Големите шивашки предприятия във Варна и региона работят с пълен капацитет и дори вече се налага да отказват поръчки. Браншът бе сред първите, които усетиха съживяването на бизнеса в Европа. Друга важна причина, която рефлектира върху шивашкото ни производство се оказа динамичното развитие на Китай, който загуби интерес към европейските поръчки на ишлеме. Това принуждава световните компании да насочат поръчките си у нас. Над 90% от продукцията ни се изработва за европейските страни. За съжаление, вече остават и неизпълнени поръчки, което става проблем. Това заяви за в. „Черно море" Кольо Кечовски, шеф на водещо шивашко предприятие в региона и член на УС на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ).

Над 4000 фирми, предимно малки и средни, за производство на облекла има у нас, сочат последните данни на НСИ. Преди началото на кризата (2007 г.) заетите в сектора бяха повече от 170 000. Сега те са около 130 000 души. Възстановяването започва през април 2010 г., като първи излязоха от кризата фирмите, които работят в средния и високия ценови клас. През следващите 3 г. работните места в шивашкия бизнес може да достигнат 200 000. Браншът обаче сега бере плодовете от липсата на интерес и адекватни образователни програми през годините, подчерта Кольо Кечовски. По неговите думи от специализираното училище във Варна при тях не е постъпил нито един млад специалист през последните години. Хроничен става недостигът на квалифициран персонал за средното ниво на управление. И този проблем ще продължи в бъдеще, защото секторът застарява, а няма голям интерес към тези специалности.

В същото време в момента, когато по-големите предприятия се задъхват от много поръчки, малките шивашки фирми се оплакват от драстичен спад на клиенти. Дори в началото на май, когато зрелостниците се стягат за абитуриентските балове, много ателиета във Варна почти нямат клиенти и са пред реалната опасност да затворят. Причината за тази ситуация е в рязко спадналата покупателна способност на населението в резултат на дългата криза, коментират от бранша.