтежите на фитопланктона, което е показател за еутрофикацията. Но аз и сега твърдя онова, което казвах преди 20 години - с появата на новия вид Мнемиопсис лейди - този процес е бомба със закъснител. Ние смятаме, че морето се очиства, но къде отива целият микс, който се излива в него? Черно море е затворен басейн, теченията го завъртат, наслагват го на дъното, биохимичният цикъл не спира и в един момент всичко това може пак да се издигне нагоре и да се възродят признаците на еутрофикацията.

- Има ли опасност и сероводородът да се издигне, както се твърди от някои експерти?

- Не. За него не говоря. За мен подобни твърдения са спекулация. Сероводородът е характерен за Черно море. Имало го от преди милиони години. Може леко да се покачва, но чак пък да завладее цялото море, това не може да се случи, смятам аз, въпреки че не съм геолог. Това, което наблюдавам, е по-скоро в световен план и е свързано с моята специалност - фитопланктона. Става дума за появявата на дребни фитопланктонни организми, което до голяма степен произтича от климатичните промени.

- Излиза, че продължавате да се тревожите за екоравновесието на морето?

- Когато говорим за замърсяването, като учен смятам, че не трябва да бъдем спокойни. Казваме, морето се очиства, намаляват цъфтежите, показателите са по-добри. Но смятам, че все още не можем да бъдем спокойни за чистотата на черноморските води. В нашия институт съм намерила данни още за периода от 1932 до 1954 г., които показват една цикличност в бума на цъфтежите - на всеки 10 - 15 г. се появява, после затихва. Обяснението е в замърсяването на Черно море. През 60-те и 70-те години се е наблюдавал чист период, после идва еутрофикацията, свързана с цъфтеж на фитопланктон, и като следствие, измиране на дънните риби поради липса на кислород. После през 1995 - 1996 г. тези показатели започнаха пак да намаляват. Наистина не мога да бъда спокойна, че Черно море вече е чисто, трябват изследвания, далновиден мениджмънт и контрол.

- Кои продължават да бъдат най-големите замърсители?

- На първо място са големите реки, които се вливат в морето – Дунав, Днепър... Но да не забравяме, че замърсяването на най-голямата ни река не е характерно за всички дунавски държави. Много от тях изградиха модерни пречиствателни станции и реката на тяхна територия е толкова чиста, че дори се развива риболовът. За съжаление това не се отнася за долното течение от Сърбия насам. Съвсем малко са градове, които имат пречиствателни станции, въпреки че вече сме в XXI в. Това се отнася и за черноморското ни крайбрежие. В случая просто нямам коментар!...

- Значи не сте оптимист за биоразнообразието в Черно море?

- Нямам основания да бъда оптимист. За мен биоразнообразието продължава застрашително да намалява.

- Дълги години сериозен замърсител беше и безразборното изхвърляне на баластните води на корабите, това продължава ли да е проблем?

- Наистина това е другата опасност, която в същото време води и до някои интересни явления в биоразнообразието на Черно море. Става дума за т.нар. инвазивни видове, които идват с баластните води на корабите. През 2008 - 2009 г. съвместно с ДА „Морска администрация” работихме за първи път у нас по проект за баластните води на корабите. Изследванията ни ще бъдат отразени в монография. Ние не открихме някакви нарушения, не установихме и появата на нови видове в морето. Разбира се, заключенията не могат да бъдат категорични само от един проект преди 2 години, който обхвана варненското пристанище. Има мнения, че пребаласирането не се извършва правилно, не става само на определените за това райони. Самият факт, че идват нови инвазивни видове, означава най-малкото, че има неправилно пребалансиране.

- Кои бяха последните нови видове, открити в Черно море?

- Известният подводен фотограф Любомир Клисуров, тогава научен сътрудник в Института по океанология, откри нов вид зоопланктон, наречен от проф. Консулов Мнемиопсис лейди, след това се появи Берое овата. Сега има нова медуза, която е открита край бреговете на Турция, но тук я няма. Помня, когато работихме с Консулов върху Мнемиопсиса, много се спори дали е правилно да внесем нови биологични видове като мярка, за да се овладее високата численост. Мнемиопсис лейди се храни главно с личинките на рибите и това наред с климатичните промени, замърсяването и преулова предизвика големия спад на рибните запаси в морето. И докато спорим, природата отново ни показа, че е най-великото нещо - в един момент се появи другият вид - Берое, който унищожава мнемиопсиса и така нещата пак си дойдоха на мястото.

- Черноморската скумрия отдавна изчезна, кои други видове са на път да останат само в историята?

- Голяма част от черноморските видове са в световната Червена книга. Дълъг е списъкът - руската есетра, пастругата, чигата, трите вида, барбунята, змиорката, зеленушката, морската лястовица, морското конче, морският дракон, звездобройците... Никак не са малко. Повечето видове попчета също са в Червената книга.

- Ограничаването на риболова ще помогне ли?

- Свиването на улова е една от мерките. Ако контролът върху забраните, които се въвеждат, е 100%, резултати ще има. В момента, когато е размножителният период, това е изключително важно.

- Всяка година морето изхвърля убити делфини. Вярно ли е, че популацията им рязко се е увеличила и можем ли да виним рибарите за всеки подобен инцидент?

- За да няма спекулации по този въпрос, до месец ще започнем преброяване на популацията на делфините в Черно море. С ИАРА сме в едно министерство и взаимодействието ни е много близко. Ние вече работим по 3 проекта за делфини. От нашия институт е единственият национален научен представител на АКОБАНС - международната организация в защита на делфините.

- Рибари, чиито мрежи са пострадали от делфини, твърдят, че броят им в Черно море вече достигал милион и повече, което не би трябвало да ги прави толкова защитен вид?...

- Това не е вярно, още повече няма откъде да се вземат данни, за да се правят подобни заключения. Навремето, когато страшно много намаля популацията на делфините и те бяха застрашени от изчезване, всички се тюхкахме как стана така, че изчезват, какво да правим?... После делфините се появиха и сега пък - много били станали. Случаите на посегателства върху тях сега стават причина да се направи оценка за техния брой в Черно море. Рибарите се оплакват, че делфините късали мрежите им. Има много начини това да не се случва. Например слагат се специални устройства на рибарските мрежи, които отблъскват делфините. Вярно, скъпи са, но държавата може да се погрижи за осигуряването им, за да се избегне конфликтът, но не и да се убиват делфините.

- Рибарите ваши приятели или опоненти са?

- Рибарите са определено наши приятели. Открай време те присъстват в живота на най-стария морски и рибарски институт у нас, в неговите научни съвети и работни срещи. Много ни помагат с информация, имаме възможност да излизаме заедно в морето.

- Какви проекти предстоят в института?

- По- скоро става дума за продължение на проектите, които в момента са общо около 10. Част от тях са за оценка на биоразнообразието в Черно море, други - за изследване влиянието на климатичните промени върху биоразнообразието, влиянието на радиоактивните вещества върху дънните биоценози, един е инфраструктурен, свързан с аквакултури, друг, също инфраструктурен, е за преоборудване на НИК „Проф. Вълканов”, който има всичко като риболовен плавателен съд, сега трябва да го модернизираме, слагаме нови апаратури. Инфраструктурните проекти са към МОН. Ставаме все по-всеобхватни, макар че потенциалът ни е свит. През годините назад бяхме около 150 души, а сега сме 24. Този малък състав извършва научно-изследователската работа, която обхваща ведомствени проекти, с МОН, МОСВ, има и по 5-а, 6-а, 7-а рамкова програма към ЕС, наред с това извършва атракционна работа и образователна дейност. Тези 3 направления в дейността ни вървят заедно, което се прави от малко институти.

Визитка: Доц. д-р Даниела Петрова е директор на Института по рибни ресурси. Родена е в Провадия. Завършва Пловдивския университет, специалност „Биология”, като специализира в сферата на биотехнологиите, което определя и насоката на бъдещата й работа. Нейната аспирантурата протича в Института по океанология към БАН под ръководството на проф. д-р Асен Консулов. Дисертацията й е на тема ”Структура и развитие на зоопланктона пред българския бряг в Черно море”. Работи в Общинския детски комплекс, където води първата екологична школа във Варна. През 1995 г. след спечелен конкурс започва работа в Института по рибни ресурси (ИРР) към Селскостопанската академия при МЗХ. През 2001 г. става ръководител на секция „Хидробиология”, през 2004 г. – зам.-директор на Института по рибарство и аквакултури (така се нарича след сливането на ИРР с пловдивския институт за сладководно рибовъдство през 2000 г.). През 2007 г. двата института отново се разделят и тя временно оглавява ИРР, а след конкурс през 2009 г. става негов директор.

Проблемите около състоянието на морското биоразнообразие, от което зависи стопанският риболов, определиха темата на нашия разговор с доц. д-р Даниела Петрова, директор на ИРР. Другият актуален повод е предстоящото отбелязване на 80-годишнината на института, създаден на 17 юли 1932 г. като морска биологична станция с единствения по рода си аквариум у нас (1906-1911).


Коментари
22:28ч. 15 Юни 2012 #5
kaka_fire
Бозко, вярно е, не прочетох, ама щом рибарите си правят каквото си знаят, какво се чудиш, че е изчезващ вид :)
17:31ч. 15 Юни 2012 #4
Гларус
КАКА,някъде да прочете мрежи?
16:51ч. 15 Юни 2012 #3
Никой
С цялото ми уважение към доц. д-р Даниела Петрова като пълен лаик мисля че е много лекомислено един морски биолог да пренебрегва с лека ръка нивото на сероводород като фактор в Черно море.
Като точка втора препоръчвам да видят с очите си какво правят турските риболовни кораби покрай Босфора точно откъм нашата страна.Реално само фарватера за корабите е свободен от мрежи,тралове и риболовни кораби и гемии.Не е тайна също така че биоразнообразието се дължи и на миграцията на много видове риба... Е няма как да стигне тази риба до Черно море когато след Босфора просто бива уловена с тонове...
Само да припомня че Инстанбул е огромен мегалополис с население 2 пъти по-голямо от България накуп.Нека бъдем реалисти и да не обвиняваме само българските рибари...
Новини - теми
Последни новини
Варна и Черноморие
България
По света
Бизнес
Наука
Туризъм
Спорт
Здраве
Образование
Култура
Истории
Крими
На фокус
Избори
Изпрати новина
Търси в новини
Популярни теми
Библиотеката
Саниране
Украйна
АМ Хемус
Дупката
Стара Варна
Новини от Варна, региона и света
Посланието на буквата К
Петък, 22 Ноември 2024 08:11
Вече 35 години Комфорт ООД утвърждава авторитета си на строителна компания, работеща по най-високи световни стандарти и реализираща обекти без компромис по отношение на качеството на строителния продукт....
Двоен ръст на случаите на варицела във Варна
Днес, 23 Ноември 2024 17:35
Над 100% седмичен ръст на случаите на варицела отчитат от Регионалната здравна инспекция във Варна. През изминалия 7-дневен период отчетените случаи във Варна и областта са 68, два от които в областта,...
Влезе в сила забрана за износа на лекарство за недоносени деца
Днес, 23 Ноември 2024 17:03
От днес до 20 януари се забранява износът на лекарствен продукт за недоносени деца, който се използва за профилактика на сериозни заболявания на долните дихателни пътища, предизвиквани от респираторен...
Наградиха лауреатите от Националния конкурс "Морето, морето, морето..."
Днес, 23 Ноември 2024 16:10
На тържествена церемония в Младежки дом – Варна, днес бяха връчени отличията на призьорите в XIX Национален конкурс за компютърна рисунка „Морето, морето, морето…“. Специалната награда на г-н Благомир...
ГЕРБ към ПП-ДБ: Не приемаме за правилно да преговаряме през социалните мрежи
Днес, 23 Ноември 2024 15:39
От партия ГЕРБ излязоха с позиция по повод отговора на ПП-ДБ, с който беше приета тяхната покана за среща. ОТ ГЕРБ не приемат за правилно диалогът да се води през социалните мрежи и медиите. От партита...
Скок на цената на хлебната пшеница на световните пазари
Днес, 23 Ноември 2024 14:41
Софийската стокова борса (ССБ) отчита значителни колебания на цените на основните зърнени култури на световните пазари, предаде БТА. Цената ФОБ (на границата на страната износител) на хлебната пшеница...
„Таралежите” по братя Мормареви с премиера тази вечер във Варна през ноември
Днес, 23 Ноември 2024 14:15
От 19:30 часа днес, 23-ти ноември, в The Center - Варна ще се проведе премиерата на театрално-танцовия спектакъл „Таралежите” по мотиви от романа на братя Мормареви - "Войната на таралежите". Aктьорът...
Русия давала петрол на Северна Корея, нарушавайки санкциите
Днес, 23 Ноември 2024 13:54
Смята се, че Русия е доставила на Северна Корея повече от един милион барела петрол от март тази година, според анализ на сателитни изображения от Open Source Center, изследователска група с нестопанска...
Приключи плановия годишен ремонт на шести блок на АЕЦ "Козлодуй"
Днес, 23 Ноември 2024 13:34
Приключи плановият годишен ремонт на шести блок на АЕЦ "Козлодуй", съобщиха от пресцентъра на електроцентралата. След проверка на Агенцията за ядрено регулиране тази сутрин в 10:07 ч. блокът беше включен...
Какво време ни чака в неделя по Черноморието
Днес, 23 Ноември 2024 13:08
Тази нощ ще бъде предимно ясно. Вятърът ще отслабне и в много райони ще стихне. Сутринта ще бъде студено с минимални температури между минус 7° и минус 2°, в котловините до минус 10°; в София - около...
ПП-ДБ приемат поканата на Борисов за среща
Днес, 23 Ноември 2024 12:47
Уважаеми колеги от ГЕРБ, приемаме поканата за среща. След седем парламентарни избора диалогът между първите две политически сили е необходимата отговорност към българските граждани. Това пишат от Продължаваме...
Зеленски призова световните лидери да реагират твърдо спрямо Русия
Днес, 23 Ноември 2024 12:24
Украинският президент призова за решителен отговор на изстреляната срещу Украйна руска балистична ракета. Зеленски призова световните лидери да реагират твърдо спрямо Русия. Германският външен министър...
Търси в новини:
1234567891011

Изпрати новина

Полезно
Списание Hera.bg Спешен зъболекар
Онлайн Супермаркет Уреди за вграждане
Лазерна епилация Шофьорски курс
Афиш Варна Сметка за ток
Имоти във Варна Патенти
Препоръчваме
Дограми и фасади Климатици Варна
Сметка за вода Обяви Варна
Гаражни врати Промо Хибриден бойлер
Матраци и легла Работа с немски
Поръчка на храна Мека мебел
Най-четени
 Най-четено от Всички теми 1 2 3
 Варна и Черноморие
 България
 По света
 Бизнес
 Наука
 Туризъм
 Спорт
 Здраве
 Образование
 Култура
 Истории
 Крими
 На фокус
Анкета
Къде предпочитате да отидете на ресторант?
На крайбрежната алея
На Морска гара
На Аспарухов плаж
В центъра на града
В квартален ресторант
Край морето, но извън града
Далеч от Варна
Не посещавам
 © Moreto.net - Сайтът на Варна RSS Новини   RSS Обяви   WEB   Условия   РЕКЛАМА   Контакти  
ПРИЯТЕЛИ: 
0.2 + 0.5
Бургас   Казанлък   Монтана   Сандански   BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook