Администрацията на Министерския съвет обяви обществена поръчка за “разработване, тестване, внедряване на софтуерна платформа, чрез която да функционира система за мониторинг, оценка и контрол за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 г".

Стойността на мониторинговата система и на софтуера възлиза на 1 044 000 лв., с ДДС, а средствата са по европейската програма за развитие на човешките ресурси. Разходването на средствата, макар и по одобрен проект за ромска интеграция, е трудно обяснимо, тъй като т.нар. “мониторинг” в голяма степен се извършва и в момента от Националния статистически институт.

До 30 ноември 2017 г. Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси ще трябва да е въвел в експлоатация системата, позволяваща извършването на мониторинг на дейностите по Стратегията за интеграция на ромите, приета с Решение на Народното събрание през 2012 г. В сумата от над 1 млн. лв. се включва, освен изработването на софтуера и на самата система, но така също и обучение на около 600 души експерти, които са ангажирани на централно и регионално ниво с интеграцията на ромите.

Справка в информационната система на Министерския съвет показа, че и без държавата да дава поредните над 1 млн. лв. от европейските фондове за ромската интеграция, този път за софтуер за мониторинг на изпълнението на Стратегията за интеграция на ромите 2012-2020 г., такъв е извършван. Всяка година Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси към МС изготвя подробен доклад за изпълнение на стратегическите насоки, зададени от Народното събрание през 2012 г.

От годишните анализи за ромската интеграция става ясно, че Националният съвет ползва за изготвянето им информацията на Националния статистически институт. Така например от Доклада за 2015 г. става ясно, че продължава да бъде незадоволителен обхвата на профилактичните медицински прегледи сред ромската общност, както и се запазва тенденцията на нередовност при здравното осигуряване, липсата на избор на семеен лекар, ниската грамотност и липсата на здравна култура.