Българи в предпенсионна възраст масово отиват на гурбет, за да си докарат по-висока пенсия, с която да живеят спокойно в родината. Само за няколко години работа на Запад те могат да получат по неколкостотин евро, с които да живеят едва ли не царски у нас, след като излязат в трудов отдих. Някои от българите дори напускат работа в родината и хукват на гурбет само и само да си докарат по-висока пенсия след години. Други пък са останали без препитание у нас, теглят заеми, да си осигурят средства за заминаване и след години да имат шанс за достойни старини у нас. Това обаче може да стане само ако работодателят, например в Испания, плаща осигуровки върху реалната им заплата. Ако нашенците работят на черно се прощават завинаги с надеждите за пенсия от чужбина.

През 2009 г. медицинската сестра от Велико Търново Кристина Минчева остава без работа малко преди да достигне възрастта за пенсия. С помощта на своя приятелка заминава в Неапол, където се грижи за възрастни хора. Вече 5 г. Кристина работи по 11 часа срещу заплата от 1300 евро върху които работодателите й я осигуряват. „Дойдох в Италия с идеята да хвана по-висока заплата през последните години и след това в България да получавам по-висока пенсия”, разказва бившата медсестра. Когато пристигнала в Неапол, болярката мислела да остане в Италия, докато се пенсионира, и след това да се върне у дома. „Като гледам как са нещата обаче, ентусиазмът ми взе да се изпарява и все повече се замислям дали да не остана да живея в Неапол”, обяснява Кристина.

Съгражданката й Анастасия Иванова също работи в чужбина, но не е спокойна за старините си. Бившата учителка по руски и английски език днес бере зеленчуци в района на Лион. Жената не желае да каже колко изкарва на ден, но признава, че за 3 месеца на полето изкарва малко над половингодишната си учителска заплата в България. Единственото, което я притеснявало е, че не знаела дали ще може да се пенсионира след 5-6 години, защото сега нямала трудов договор и осигуровки.

Според европейските правила НОИ признава осигурителния стаж на нашенците натрупан в страните от ЕС и в държави, с които страната ни има подписани спогодби, но не и осигурителния доход. Така, ако една жена има 25 г. трудов стаж у нас и още 10 г. в страна от ЕС и е навършила 60,8 г., тя ще получи пенсия от НОИ, но размерът й ще зависи само от осигурителния доход за тези 25 г. труд у нас. Доходът от останалите ще има значение при отпускане на пенсия от държавата, в която се е осигурявала. За да получат пенсия от чужбина, българите трябва да отговарят на местните условия за излизане в заслужен трудов отдих. В Германия например пенсионната възраст и за двата пола е 65 г. Това осигурява германска пенсия, когато навършат тази възраст. Така, ако една българка, работила и в Германия, ще получи пенсия от НОИ, след като навърши 60,8 г., а германската - след навършване на 65 г.

18 162 българи са получавали пенсии от чужбина през 2013 г., сочат данни на НОИ. Най-много нашенци взимат пенсии от Германия – 4622. На второ място се нарежда Гърция, откъдето над 3300 получават пари за старини. Работилите в Испания, които сега взимат по 2 пенсии – от България и иберийската стараната, са били над 1400 души. Данните показват, че средната пенсия, която НОИ изплаща на българи, трудили се зад граница, но само за стажа им у нас, средно е била 181 лв., докато средната пенсия за хората, които са работили само в България, е била 298 лв. Трудилите се в странство взимат по-малко пари за старини от родината, защото останалата част от пенсията я получават от другата държава.

Данните на осигурителния институт показват, че от 2007 г., когато България стана член на ЕС, българите с пенсии от международни спогодби са се увеличили 3 пъти. „Все повече българи, работили зад граница се интересуват от това как могат да получат пенсия и от чужбина”, обясни пенсионният консултант Марин Николов.