Разбира се на този ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нино. Освен моряците и рибарите, за свой празник го приемат банкерите и търговците.
Първобразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция).
Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани. За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.
Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.
Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.
В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.
Свети Никола умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.
Според народните поверия именно Свети Никола носи първия сняг - падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6 декември.
По традиция на празника се събира цялото семейство на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.” - казва народната приказка.
Задължително на Никулден на масата присъства шарана. Е достатъчно е и риба , но задължително тя трябва да има люспи. Преданията казват, че Свети Николай спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката именно с шаран - това е причината традиционно, именно тази риба да присъства на празника.
Някога на никулденската трапеза задължителен бил рибника (шаран изпечен в тесто) и обреден хляб (в различните населени места се нарича никулски хляб, колак, боговица, светец), който се осветявали.
Според поверието, когато чистите рибата трябва да внимавате да не настъпите някоя паднала люспа, защото можете да се разболеете и умрете. Традиция е и да се сложи най-големите люспи от шарана в портфейла - за да носи пари през цялата година. Костите пък не изхвърляме, а закопаваме в земята или пускаме в течащи води - за да се умножи семейството и да има благополучие. Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст) като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести.
На Никулден по българска традиция може да се посвети рибен курбан. Тогава шарана се приготвя цял - пълнен с ориз и орехи, когато е готов се прикадява с тамян, начупва се и се раздава за здраве
Тъй като Никулден е по време на Коледните пости (който свършват на 24 декември), на трапезата освен рибата присъстват и други постния ястия - постни сърми и пипер с ориз, боб, варена царевица, жито и други.
Във Варна се намира и църквата "Св. Николай Чудотворец" или както е известна сред Варненци - Морският храм, където са изложени и частици от мощите на светията. С водосвет и курбан ще бъде отбелязан храмовият празник църквата църквата "Св. Николай Чудотворец" във Варна
Разбираемо, че като морски хора варненци придават голямо значение на този празник и църквичката се препълва от хора дошли да се преклонят пред покровителя на моретата Свети Николай.
По традиция във Варна сутринта в деня на празника моряците и рибарите също се събират на литургия в моряшкия храм "Свети Никола". После на групи се отправят към лодкостоянките на Траката, стария канал море-езеро и рибарските селища край Варна. Там започва празникът с рибена чорба и бяло вино.
Какво трябва да знаем най-важно при приготвяне на шаран:
1. Прясна риба - тя трябва да има прозрачни и блестящи очи, хрилете й трябва да са яркочервени, корема да е плосък, а люспите гладки и плътно прилепнали към тялото
2. Почистване на люспи - люспите се отстраняват по-лесно, ако потопим за няколко секунди рибата във вряща вода. Чистят се с тъпата страна на ножа, с движения обратни на естествената посока на люспите. /Тук е момента да си вземете най-голямата люспа и да си я сложите в портфейла/. Това действие може да извършваме в голяма наелонова торба, така ще предпазите кухнята от хвърчащите люспи.
3. Почистване на вътрешности - слагаме шарана с гърба към плота и с остър и тънък нож правим разрез от дупчицата под опашката в посока главата. Изваждаме внимателно вътрешностите, като внимаваме с жлъчния мехур, отстраняваме и т.нар. седефено копче или горчиво кокалче / при свръзката на главата с тялото/, неспазването на по горните води до горчив вкус на рибата.
4. Каква рецепта за приготвяне сте избрали остава ваш избор, но знайте, че рибата винаги се соли непосредствено преди приготвянето й.
Полезно:
Как да: изберем прясна риба
Как да: почистим риба
Рецепта: Никулденски шаран
Рецепта: Никулденски хляб
На този хубав семеен и морски празник ние от Moreto.net ви желаем много здраве и сбъдване на поверието с люспите от шаран :)