В един момент тежко болният глава на БПЦ, видимо наквасен за много повече от “Бог да прости”, вдигнал поредната чаша и изфъфлил следния “църковен тост” по адрес на блаженопочившия дядо Кирил: “Щастливо му царство небесно!”, и гаврътнал на екс “огнената вода”. Онези от присъстващите, които не били чак толкова пияни, а и някои от яко кърканите се втрещили и мигом изтрезнели, когато чули изломотеното от Неофит пожелание. Защото каноничният текст гласи: “Вечно му царство небесно”.
“Патриархът не можеше да скрие радостта си от кончината на митрополит Кирил, който беше силна и влиятелна фигура. И на помена алкохолът го освободи тотално от задръжките му. В един православен БГ сайт пък направо се твърди, че е получил много пари.
истината за мистериозната смърт на владиката никога да не излезе на бял свят”, коментират Божи служители.
Да се каже, че главата на Варненска епархия е предчувствал края си, е преувеличено, но въпреки това към подобни разсъждения ни водят изказванията на отец Амбарев в предаването на Мартин Карбовски, че Николай Пловдивски е отправял заплахи към Кирил, че ще го унищожи, както и новината, че най-младият митрополит в БПЦ ще бъде подложен на прокурорска проверка, за да се установи “имал ли е полза” и в какви размери от премахването на Варненския владика.
Човек на “ШОУ” пръв научи и бомбастичната новина, че преди няколко месеца на 3-часова среща с виден български политик, поискана от дядо Кирил, Негово Високопреосвещенство се е оплакал, че се готви неговата физическа ликвидация.
“Ще ме отровят или ще намерят друг начин да ме убият, но ще го направят рано или късно!”, споделил пред политика Кирил Варненски. Разбрахме още, че въпросният деец е изпратил от името на организацията, на която е лидер, писмо до главния прокурор на България с настояване разследването около смъртта на владиката да не се претупва, тъй като има реални съмнения, че може да е убит.
От обръщението на политика ставало ясно и че дядо Кирил бил получил предупреждения от различни среди за подготвяно покушение срещу него, включително и от хора от спецслужбите. Самият митрополит доверил това пред своя ВИП-събеседник по време на многочасовата беседа, в която архийереят се оплакал от плачевното финансово дередже на Варненска епархия.
Според вещи в църковните потайности хората, които са предупреждавали главата на Варненска епархия, че може да му се случи най-лошото, са основно кадри на бившите тайни служби. Наскоро се разкри, че не само дядо Симеон, бившият Средно- и Западноевропейски владика, е бил щатен офицер на Държавна сигурност, но и Кирил Варненски, а вероятно и друг БГ митрополит, оглавявал съседна епархия. Нашите информатори се позовават на спомените на дългогодишния /чак до 1990-а/ шеф на вероизповеданията /с ранг на зам. външен министър/ Любен Попов, вече покойник, който разказвал, че след като изпълнил ангажиментите си към службите по операция “Цитадела” и “Маратон”, младият архимандрит Кирил /с агентурен псевдоним “Ковачев”/ е бил прехвърлен към отдел “Религия” на Шесто управление на ДС, където е бил подготвян и “покръстителят на Родопите” отец Боян Саръев. В прословутото Шесто бъдещият Варненски владика е бил воден като щатен кадър твърдял пред свои колеги Попов.
След интронизацията на Кирил за глава на Варненска епархия през 1989 г. Любен Попов споделил още, че духовникът бил “селекциониран” за патриарх и съответно – обучаван. Всъщност това била мечтата на живота му – да се види окичен с “бялото було”. Подхранвали я през годините не само водещите му офицери от ДС, но и майка му Ирина, силно религиозна жена, отгледала с къртовски труд и лишения пет деца. Преди три години дядо Кирил я направи игуменка на богатия манастир “Свети Пантелеймон” край Плиска, откъдето е цялата им рода.
Приживе дядо Кирил обаче не споменаваше с добро баща си Петър,
навъсен, мълчалив и студен човек, и редеше спомени за трудното си детство, когато майка им ги отгледала с охлюви и коприва. Родителят на владиката бил толкова груб по характер, че когато починал през 1980-а, никой не проронил сълза за него. Подобни черти от време на време пропълзяваха и в поведението на сина му и тогава “топлите му сини очи”, както поетично се изразява един каноник от морския град, мятали свирепи стоманени искри.
Въпреки вложените в него ресурси, интелектуални усилия и парични средства дядо Кирил се оказал голямото разочарование на “другарите” от Държавна сигурност. Той трудно възприемал и дори не успял да научи свястно руски, нищо, че бил носител на титлата “доктор по канонично право” от Русия. Провалил се в почти всички задачи, но пък имал невероятен, направо зверски нюх за предприемачество /”той е най-добрият мениджър в БПЦ” по думите на виден архонт с небългарско име/ и интриги.
В клира твърдят, че можел да говори дълго, без да казва практически нищо. Така постепенно изместил престарелия дядо Максим и де факто окупирал всички ключови позиции в БПЦ.
Висши синодали разказваха под сурдинка, че приживе Варненският владика бил взел страха на своите събратя чрез подслушване на телефоните им /Синодът беше включен на обща грама на М-Тел/, чрез компромати и груби заплахи.
В стремежа си да премахне всяващото страх картонче от архивите на ДС, което е можело да му създаде спънки по пътя към патриаршеския престол, през 1999 г. Кирил е променил имената в личната си карта. По сведения на бившия секретар на Варненска митрополия отец Борисов в абсолютен разрез със законовите процедури /задължително се минава през съдебно дело/ от Богомил Петров Христов става Кирил П. Ковачев – тоест, не се посвенява да впише като фамилия един от агентурните си псевдоними, получен на 29 юни 1976 г. Странно е и как е научил псевдонима си, след като според ДС-ритуала го измисля и вписва разработчикът – водещ офицер, а разработваният не би трябвало да го знае!
Още неизстинал, и клирици, и близки започнаха трескаво да дирят документални “сламки“ към прословутото имане на 59-годишния митрополит. Уви – такива не откри и дядо Калиник, който веднага изтараши покоите на колегата си, докато той лежеше неопят само на стотина метра от него.
За богатството на дядо Кирил се носеха митове, легенди и предания. Някои верни, други – по-малко, трети – чисти слухове. Знаеше се със сигурност обаче, че е държал две бензиностанции в Гърция. Мълвата го спрягаше и за собственик в сянка на заведение във Виена, където беше близък с тамошния архиепископ, който му подари ценни свети мощи. Известно е, че владиката скубеше безпощадно като “зъл капиталист” процент от всички дарения в епархията - уж за подпомагане на сираци. Огромни суми по европроекти също са потънали в бездънния джоб на архийерея, но за тези злоупотреби “ШОУ” вече алармира първо сред БГ изданията още преди няколко години.
Към семейството си обаче Кирил Варненски никога не е бил нито особено щедър, нито добронамерен. Независимо, че изтъргува игуменски пост за майка си, накрая стана така, че възрастната жена остана за доглеждане на ръцете на брат му Христо, съдържател на букмейкърски пункт във Варна, подсигурен му с помощта на Иван Славков, с когото дядо Кирил беше близък приятел.
Едва ли ще получи нещо “по така” и сестрата на митрополит Кирил – Панайотка, наричана галено “Йотка”, която той беше прикоткал да се грижи за него. Вместо това често можело да се види картинката как след поредния скандал разреваната и посинена Йотка си тръгвала с бохчичка в ръка от митрополията... до следващата си поява.
Вече се писа, че почти всички ценни икони на уж удавилия се висш пастир са изчезнали мистериозно от покоите му. Никой обаче не попита: а къде са нагръдните му знаци, тъй като Кирил беше запасен офицер с чин полковник от Руската военна академия? Къде са изключително скъпите му стикове за голф? И не на последно място – къде се е “търкулнала” топката за тенис от чисто злато, подарена на владиката от роден олигарх?
Серия от въпроси, най-важният от които, безспорно, остава за наследника на дядо Кирил. В момента в БПЦ има 17 епископи, някои от които се водят “на разположение”. От тях автоматично отпада Левкийски епископ Павел, който ще бъде изправен през ноември т.г. пред църковен съд и хиляда на сто - низвергнат. Неговият по-възрастен събрат пък – Деволски епископ Теодосий, викарий на дядо Максим в качеството му на патриарх български, вече бе осъден за грубо държане и прогонване на инвалиди от Троянския манастир, където беше игумен. Нито един от останалите 15 епископи не се ползва с безупречна репутация.
С едно изключение – Григорий Браницки, бивш протосингел на Софийска епархия, начетен млад владика, който беше “монтиран” от Натанаил Неврокопски като негово лично ухо и око при патриарх Максим. От година и нещо дядо Григорий управлява “на шест” най-знаковия манастир в БПЦ – Троянския, където е гробницата на дядо Максим. Григорий е станал супер приближен и до Ловчанския владика Гавриил, за когото не се откриха ДС-зависимости и който се ползва с огромен авторитет и в клира, и сред миряните. Всъщност Гавриил би трябвало да е наследникът на Максим, но котка и... куфарчета, натъпкани до пръсване с финикийски знаци, му минаха път.
Гавриил не беше, меко казано, в “любезни” отношения нито с покойния дядо Кирил, нито с Николай Пловдивски, който неистово напира към патриаршеския жезъл. Но ако Григорий Браницки оглави вдовстващата митрополитска катедра във Варна, и на църковен събор бъде приета промяна във възрастта за глава на БПЦ – под 50 години, нищо чудно следващият БГ патриарх да се казва... Григорий.
По този начин кукловодите и църковните лобисти ще елиминират завинаги генерацията на дядо Николай, живяла и при живковизма, както вече направиха в други сфери на обществения и икономическия живот на страната.
Що се отнася до последващото нищене на версиите около внезапната кончина на Кирил “Ковачев” Варненски, то ще споменем само две от тях. Часове преди смъртта си той е имал среща с чужди бизнеспартньори в заведение в Морската градина и едва ли, след като е похапнал на корем морски деликатеси, ще се полакоми да си налови и миди. След тази “седянка” дядото е бил откаран с бежов джип “Нисан” към т.нар. попска вила, която се намира сравнително близо до плажната ивица. Не е тайна, че вторият етаж от кокетната постройка е подарен от Кирил на неговия “адаш” – руския патриарх Кирил /Гундяев/, който му гостуваше официално, но по-често - инкогнито. Във фаталната нощ етажът на Кирил Руски бил тъмен, но за сметка на това на етажа на Варненския владика царяло оживление и лампите светели и след полунощ. Някъде в “неверния” промеждутък на “третата стража”, наричана още от древността времето “между вълка и кучето”, се мярнал някакъв тайнствен монах от Клисурския манастир, който влязъл при митрополита, но кога е напуснал вилата, остава загадка. Споменава се с озъртане и някакъв катер, но любителите на “лунните разходки” се кълнат, че поради отдалечеността им от мястото на инцидента не са чули характерното “цоп”, след което е настанала голямата тишина.
И накрая - струва си да се поразсъждава и за “атонската следа” в смъртта на Кирил, тъй като се мътели планове Света гора да се превърне във военноморска база на Русия.