Така започва историята за постиженията си в киното един дванайсетокласник. 19-годишният Пламен Димитров е ученик в Трета природоматематическа гимназия „Акад. Методий Попов“ - Варна.
За краткия си опит в киното той е постигнал много, даже повече от много хора с дългогодишен стаж.
За международния фестивал в Турция Пламен се изказва лаконично. За него това не е голям успех, въпреки че се е класирал на финала с още първия си запис.
Като най-големия си успех досега дванайсетокласникът определя спечелването на конкурса за млади кинорежисьори Reporteen. Той е бил режисьор, оператор, сценарист и монтажист на триминутния филм, който е грабнал първата награда, а негова съученичка е била актрисата. Филмът печели първо място от общо 60 клипа, а на 24 февруари е бил прожектиран в кино Tribeca в Манхатън. Темата на конкурса е „Свободата е...“ и в своя клип Пламен я интерпретира по един по-различен и емоционален начин.
„В моя филм се разказваше за физическата свобода. Филмът беше през очите на старец, който е в болница. Във филма се разказва за този старец, който доживява последните си години в парализа, отнета му е физическата свобода. Един ден неговата внучка отива при него и го закарва до плажа с инвалидна количка. Той знае, че не е ходил там от години и някога това е било неговото любимо място. При вида на морето, вълните, чайките, синьото небе, яркото слънце и цялата красота внучката му му слага слушалки и пуска музика. Тогава филмът се пресича и се връща как старецът става от количката и започва да обикаля около оградата и да приема максимално от всичко, което се случва. Но последният кадър е как той се обръща към внучката си и тя е шокирана от това, което вижда. Тя отива към него, за да го прегърне, и филмът отново се пресича и се връща обратно в болницата. Оттук остава зрителят да реши дали всичко е било реалност, или илюзия.“ Половината от клипа е заснет в Очна болница. Пламен е разговарял с директора и той му е отпуснал една стая, в която няма никой. Другата половина е заснета на плажа, на голяма тераса, обособена до крайбрежието.
„Главната ми цел беше да интерпретирам темата по малко по-различен начин, чрез история. Снимките бяха в рамките на един ден, всичко стана просто неочаквано добре, на един дъх“, споделя Пламен. За него вълнение е предизвикало и награждаването на клипа му, което е било в кино „Влайкова“ в София.
Пламен има и още едно голямо признание в киното, но за това накрая.
Освен със създаването на филми дванайсетокласникът безспорно блести и с умения в литературата. Доказват го 10-те спечелени конкурса за есета и разкази. Така, както обича да пречупва стереотипите в кинорежисурата, Пламен не обича да следва стриктно правилата за писане на есе.
„От Х клас започнах да пиша есета, но не си падах по правилата за писане и затова си измислих свои собствени. Смесвах художествен разказ с есе. И така по тези мои правила, които аз си съчиних сам, спечелих 10 национални конкурса“, разказва Пламен. Тази година участва в „Любовта в нас“ и печели специалната награда на литературното общество – Варна. Споменава също и за спечелването на първа награда в конкурса за есе „103 г. независимост – мит или реалност“. „ Това съм го написал за час и половина вечерта“, казва с усмивка Пацо.
„Наградите ми за есета и разкази са от 1-во до 3-то място, нямам поощрителни. Или ще загубя конкурса, или съм в Топ 3. Първия си конкурс го загубих и много се ядосах, ама след това участвах в друг и ако не го бях спечелил, щях да се усъмня доста в себе си, но аз спечелих първо място“, разказва той. И 10-те си отличия печели в рамките на по-малко от 2 години – от началото на Х клас досега.
Въпреки че много обича да чете, сред интересите на Пламен литературата определено остава на 2-ро място. „От малък се интересувам от кино, от 5-6-годишен изгледах много филми. Изконсумирах 2 видеотеки наблизо. Тогава още нямах камера, бяха много скъпи“, разказва той. Сдобива се със скъпата техника едва миналата година по това време. Оттогава е заснел 5 филма. „Не са много, защото аз вкарвам доста смисъл, много работя върху един филм“, споделя младият режисьор.
Определено мислите и желанията на Пламен се въртят около киното. По един свой си начин той свързва всичките си интереси с камерата. Например сред хобитата му е това да намира нови музикални групи. „Вкъщи имам записани над 100. Един вид си набавям саундтраци за бъдещи филми.“
Друго негово хоби са компютърните игри. Даже е искал да стане сценарист, който да пише историите за тези игри.
Както интерпретира темите на филмите си, така гледа и на предстоящия си абитуриентски бал с един по-различен, по-философски поглед. „Не ме вълнува самият бал, а първите дни след него. Тогава, когато осъзнаваш, че всичко тук, в училището, е свършило. Няма я класната стая, преподавателите. Моментът на преход ме интересува. Самият бал ще протече като едно обикновено събиране, само дето всички ще са издокарани. Мен ме вълнува дозата носталгия после.”
А иначе всички знаем какво очаква дванайсетокласниците след абитуриентската вечер – висшето образование. Пламен също е мислил за това: „Имах толкова много интереси, но накрая ги сведох само до киното“. Той се е нацелил да кандидатства в Нов български университет с кино и телевизия.
Иначе Пламен има една много голяма мечта: „Искам да съм първият режисьор, който успява истински да пробие на Запад, което означава поне номинация на академията – „Оскар”-ите. Доста високо се целя. Мисля да реализирам мечтата си с много труд и отдаденост“.
Дойде време и за последния успех на Пламен в киното. А именно, че вчера отпътува за София, където ще бъде жури на „София филм фест“.
„Ще ми искат мнението, коментари, рецензии и имам пълна акредитация за целия фестивал“, казва с вълнение младият варненски режисьор.