- Строителният бизнес имаше сериозни позиции във Варна преди кризата, сега какво е положението?
- Положението е много тежко заради кризата. Подкрепям действията на правителството срещу корупцията, престъпността, но с една забележка. Смятам, че това, което върши в момента, няма да доведе до желаните резултати. Причината е в предела, до който могат само да се свиват разходите. Този момент го преживях в личен план, когато бях млад офицер и след това разбрах точно какво трябва да направя. Постъпих по правилния начин и се справих с моите проблеми. Какво направих? Тогава нямах подкрепа от никъде, живеехме само на моята заплата семейство с две деца, парите не стигаха. Накарах съпругата ми в продължение на един месец всеки ден да пише за всеки разход, какво е закупила. В края на месеца погледнах от какво мога да се лиша и забелязах, че от нищо не мога да се лиша. Децата не могат без мляко, не може и без елементарното безалкохолно. Тогава реших, че повече от тук нататък няма да следя разходите, ами трябва да се боря за приходи. В момента големият проблем е, че правителството не се бори за приходи, а само да намалява разходите. Това обаче си има граница и оттам нататък продължаваш ли да ги намаляваш, отиваш към мизерията. Започваш да произвеждаш мизерия. Така че отсега нататък трябва да се увеличават приходите. А за да стане това, трябва да подпомогнеш фирмите, а не да им пречиш и не да ги изкарваш престъпници. Трябва да пазиш кокошката, която ти снася златното яйце. Това е нещото, което трябва някой да обясни на тези, които ни управляват, да им помогне да разберат, че трябва да помагат на работещите. Ако бизнесът не започне по най-бързия начин да работи по европейските програми, ще тръгне сериозна разруха, която после години наред ще трябва да се възстановява. Защото, ако сега се върна на нивото на 1990 година, ще загубя всичко, което съм създал в продължение на 21 г. Квалифицираните кадри на фирмата се създават много трудно и се губят много лесно. А за съжаление много от фирмите вече са излезли в "неплатена отпуска", т.е. има ги на документи, но не работят.
- Колко са строителните фирми в "неплатена отпуска" в региона?
- Не мога да кажа с точност, но делът им е значителен. В региона няма почти никаква работа. Аз съм участвал в около 30-40 търга, които са много тежки като документация, някои спечелих, но още не мога да започна да работя по тях заради тежките процедури, свързани с обжалвания и т.н. Което означава, че съм изхарчил сериозен ресурс, а не съм получил никакъв приход. Добре, че имаше някои стари обекти, които са преходни и отиват към приключване, но какво ще става от тук нататък, никой не може да каже. Няма обекти - няма работа. Остават някои дребни неща и ако големи фирми тръгнат да ги правят, само ще са на загуба.
- Колко сте големите фирми в регионалната структура на бранша?
- Не повече от 10-15 от общо около 500 фирми.
- От строителния регистър са отпаднали 1200 строителни фирми, обявиха наскоро от камарата, колко от тях са варненски?
- Едни отпадат, но идват нови други. Като цяло броят им намалява. През 2008-а, която бе най-силната година преди кризата, общо в страната бяха около 7000, а във Варна - 700, което означава, че от тогава броят им е намалял с 200.
- Кризата оздравителна ли е за строителния бранш?
- Във всички случаи е оздравителен процес, но има един тънък баланс. Става както в химеотерапията при лечението на раковоболен. Ако я предозират, заедно с раковите клетки убиваш и здравите. Ако балансът се наруши, убиваш целия организъм. Или се връщам към началото на нашия разговор. За мен оздравителен е процесът до момента, в който не бъдат убити здрави силни фирми, които са се доказали с времето. Ако това стане поради липса на работа, после, когато има поръчки, няма да има кой да ги изпълнява. Ще се започне от началото.
- Почти всички големи варненски фирми са специализирани в жилищното строителство, което изживя своя бум. Тогава?!...
- Не е така. По европейските програми има много работа по саниране на панелните сгради. Ходих в Полша и видях колко красиво е станало. В бившата Източна Германия - също. Имаме страшно много работа, защото има огромни суми пари за усвояване.
- За санирането отдавна се говори, но нищо не става, защото жилищата са частни. Тогава как ще тръгне?
- Има програми за енергийна ефективност на ЕС, по които се дават 70% от финансирането. Ако останалите 30% не могат да се съберат от живеещите в блока, има друг вариант, който се прилага на много места. Строителната фирма, която се заема със санирането, получава правото да надстрои последния етаж. Затова няма никакъв проблем, тъй като основите, които са за 8 етажа, спокойно издържат поне още един отгоре. А да не говорим, че панелните блокове имат най-здравата конструкция, което е желязобетонна, цялата е носеща и играе ролята на противоземетръсна щайба. Какво се прави нататък? Собствеността на построения допълнителен последен етаж, който има най-хубавия панорамен изглед, се продава от фирмата и така тя осигурява останалите 30% към онези 70, които идват от европрограмите. С набраната обща сума се прави пълна реновация на всички общи части не само отвън, но и отвътре - асансьора, стълбището, общите ВиК инсталации.
- Това е интересна идея, но може ли да заработи у нас?
- Всичко разумно може да заработи, ако някой има волята и иска да го направи.
- Например как ще стане така, че всички собственици в блока да се съгласят?
- Има нов закон за етажната собственост. В него мерките са много по-рестриктивни спрямо онези, които не поддържат и общите части от собствеността си. А виждате как масово е занемарена. Така че става лесно всеки собственик да бъде накаран да се съгласи. Защото той самият е в нарушение затова, че не си поддържа собствеността и може да бъде заставен по някакъв начин. Това, което ставаше с досегашния закон, бе уникално. Правиш безобразия и никой нищо не може да ти направи.
- Само в жилищното саниране ли е спасението?
- Има и много други сгради. Детските градини, училищата са строени преди 50 г. и вече са в окаяноно състояние. Същото се отнася за много от обществените сгради, болници... Никъде във Варна няма изградени паркинги. Всичко у нас е пред разруха и трябва да се възстанови. Така че за сериозните фирми има достатъчно много работа, има и много пари, но не можем да се организираме, за да ги вземем. В Испания има над 90% усвояемост на фондовете, а у нас - по-малко от 10%. А в същото време казваме, че държавата е зле. Та нали ако вкараме тези фондове, фирмите ще заработят, ще има работа, ще се плащат данъци и цялата машина ще се задвижи. Сега ги няма еврофондовете, хората остават на улицата и закъсалата и без това държава трябва да ги храни, да ги преквалифицира. Става точно обратното на това, което трябва да се направи.
- Има ли замразени строителни обекти във Варна?
- Сигурно има. Но никой не знае колко са. Защото има много такива, които казват: Ще продам няколко апартамента и ще довърша строежа. И в момента чакат да намерят купувачи.
- А има такива продажби?
- Да, но става бавно. Има търсене на апартаменти, но с ниски цени на ниво 500-600 евро/кв.м. Въпреки кризата нуждите на хората не могат да се спрат. Не може да спре и строежът на жилища. Сега рецесията какво прави? Малките селища опустяват, хората се насочват към големия град, живеят тук под наем. Те нямат жилища, но банките започват вече да дават кредити, отпушва се, и тези хора търсят да купят възможно най- евтиното. Цените са около 30 000-50 000 евро, като най-често се избира между 30 000-40 000 евро, което прави 500-600 евро/кв.м. Става дума за апартаменти в по-крайните квартали. В центъра почти няма продажби, но няма и много строежи. Така че е нормално там цените да не падат. Сега лека-полека новите жилищни блокове се изчерпват. Аз имам такива сгради, едната е във "Виница" с акт 16 , която бавно се продава на цена 600-700 евро/кв.м. Така че при новото жилищно строителство няма някаква особена криза. И такива обекти ще има. Проблемът е, когато речеш да строиш нов обект. Вярно, има евтина работна ръка, цените на материалите паднаха, но в същото време се утежниха много условията на започване - повишиха се таксите и т.н. Цената на земята падна, но мнозина имат договори за обезщетения отпреди, които са непосилно високи при сегашната конюнктура на пазара. И не им излиза сметката. Ако започнат сега да строят, себестойността ще им излезе над 650 евро, в същото време има готови апартаменти на тази пазарна цена. Трябва да вземат на кредит цялата стойност на сградата, да я построят и после да започнат да продават, което е умряла работа.
- Какви са очакванията Ви за 2011 г.?
- Очаквам, че в края на краищата правителството няма друг избор, освен да вкара европейските програми, за да съживи малко икономиката. Защото само да гониш престъпността не е достатъчно, за да живеят хората добре. Ако сега дойде някой е каже, че ще повиши заплатите и наистина го направи, и повиши жизнения ви старнат, изобщо няма да се интересувате колко голям престъпник е. Много е хубаво да си честен, но ако си честен и гладен, дълго няма да останеш такъв. Върви да си честен и нахранен. Балансът е тънък.
- Значи сте умерен оптимист?
- Да, такъв съм. Но като казвам умерен оптимист, това значи принудено от обстоятелствата правителството да вземе правилните решения. Това, което се прави досега, показва ниска ефективност. Да се стимулира икономиката, е единственият начин да оцелее държавата.
Интервюто е на Стефан Денков