Разходите за болнични само на Националния осигурителен институт, който плаща след третия ден, вече надхвърлят половин млрд. лв., показва предварителният отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за м.г. Сумата се е увеличила с още 12% и през 2017 г. вече е 508.8 млн. лв. Броят на платените обезщетения за временна неработоспособност е 3.161 млн. към края на декември, с над 305 хил. повече спрямо 2016 г. Само преди няколко години броят на болничните листове беше под 2 млн.

Отделно от сметката на НОИ са разходите на работодателите, които плащат първите три дни от болничния, и за които няма данни. Според прогнози за настоящата година делът на бизнеса ще бъде около 180 млн. лв., а разходите на НОИ няма да паднат под половин млрд. лв. Миналата есен осигурителният институт предложи да се намали размерът на болничния през първите три дни от 70 на 50% от заплатата, но след яростна съпротива се отказа от идеята. В замяна премиерът Борисов нареди институциите и полицията да направят "последен опит" да овладеят измамите с обезщетенията, за да не се разболяват всички в петък и "айде в Гърция на почивка". Той на едро оцени щетите за "над половин милиард". Повече за тази акция не се чу, мерки така и не бяха предложени.

За разлика от възхода при болничните при пенсиите реформата, започнала през 2016 г., вече започва да дава по-видим резултат. Миналата година в пенсия са излезли 97 637 лица, с 9442 лица, или 8.8%, по-малко спрямо 2016 г. Плавното увеличение на възрастта и стажа за пенсия започна през 2016 г., но в първата година промените не дадоха забележим резултат. През 2017 г. обаче намаление има при всички видове пенсии, даже наследствените и инвалидните.

Най-чувствителната разлика е при военни и полицаи. При 6693 нови пенсионери от сектор "Сигурност" през 2016 г. миналата година броят им е паднал на 1861 души. Полицаи и военни се ориентираха масово към пенсиониране в началото на 2016 г., когато за тях за пръв път беше въведена минимална възраст за пенсия (52 г. и 10 месеца тогава, 53 г. и 2 месеца сега). Даден беше обаче преходен период до края на тази година, в който хората от сектора могат да се пенсионират по старите условия. Забележимо намаление има и при наследствените пенсии. Докато през 2016 г. те бяха с над 38% повече, отколкото през 2015 г., миналата година тенденцията е обратната - наследствени пенсии са получили 14 096 лица, с 15% по-малко.

При инвалидните пенсии, които са трън в очите на управляващите, за втора година се забелязва положителната тенденция да няма ръст на новите пенсионери. С това обаче добрите новини свършват. В началото на дебатите за реформата в ТЕЛК там статуквото е непоклатимо - инвалидните пенсии поради общо заболяване остават около 30% от всички новоотпуснати лични пенсии. С право на инвалидна пенсия са се сдобили 25 638 българи, едва с 684 души (2.6%) по-малко спрямо 2016 г.