„Износът на електроенергия на България до 29 май е с 96,5% повече в сравнение със същия период на миналата година.
Вътрешната консумация е с 3,7 на сто по-висока”
каза Йотов. Той направи уточнение, че високият процент се дължи на това, че през първите пет месеца на миналата година експортираните количества енергия са били много ниски. Както „Монитор” писа, през първите три месеца износът на ток беше със 70% по-голям на годишна база. За януари - март 2011 г. увеличението на вътрешното потребление пък беше с 3,19% по-високо.
Шефът на ЕСО съобщи още, че износът на ток към Турция, на който се разчиташе за сериозни приходи от страна на НЕК, вече е практически възможен. На 1 юни е дадено разрешение от организацията на европейските преносни оператори ENTSO-E за осъществяване на експорта. Той се забави заради проблеми на турската система да работи в паралел с европейската. На практика в момента обаче не се извършва износ на енергия от България към Турция. Напротив, има внос на 40 мвт. "Доколкото разбрах, двамата търговци, които са осъществили сделката,
препродават тока след това за Гърция уточни Йотов.
Към момента е разрешен преносът на 400 мвт от и за Турция. Те са разпределени по 200 мвт за турската държава, от една страна (200 мвт), и България и Гърция, от друга. Иван Йотов оповести и данни за нужните инвестиции в мрежата до 2020 г. според 10-годишния национален план за нейното развитие. Според него, ако АЕЦ „Белене” не се строи, ще са необходими 505 млн. лв. Ако втората атомна централа се строи, за развитието на мрежата, което включва изграждането на нови 1300 км далекопроводи, ще трябват други 568,5 млн. лв. Или около 1,1 млрд. лв.
500 дка земя трябват за 7-и и 8-и блок в „Козлодуй”
Около 500 дка земя трябват за два нови блока на АЕЦ „Козлодуй”, съобщиха експерти. Площадките, на които могат да се разположат още два реактора, са общо четири на брой. Едната от тях се намира североизточно от 5-и и 6-и блок.
Според експертите тя е най-подходяща. За нея обаче ще са необходими 50 млн. лв. допълнително за насипване, тъй като се намира на ниско място.
Освен тази площадка на територията на АЕЦ „Козлодуй” има още една, тя се намира южно от двата хилядника. При другите две алтернативи може да има проблем със собствеността. В единия случай тя е общинска, а в другия – теренът се владее от частна фирма.
Изключиха падането на самолет от стрес теста
Издръжливостта на ядрените централи при падане на самолет върху тях е отпаднало от стрес тестовете, на които ще бъдат подложени 143 европейски АЕЦ. Независимо че този критерий е отпаднал, централата в Козлодуй е застрахована срещу този риск, увериха експерти. Двата работещи хилядника отговарят на изискването да издържат на падането на 20-тонен военен самолет, който се движи с 800 км в час. Същото изискване е заложено като задължително и в техническия проект на АЕЦ „Белене”. Както е известно, втората атомна е проектирана да издържа на удар на 400-тонен самолет.
Демонтираме малките реактори 7 г. предсрочно
Срокът за извеждането от експлоатация на спрените четири реактора на АЕЦ „Козлодуй” (ВВЕР-440) ще бъде намален със 7 години. Така целият процес трябва да приключи не през 2037 година, както се предвиждаше, а до 2030 година. Новият срок е записан в актуализираната стратегия за извеждането от експлоатация на малките блокове от януари тази година. Това съобщи Владимир Лозанов от консултантска компания, която работи като подизпълнител по закриването.
Лозанов съобщи още, че извеждането на малките реактори по прогнозна оценка ще струва 1,117 млн. евро. Това е до т.нар. кафява поляна, обясни той.
Под този термин се разбира извеждането, при което сградите и подземното оборудване се запазва. Докато работят 5-и и 6-и блок на ядрената централа, това е единственото възможно извеждане, защото подземното оборудване на 1-4 реактор има комуникации с двата хилядника.
Според експерта натрупаните пари във фонда за извеждане от експлоатация на ядрени реактори ще стигнат само до половината. Затова може да се наложи увеличаване на размера на вноската, която АЕЦ „Козлодуй” прави във фонда.
В момента извеждането се финансира с пари от Международния фонд „Козлодуй”, по линия на който бяха получени 800 млн. евро компенсации от ЕС. След 2013 година. обаче нужните средства трябва да се осигуряват от ядрената централа. Цената може да падне с 20%, ако оборудването, след като се деактивира, се продаде за скрап, смята експертът.
Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци” ще извежда 1 и 2 блок, а АЕЦ „Козлодуй” – 3-ти и 4-ти.