- Проф. Константинов, според вас адекватни ли са реформите, които правителството предлага, например в пенсионната система?
- Първо искам да поздравя телевизия „Европа” пред всички българи с една хубава новина, която се съобщи – България се отказва от проекта „Бургас - Алексондруполис”. Огромна опасност за южното ни Черноморие
планината Сакар да се надяваме отиде в историята, въпреки желанията на някои хора в България това да се случи.
- Според вас проблемите с природата ли бяха най-големият аргумент срещу този петролопровод?
- Да, това е основният аргумент. Освен това мижавата печалба – за някакви си 30 млн. годишно, от които трябва да приспаднем разноските на нашата част за изграждане на петролопровода. Освен това след 10 години няма да има и капка петрол за този петролопровод. Той петролът в Русия свърши. Самите руснаци го знаят и затова са нервни.
- Но някои казват, че това е важен стратегически обект за България.
- Кое му е стратегическото? – Една празна тръба? И без това южното ни Черноморие бе застроено по време на царя. Не знам, може би и сега щяха да го застрояват, добре, че дойде кризата. Между впрочем кризата оказа изключително благоприятно влияние върху България най-малкото за две неща: застрояването на остатъка на Черноморието, а освен това някои идиотски предприятия бяха закрити, а други няма да се строят. Бързо забравихме за Кремиковци, но сега поне въздуха в София може да се диша. Що се касае до пенсионната реформа, тя не може да засяга само вдигането на пенсиите, това трябва да става плавно, разбира се – по няколко месеца годишно. Това е нещо задължително, императивно. Но ако само на него си останем, ефектът ще е нулев. Има много други неща, които трябва да се напарват. Да се повиши като минимум събираемостта на вноските. В момента, според официални данни, 30 % е сивата и черна икономика в България, а според мен е 45 %, което обяснява и това, че българите живеят доста по-добре, отколкото официалните статистики сочат. В момента активно по пътищата на България се търкалят повече от 2 млн. автомобила. Половината българи доста добре оцеляват, което не променя и факта, че има много бедни и нещастни хора, но във всеки случай тази сива икономика води до това, че парите не отиват в НОИ. Когато говорим обаче за пенсия искам да припомня нещо много важно. На два пъти – през 1948 и частично през 1989 г. тогавашните комунистически правителства унищожиха пенсионните фондове на България. През 1948 г. фондът е бил нещо огромно – най-големият финансов ресурс на държавата. Чувам глупави приказки, че фондът щяло да го изяде инфлацията. Фондът се инвестира в акции, недвижимости и т.нат. Ако тези колосални суми, които бяха в българските пенсионни фондове, бяха запазени, нямаше ние сега да разчитаме всеки път на бюджета, за да изплатим пенсиите, а щяхме да имаме една висока възвръщаемост, което е нормално по света. Така че нека да знаем първопричината за това – един път унищожим ли фонда, ние вече ставаме посмешище някакво.
- Тоест, според вас, решението на правителството да се съобрази с искането на правителството да не се увеличава от следващата година с една година възрастта за пенсиониране е правилно?
- Да, твърде рязко е с една година. Аз не обичам по принцип синдикати по много причини, но тук са прави. Има хора, които са си правили някакви планове. Но 4 месеца спокойно може да се приложи. Трябваше отдавна да се направи със законови средства – да има възможност за сегашното пенсиониране, когато е сравнително рано, но при много по-ниска пенсия. Който иска да работи, автоматически му се вдига пенсията и то съществено. Сега има тази възможност, но тя някак си не се използва. Много хора не искат да се пенсионират. За всичките ми приятели, които са около пенсионната възраст, е кошмар да се пенсионират. Освен това глупав аргумент е да се казва, че ранното пенсиониране отваря работни места, а късното ги блокирало. Нищо подобно. Всъщност ранното пенсиониране блокира работните места – в това е парадокса.
- Казахте, че не обичате синдикатите. Защо не ги обичате?
- Защото може би трябва да се кажат някои от нещата. Аз не ги обичам, защото не са на светло. Те трябва да декларират всички пари, които постъпват там до последната стотинка трябва да се знае за какво се харчат. Иначе има сериозни съмнения, че с тези пари нещо може би става. Освен това в много случаи синдикатите действат на ръба на рекет. Това се вижда. В момент, в който очевидно е нужно стабилност и единство, колкото и смешно да звучат тези думи на фона на един рушащ се свят. Ние в момента искаме ентусиазирано да си бутнем и нашата къщичка. Аз лично това не искам. Вижте какво направиха гърците. И те го направиха зле, защото те ще видят пари от туризъм сега – друг път! Гърция съвсем скоро ще я изхвърлят извън еврозоната. Тя няма да си плати нищо от дълговете си. Тя е затънала за десетки години напред. Ние нямаме право да правим това нещо. Профсъюзите много често защитават фалирали предприятия. Защо аз трябва да плащам за фалирала система?! Ето защо профсъюзите под претекст, че защитават интересите на работниците, което те вероятно правят от време на време, но като цяло те действат много често против националните интереси.
- Чии други интереси могат да защитават, според вас?
- Личните интереси си защитават. Профсъюзните босове имат си някакъв бизнес в тази работа.
- А корпоративни или политически интереси?
- За политика не мога да твърдя, защото не познавам в такива детайли нещата, но че протестите, в които участват профсъюзите, винаги се използват и от политически сили, е очевидно. Който е в опозиция, се опитва да яхне така да се каже профсъюзните протести.
- Добре, но има един парадокс. Все пак синдикатите са легитимирани в този Съвет за тристранно сътрудничество именно от изпълнителната власт чрез закони.
- Точно така, но те се опитват да правят повече неща, те се опитват те да правят законите, което не е допустимо. Не можем да стигане до т.нар. синдикрация, т.е. управление на профсъюзите. Така че, нека всеки да си знае мястото, да си е в рамките на закона и да не стига до безобразие. Освен това, нека да се протестира на работното място. Какво значи това – някой да ми пречи аз да работя?! Все едно аз да отида на село и както той си е сложил трактора в града, да наредя едни автомобили отпред и той да не може да си гледа нивата. Да не говорим, че те вземат субсидии, които са достатъчни. Няма да им броя парите, нека да има милионери, но половината от нашата продукция се изнася, което е много хубаво, но това много хубаво има и друга страна – ние като субсидираме изнесената продукция, ние какво правим?! Ние помагаме на света да купува евтина храна. Аз може би не искам това да го правят. САЩ го правят, но това е за политическо влияние. Да не мислите, че някой ще похвали България, че околните държави ядат българското жито. Няма да стане.