“К*чка! Като се пенсионираш няма да ти дам нито лев от заплатата си.” Свирепата закана излиза от устата на третокласник, след отказ на майка му да играе ролята на банкомат. Малкият грубиян обаче е прозрял социологията на бъдещето - че от такива като него ще зависят остарелите му мама и татко с мизерните си пенсии. Открил слабото им място, злорадо се радва на перспективата да им отмъсти.

Само преди четвърт век наглостта на 9-годишния хлапак се приемаше за краен предел на детската арогантност. Днес допустимите тавани за нея са срутени. Грубостта, агресията, цинизмът и бруталността стартират от невръстна възраст и ескалират до откровен вандализъм сред тийнейджърите у нас.

Тенденцията е нова и не е масова. Но се чуват вопли на майки, които заради издивелите си деца в пубертета инсталират по къщите си паник бутони.

Защото, като се върнат в малките часове, често на градус, малолетните им отрочета чупят, трошат и дори посягат на бой. “Олеле, при нас е пълна лудница - крясъци, нерви, заплахи - чудо”, все по-често четем във виртуалния отдушник. Деца и родители общували с викове. А после “Тряяс!” и на кино отива поредната чаша, чиния, ваза, дреха, обувка, прозорец, врата, стол.

Психолози алармират, че като герои в батални сцени у дома все по-често се изявяват и девойки, ударени от хормоналния “Молотов”. Псуват като каруцари, бясно тряскат врати, мятат мебели и правят на сол прозорци при всяка разпра с родителите си. “Аре, тъпако, умирай, отивай при майка си и баща си!” или “ Ако пукнеш, няма да пророня и сълза на гроба ти, шибанячка такава!”, кълнат в гнева си своите мама и татко интелигентни на вид девойки.

Нищо чудно, че по форумите се появяват и такива коментари:

“Днешните 14-15-годишни момичета са истински хищници. Свалят момчета без никакъв свян, буквално се впиват в тях само за да се похвалят, че имат на кого да казват “милу”. Като скъсат, изкарват си го на най-близките - чупят, хвърлят по тях предмети в яда си...”

“Моята ми говори само когато иска пари. Обръща се към мен с “бате”. От 12-годишна си боядисва косата, ходи с три пласта фон дьо тен, а гримът й е като на девойка от магистралата. Ако не й дам, заплашва: “Всичко се връща”, жалва се друга. Дъщеря й дори хвърляла нощем дрехите й през балкона, за да си отмъсти.

Най-честата и видима проява на вандализъм обаче е в училище - издраскани плотове, разкъртени пейки, изпочупени чинове, смачкани щори, прозорци с дупки. Какво ли не прави скуката! Друга практика бил тайният домоизнос на семейно имущество и разпродажбата му. Младежи в трудната възраст играели покер по интернет и залагали тъкмо него.

Позната пък разказа как 16-годишен продал скъпо бижу на майка си, без тя да знае, за да купи нови ботуши на гаджето си. Признал, когато извикала полиция вкъщи.

“Не знаем как да се държим с тях!”, безпомощно вдигат ръце родители, учители, дори техни връстници. Училището също е безсилно.

Социолози, психолози и експерти обясняват агресията с отсъствие на стабилност и спокойствие вкъщи особено сега, в кризата. Казват, че 12-18-годишните днес са попили стреса от изгубения социален статус на своите баби и дядовци, майки и бащи. И сега им го връщат! Затова така дръзновено и безцеремонно издивелите юноши редактират правата си.

Иначе статистиките са красноречиви - нашите деца не се отличават от връстниците си по света. Според данни от проучвания на маркетинговата агенция “Арбитраж” и института МБМД мнозинството - 85% от нашите тийнове, всеки ден са в интернет. Почти толкова имат и компютри. Поклонници са на хаоса в “личното си пространство” и стаите им често са умален модел на бунище в края на града. Мързелът, така характерен за тази възраст, също не им е чужд. Бедата обаче според доклад на Световната банка е, че българските тийнейджъри са най-мързеливи. Експерти от Световната банка се аргументират със статистиката, че у нас всеки четвърти младеж на възраст 15-24 години нито учи, нито се труди, нито търси работа.

Отчитат, че у нас младите започват трудовата си кариера късно - на 22 г., докато в Холандия например това става от 16-годишна възраст. И че до късно остават да живеят с родителите си в сравнение с европейците.

Нашите подрастващи водят и крайно нездравословен начин на живот. Първата цигара запалват в началния курс, а в закоравели пушачи над 3/4 сред тях се превръщат след 12-ата си година. Пият повече бира (23%) и концентрати (17%), отколкото витамини (19,5%). Масово се наливат с кафе (всеки втори) и газирани напитки - над 2/3 сред тях.

По данни от анкета на Националния център за опазване на общественото здраве всеки 6-и между 13 и 18 г. е опитвал трева, 6 на сто - амфетамини и екстази, 2% - хероин и кокаин. А всеки пети има проблеми със зъбите.

Над 60 на сто са били свидетели на насилие в училище и на улицата, а всеки четвърти се е сблъсквал с това многократно. Същото проучване показва още, че всяко четвърто дете споделяло, че е самотно или има проблеми вкъщи.

Най-висок кредит на доверие сред децата имали родителите - 80 на сто, но едва 30 на сто от децата им споделяли какво ги мъчи.

Попитани кой е най-важният фактор, който ги прави щастливи, най-много - 45% от анкетираните тийнейджъри, посочили “Моите приятели”. Второто място държи семейството с 31% номинации, а любовта - третото, но с едва 13% номинации. Парите били посочени едва на 7-омясто, макар други изследвания да показват, че съвременните деца стават все по-меркантилни.

Според проучванията на “Арбитраж” само 17 на сто сред подрастващите четат книги, затова пък 56% слушат музика. Подрастващите българи предпочитат игри и забавления пред срещи с изкуството. Всеки четвърти обикаля клубове и барове, всеки 6-и билярдни зали и боулинг, но под 10 на сто ходят на театър, концерт, изложба, балет, опера, показват още данните.

Под 2/5 сред 12-18-годишните заявяват, че са добре финансово осигурени.

Макар да демонстриратдобро самочувствие - 2/3 сред тийновете вярват в себе си и се уважават като личности, а всеки 2-и твърди, че постоянно се усъвършенства, малцина (едва всеки 3-и) са преживели успех в някакво свое начинание и получават одобрение от околните. Само 37 на сто сред 12-18-годишните намират основание да окачествят живота си като вълнуващ и пълноценен.

- Все повече родители се страхуват да не “изпуснат” тийнейджърите си. Толкова ли са трудни?



Татяна Предова: Българският тийнейджър не е нито изпуснат, нито пред изпускане, а самотен. Просто той е в някакъв вакуум между семейството и училището, където не намира разбиране и подкрепа. Причината виждам в смяната на ценностите и отсъствието на нови подходи към юношите.

Анет Маринова: Кога изпускаш едно дете от ръцете си в буквалния смисъл на думата? Представям си как това ми се случва - когато мъникът заявява самостоятелност с първите по-резки движения на тялото си и се размърдва така, че мога да го изпусна. Тази асоциация може да се пренесе и върху тийнейджърите.

Сега ситуацията в обществен план е силно променена. В ХХ век юношата имаше естествен порив да се бунтува срещу авторитетите, защото ги имаше. Днес предизвикателството пред тийнейджърите е далече по-голямо, защото авторитетите отсъстват.

Липсва стената, в която да се отблъсне бунтът им. Протестът срещу това, че на него се гледа като на пасивен индивид, подчинен изцяло и зависим от мама и татко, които проектират върху него собствените си комплекси и амбиции и го моделират. Подобен е и подходът на съвременното българско училище към децата - задължава ги да учат, но не ги подготвя как да го правят. Днес децата са активни в своето създаване и изграждане като личности, но това обстоятелство не се споделя от културата ни. Сблъсъкът между тези две гледни точки ражда проблемите.

- Днес пубертетът удря рано. Но само хормоните ли правят децата нагли, неудържими и брутални?

А. М.: Помня как детенце в началния курс рисуваше сексуални сцени върху дъската в занималнята. Оказа се, че след като получи целувка за лека нощ от родителите си, гледа порноканали по телевизора в стаята си в малките часове. Днес всичко е на “една ръка разстояние”, както се казва в една нашумяла напоследък реклама на бира...

Т. Пр.: Обществото ни е безучастно към буйните. Непрекъснато говорим, че детето е ценност, но на практика то не е. Гледаме ги по градинките как припалват и не само цигари, как надигат бутилките, но никой не реагира. Кой наказва търговците, че продават цигари и алкохол на деца? Звъни ли някой на 112, когато види напушен или пиян тийнейджър? Таксуваме безучастността си като толерантност. А децата приемат това като отсъствие на внимание и подкрепа.

Училището стои някак оттеглено и обезправено в справянето с модерните тенденции в юношеското поведение. Най-лесното и близко място, където децата могат да излеят гнева и емоциите си, е у дома. Там чупят, трошат и обиждат. Очевидно е, че няма други буфери, които да поемат отрицателната им енергия.

- Родители масово се оплакват от грубо отношение на децата си към тях, дори че ги псуват и им посягат.

А. М.: Представете си, че когато децата им го правят, пред тях няма никой. Гневът им е спонтанен, много често те не знаят как да го управляват и не се владеят. С псувнята казват “Това съм аз и сега съм лош. Приеми ме такъв, какъвто съм. Ако ме изтърпиш, значи ме обичаш.” И колкото и ужасяващо да звучи, това също е форма на близост, която тийнейджърите демонстрират. Възрастният трябва да го поеме, дори с цената на това да изтърпи порой от ругатни и обиди. Отговорът със същото обаче е просто слизане на по-ниско ниво. Колкото и парадоксално да звучи, гневът, дори и най-грубият, трябва да бъде посрещнат спокойно. Родителят поставя граници, а тийнейджърът има право да изрази емоциите си и това да бъде уважено. Ако това отсъства, младежите могат да насочат агресията срещу себе си.

- “Малко бой е ял”, казват често в такива случаи. Шамарът като средство за възпитание се изправя срещу политиката на меката ръкавица, наложена от цивилизована Европа. Как българинът ще преодолее това предизвикателство?

А. М.: У нас въпросът за това как контролираме поривите на младостта много често се изчерпва с това как да потиснем и ограничим свободата им до безопасните за нашите отговорности “размери”. Вечерният час, намесата в контактите на юношата, тайният преглед на скайпа му, честото вглеждане в телефонните разговори, които през деня е водил по джиесема си, са част от меките мерки, които мнозина предприемат. Дистанцията между деца и родители в тази възраст обаче в много случаи нараства до отчуждение. Особено, когато родителят гради авторитета си върху страха от шамари при нарушаване на правилата от детето, или шумния скандал, когато то стъпи накриво. И това е страшно. Ролята на общност, близка до семейството започват да играят приятели. Това обаче не винаги играе положителна роля в живота на юношите. Може би по-добрият подход е политиката на малките стъпки - добри думи, последвани накрая от мека забележка.

- Какво да толерираме и какво - не?

Т. Пр.: Между 11 и 15 г. тийнейджърите подражават на възрастните. И точно тук се вписват пищните прически и грим на фолкпевиците, бледите устни, покрити обилно с гланц, боядисаните в наситенорусо или черно коси на тийнейджърките, висенето пред огледалото с часове.

Момчетата пък се снимат голи до кръста, с напомпан гръден кош, за да личат перките и плочките по телата им. Да, скубят вежди. Правят си пиърсинг на най-неочаквани места - езика, устата, ушите, пъпа.

А. М.: Всичко изброено дотук е крясък “Забележете ме!” Какво друго са различните стилове сред младите - готик, фешъни, метъли, кифли, смъкнати, скинари, емо, чалгари и т. н.? Проблемът е, когато между отделните групировки избухват войни.

- Днес на тийнейджърите почти нищо не им липсва, не са ли прекалено разглезени?

Т. Пр.: Липсва им общуване. И общности, в които да споделят и да отиграват гнева и настроенията си. Това може да е отборът по баскетбол в училище, този на мажоретките, от друга страна - кварталната общност. Ако ги има, младежите ще имат по-голям избор на модели на поведение и повече възможности да разслояват и изследват проявите на своите емоции.

А. М.: Порастването значи и отделяне от родителите. Струва ми се, че ние чисто културално пропускаме тъкмо този момент. И дундуркаме рожбите си до късна възраст.

Т. Пр.: Училището също не реагира адекватно. Ние на тези деца им нямаме доверие, не им даваме една стъпка да направят сами, а ги корим, че били мързеливи и безучастни. Училищните парламенти са общности само на хартия. Не допускаме представител на учениците на педагогическите съвети в училище, но ги допускаме във фейсбук, където учителите са разголили живота си. Сякаш се страхуваме,че ще изгубим контрол върху тях. Учебният процес също протича авторитарно - децата не творят, те са просто едни слушатели. Затова не е чудно, че мнозина сред тях ходят на училище само за да се срещат с връстниците си.

- Има ли нещо вярно в приказката, че буйните и необуздани деца в пубертета излизат от него с по-голям социален опит и правят много по-добра кариера, от послушните и тихите?

Т. Пр.: Наистина по-палавите и необуздани тийнейджъри като че ли се реализират по-добре в живота. Тъкмо защото не са се вкарали в стереотипите, дори не са имали висок успех, но са запазили способността си да изразяват своето мнение. Такива деца по-късно сякаш имат по-добри обществени позиции.

А. М.: Трябва все пак да отличаваме градивната агресия, която дава на човек социален опит и му помага, от деструктивната. Изследванията показват, че деца, описвани като хиперактивни между 6 и 12 години, с нарушена концентрация, невъздържани и нарушаващи правилата в училище, всъщност се оказват тревожни деца с много страхове. Ако в пубертета не успеят да ги овладеят и преодолеят, после плащат висока цена за психичното си здраве.



Татяна Предова от 2001 г. е психолог в 18 СОУ "Уилям Гладстон" в София. Председател е, а Анет Маринова - секретар на новоучредената през март. т.г. Асоциация на професионалистите за психично здраве в детските градини и училищата, в която членуват над 120 техни колеги от цялата страна.

Анет Маринова е психолог в столичното 23 СОУ "Фредерик Жолио Кюри" от 1998 г., докторант и консултант към МОНМ.

5 СЪВЕТА КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

-Забелязвайте детето си, обръщайте му внимание, покажете му че го харесвате дори когато това не е съвсем така. Поощрявайте го. Помнете, че то копнее да го признаете за равен и най-страшно за него е безразличието.

-Говорете, не удряйте. Боят се помни, спокойният тон уравновесява и най-рисковата ситуация.

-Ако детето ви нагрубява, не отговаряйте със същото! Покажете, че сте принудени да приемете неговата реакция сдържано, но и че не я уважавате.

-Не му се натрапвайте и не нахлувайте в личното им пространство без негово позволение.

-Сумата, която получава като джобни едно дете, е въпрос на политика на семейството.Но тя трябва да се договори с детето. Така то ще разбере, че го уважавате и третирате като равно. Но ако сте щедри и му давате големи суми, знайте, че така може да им създадете рефлекс да ги приема за даденост, тъй като не ги печели. Родители съветват други “Джобните да са под цената на една кутия цигари". Не е добре също да заменяте комуникацията между вас с хвърляне на двайсетолевка.