Навършват се 20 години от края на може би най-сериозната политическа криза в новата история на България.

На 4 февруари 1997 година представителят на БСП Николай Добрев върна на президента Петър Стоянов мандата за съставяне на второ правителство на социалистическата партия и беше избегната ескалация на напрежението.

В края на 1996 година правителството на Жан Виденов подаде оставка, а социалистите, които имаха 125 депутати в Народното събрание, взеха решение, че ще съставят второ правителство. Със задачата беше натоварен министърът на вътрешните работи Николай Добрев.

Президент все още беше Жельо Желев, а новият президент Петър Стоянов предстоеше да встъпи в длъжност.

Двегодишното управление на БСП беше докарало България до тежка икономическа и продоволствена криза. По магазините нямаше хляб, мляко, стоки за всекидневна употпреба. Левът се обзеценяваше всеки ден и достигна до 3000 за един долар.

Заплати и пенсии бяха между 3 и 10 долара. Хората излязоха на протест и имаше призиви за физическа саморазправа с комунистите. На 10 януари имаше многохилядна демонстрация пред Народното събрание и привечер част от протестиращите се опитаха да влязат в сградата. Полицията ги отблъсна със сила и сълзотоворен газ.

През нощта полицията без нужда би останалите пред парламента протестиращи и имаше множество ранени.

При последвалите политически разговори президентът Петър Стоянов успя да убеди представителите на БСП, че второ правителство на партията ще тласне България към гражданска война. Беше постигнато съгласие между партиите в Народното събрание за отказ от съставяне на ново правителство и за предсрочни избори, които се проведоха през април.

Междувременно президентът Стоянов назначи служебно правителство начело със тогавашния кмет на столицата Стефан Софиянски. Служебното правителство подаде заявките на България за членство в НАТО и ЕС. С бързи мерки инфлацията беше укротена, снабдяването със стоки от първа необходимост беше нормализирано.

Благодарение на разума, проявен от политиците, България избегна насилието и най-тежката политическа криза беше решена по цивилизован начин – чрез преговори и избори.