Два дни след феноменалния полет на Баумгартнер австрийският вестник "Куриер" разказа историята на 67-годишния българин, който твърди, че Безстрашния е откраднал проекта му за полет от космоса.
"Преди време бях космонавт резерва за Австрия, но не ми се отдаде да летя с ракета. Затова имам огромно желание да се вдигна поне до границата на Космоса. Досегашният рекорд е американски и е на 30 км. Целта ми е да го подобря с още 20. Ще летя с най-големия балон в света, който ще има 2 млн. куб. м обем и ще е висок колкото Айфеловата кула. Ще разполагаме с техниката на космонавтите, затова проектът е много скъп - $6 млн. Засега търсим спонсори", казва през 2000 година Трифонов.
Така и не намира парите. Феликс Баумгартнер обаче успява да привлече компанията Red Bull, която налива 50 млн. евро в мисията му.
Иван Трифонов е роден в София, но от 1963 г. живее във Виена. Майка му е австрийка, а баща му е от Кнежа. Обиколил е с балон почти целия свят. За първи път в човешката история той прелита над Средиземно море и двата земни полюса и така три пъти влиза в книгата на Гинес. Излитал е от Червения площад и е висял над Кремъл, преминавал е над Китайската стена, Еверест, Сахара. През 1995 г. военните у нас му забраняват да лети над Стара планина, но той нарушава заповедта и осъществява първото пресичане с балон на Балкана.
Ето какво разказа той пред "Стандарт" преди 12 години:
- Повече от 30 години обикаляте света с балон. Какво си спомняте за България ?
- Родителите ми са фармацевти и са се запознали по време на Втората световна война във Виена, където е работел баща ми. В България са дошли на сватбено пътешествие. В същия момент войната свършила, руснаците затворили границите и те не могли да се върнат обратно. Първоначално са били назначени във Военната болница, където е трябвало да сортират и записват конфискуваните германски медикаменти. Тогава съм се родил аз. След това сме отишли в Елисейна, където майка ми и баща ми постъпили в медодобивния комбинат "Георги Димитров". Спомням си, че там имах приказно детство, точно като по книга на Карл Май. Родителите ми работеха на смени и с моя брат живеехме волни като птици. Може би точно там се формирах като човек на приключенията. После дойде времето на Хрушчов, режимът вече се разхлаби и ние получихме възможност да се преселим във Виена. Първото ми докосване до небесата обаче беше в България на 18 г., когато започнах да скачам с парашут.
После се качих на делтапланер, парапланер, пилотирах малък самолет и преди 14 години за първи път видях балон. Бях толкова впечатлен, че веднага пожелах да летя с него. След това във Виена следвах индустриална химия, ожених се за австрийка и започнах да работя в една фирма за пречистване на околната среда. През 1990 г. обаче тя бе закрита и 4000 души останахме на улицата. Аз бях на 45 г., прекалено стар за частната индустрия. Не можах да си намеря работа и затова превърнах хобито си в професия. Създадох фирма за полети с балон. Тъй като хората летят предимно през уикендите, през седмицата ми остава много свободно време, което уплътнявам с организацията на световни експедиции. Така се стигна до прелитането над Северния и Южния полюс, Латинска Америка, Китайската стена и т. н. Като пилот на единствения балон на ООН получавам разрешения значително по-лесно.
- Защо предприемате опасни експедиции ?
- Интересно ми е да изпробвам до край възможностите на балона при екстремални условия. Не ме е страх, защото добре подготвям пътуванията си и ги правя колкото е възможно по-сигурни. Но, разбира се, винаги изникват непредвидени обстоятелства. В това именно е тръпката от летенето с балон. Усещането горе е неописуемо и пожелавам на всеки да го преживее. Някои считат за недостатък, че балонът не може да се управлява. Според мен обаче това е преимущество, защото така се създава авантюрата.
Имам над 1500 полета и никога не съм могъл да кажа в коя посока ще ме отвее вятърът. С изключение на Северния полюс, където от всички страни се лети на юг, и на Южния, където се лети на север.
- Какви са най-вълнуващите ви преживявания в небето?
- Когато през 1989 г. поставях първия си рекорд за Гинес с полета над Средиземно море, щях да се удавя. Тогава пътувах с балон във формата на Колумбовия кораб "Санта Мария" в чест на 500-годишнината от откриването на Америка. Алжирските власти обаче не ми позволиха да се приземя на територията им и ме принудиха да кацна във водата. Вятърът духаше със 120 км/ч, а вълните стигаха до 4-5 метра. Вторият опасен полет беше над водопадите Игуазу в Бразилия, за което нямах разрешително. Не получихме карти на местността и нямахме никаква представа какво ни очаква. Като прелетяхме над водопадите попаднахме над една огромна и гъста джунгла.
Бяхме на 700 метра височина и близо 20 минути летяхме, без да има къде да кацнем. На 100 метра от земята видях, че под нас има път с електрически жици над него. Тогава си казах, че или ще се опечем живи, или ако прекъснем кабелите, ще ни вкарат в затвора. Наложи се да дръпна още повече клапата и се врязахме между дърветата като падащ метеорит. Навсякъде около нас се разхвърчаха папагали и перушина, а две подплашени змии се изнизаха светкавично изпод балона ни. След това ни трябваше доста време, за да излезем от джунглата и да се доберем до цивилизацията. Прелитането над Китайската стена също ми създаде доста емоции. Китайците ни поставиха условие да летим на точно определена дата от северната част на стената, и то само ако има северен вятър. В другите посоки било забранено, тъй като имало военни зони. Ден преди договорената дата духаше западен вятър, а времето беше дъждовно. На другата сутрин обаче нещата се промениха в наша полза и вятърът задуха от север. Слава Богу, полетът мина успешно и бяхме на първа страница на всички китайски вестници.
- На Северния полюс сте се потопили и под леда. Къде е по-интересно - във морските дълбини или високо в небето?
- Това са съвсем различни светове. Мога да кажа обаче, че най-добре се чувствам на земята сред моето семейство. Но така съм устроен, че винаги искам да проникна отвъд видимото и духът ми на откривател и авантюрист никога няма покой. Сега съм в трескава подготовка на предстоящото през средата на септември прелитане над Байкал - едно от най-дълбоките езера в света, което е обградено с гъста гора. Планирам го от 4 г. Мечтата ми е да направя и полет в стратосферата на 50 км от земята. Преди време бях космонавт резерва за Австрия, но не ми се отдаде да летя с ракета. Затова имам огромно желание да се вдигна поне до границата на Космоса. Досегашният рекорд е американски и е на 30 км. Целта ми е да го подобря с още 20. Ще летя с най-големия балон в света, който ще има 2 млн. куб. м обем и ще е висок колкото Айфеловата кула. Ще разполагаме с техниката на космонавтите, затова проектът е много скъп - $6 млн. Засега търсим спонсори.
- Семейството ви как посреща хрумванията ви?
- Жена ми вече се отказа да се страхува за мен. Навремето се опитваше да ме разубеждава преди всеки опасен проект. Аз временно й угаждах, но веднага след това намислях друг, още по-опасен полет. Накрая тя реши, че или трябва да се разведем, или да свикне с напрежението около мен. Сега трите ми деца също летят, макар че май не са наследили моята страст към екстремалните ситуации. Но има време да я развият, тъй като са още млади.
- Вярвате ли в съществуването на извънземни?
- Не мога да си представя, че сме сами във Вселената. Луната ни показва винаги едната си страна. Никой не е видял другата й част. На път за Южния полюс имах големия шанс да се запозная с командира на "Аполо 13" Джим Ловел. Провокирах го да ми подскаже какво има от другата страна на Луната. Той замълча и после ми отговори, че му е забранено да говори за това.